Смесена педикулоза и фтириоза МКБ B85.4

При едновременната инфестация с различни видове въшки се развива смесена педикулоза и фтириоза.

Причинителите са Pediculus humanus capitis, Pediculus humanus corporis и Phthirius pubis, наричани съответно главова, дрешна и срамна въшка.

Представляват облигатни ектопаразити, с единствен гостоприемник човек.

Заболяването е с по-висока честота в гъсто населените райони с ниска социално битова и хигиенна култура.

Педикулозата се предава чрез пряк контакт с болен и по-рядко с дрехи, кърпи и спално бельо. По-характерна е за детската възраст.

Фтириазата се разпространява чрез близък интимен контакт и по полов път и се наблюдава по-често сред младите хора в активна възраст.

Причинителите се характеризират с определени морфологични особености по отношение на големината, формата и цвета си.

Женските снасят яйца, които в рамките на няколко дни се превръщат в полово зрели форми. Жизненият цикъл продължава приблизително един месец, като извън своя гостоприемник въшките трудно оцеляват повече от една седмица.

Клиничната картина при смесена педикулоза и фтириоза включва силен, постоянен и нетърпим сърбеж, който води до нарушения на съня. Най-често се засягат пубисната област и окосмената част на главата.

Сърбежът води до формиране на екскориации, а наранената кожна повърност може да послужи като входна врата за вторична инфекция с множество бактериални причинители.

Въшките имат токсично действие, дължащо се на различните вещества с токсичен ефект в секретите и слюнката им.

Различните екскрети и секрети на микроорганизма действат като алергени и могат да причинят сензибилизиране на гостоприемника, което се проявява с различни обривни елементи по кожата.

Диференциалната диагноза включва различаване на смесеното опаразитяване с въшки от следните състояния:

• пърхот
• инфекция с дерматофити
• фоликулит
• ухапвания от насекоми
• краста
• акне
• контактен дерматит

Диагностицирането на състоянието се осъществява след подробен физикален преглед и анамнестичните данни на пациента за силен и нетърпим сърбеж.

За потвърждаване на диагнозата е необходимо разглеждане на причинителите под микроскоп, а за разграничаване на яйцата им се прилага дерматоскопия.

Лечението се състои в локално приложение на редица природни и лекарствени средства, под формата на гел, крем, маз, шампоан.

Целта на фармакотерапията е премахване на въшките и техните яйца.

Разработени са редица педикулоцидни продукти, съдържащи в различна концентрация перметрин, малатион, линдан, бензил бензоат и други.

Необходимо е провеждане на повторна терапия след 7 до 10 дни, което е времето необходимо за излюпване на яйцата.

Прогнозата е благоприятна, рядко при нелекувани пациенти се развиват сериозни вторични бактериални инфекции.