Педикулоза, акаридоза и други инфестации МКБ B85-B89

Рубриката педикулоза, акаридоза и други инфестации включва множество заболявания, причинени от различни паразити.

Причинителите са различни ектопаразити, чиито особености в морфологията и структурата водят до съществени различия в клиничната симптоматика.

При някои пациенти заболяванията протичат по-леко, докато при други са налице тежки клинични прояви и множество усложнение.

Тежестта на заболяването се определя от влиянието на редица фактори:

• характерни особености на причинителя
• фактори от околната среда
• имунологична резистентност на гостоприемника
• наличие на хронични възпалителни или малигнени заболявания
• здравна култура и лична хигиена

Педикулоза и фтириоза са често срещани състояния, които се причиняват от няколко различни вида въшки.

В зависимост от локализацията на инфестацията се различават няколко основни състояния:

• Педикулоза, предизвикана от Pediculus humanus capitis: представлява инфестация на главата

• Педикулоза, предизвикана от Pediculus humanus corporis: представлява инфестация на тялото и дрехите

• Педикулоза, неуточнена

• Фтириоза: инфестация, предизвикана от Phthirius pubis

• Смесена педикулоза и фтириоза: едновременна инфестация с няколко вида въшки

Основната клинична проява е сърбежът и екскориациите в резултат от разчесване.

Лечението е предимно локално, като се използват шампоани, кремове, гелове, съдържащи педикулоцидни агенти.

Акарите Sarcoptes scabei са специфични етиологични причинители на заболяването краста.

Притежава характерни морфологични особености, като женският представител е с по-големи размери от мъжкия.

Заболяването се предава при близък контакт с болен или безсимптомен заразоносител.

Инкубационният период е няколко седмици, обикновено от три до шест.

Клиничните признаци включват нетърпим сърбеж, особено нощем, обрив предимно по крайниците и корема.

Патогномоничен признак представлява така нареченият скабиозен ход, разположен повърхностно, с дължина около един сантиметър.

Според вида на кожните промени заболяването има три форми, а именно нодуларна, с корички и с вторични лезии.

Диференциалната диагноза е широка, но откриването на скабиозния ход улеснява значително поставянето на диагнозата. Вторичната бактериална инфекция е най-често срещаното усложнение на това състояние.

Лечението е предимно локално, прилагат се различни скабицидни агенти. Симптоматичните средства включват представители от групата на антихистамините, които ефективно повлияват неприятния сърбеж.

Инфестация, предизвикана от личинките на различни мухи от род Diptera, се нарича миаза.

Състоянието има изразена сезонност, поради характерните особености в жизнения цикъл на причинителите. Най-честите етиологични агенти са Dermatobia hominis, Hypoderma bovis, Cordylobia anthropophaga и други.

В зависимост от локализацията на инфестацията се различават:

• Кожна миаза

• Ранева миаза

• Очна миаза

• Назофарингеална миаза

• Ушна миаза

• Миаза с друга локализация (чревна и урогенитална)

Клиничната симптоматика варира в зависимост от засегнатите структури, но водещи клинични прояви са болка, сърбеж, неприятно чувство за движение под кожата, обриви.

Откриването на причинителя улеснява диагностицирането на състоянието. Лечението се състои в отстраняване на ларвите от тялото, като това се постига по различни методи.

Други инфестации са:

• дерматит, предизвикан от различни видове акари, като Demodex species, Dermanyssus gallinae и Liponyssoides sanguineus

• тунгиоза [инфестация с тропическа пясъчна бълха]

• скарабиоза

• външна хирудиниоза

• ихтиопаразитоза, предизвикана от Vandellia cirrhosa

• пороцефалоза

• лингватулоза

Протичат с различни клинични признаци, като е възможно и безсимптомно протичане.

За диагностицирането им важно значение имат епидемиологичната анамнеза и извършването на дерматоскопия.

Лечението се състои в отстраняването им от макроорганизма и последваща обработка на засегнатите тъкани с дезинфекциращи средства.

Паразитна болест, неуточнена, представлява засягане на макроорганизма от неидентифицирани причинители, като обикновено клиничната симптоматика е неспецифична.

Основните профилактични мерки за предпазване от заразяване с педикулоза, акаридоза и други инфестации, се състоят в повишаване на здравната култура и информираност на населението, подобряване на хигиенните условия, употреба на защитно облекло и репеленти при пребиваване в ендемични райони.