Очна миаза МКБ B87.2

При очна миаза е налице навлизане на незрели форми (ларви) на мухите в окото и засягане на орбиталните и периорбиталните тъкани.

Заболяването се характеризира с относително ниска честота, като ендемични могат да бъдат районите с топъл климат.

Не се наблюдават различия в засягането между половете и отделните възрастови групи.

Най-чест причинител на тази форма на миаза е Oestrus Ovis.

Други по-редки причинители са мухите Dermatobia hominis, Cordylobia anthropophaga, Cordylobia rodhaini.

Предразполагащи фактори за развитието на това състояние са:

• травматични увреждания в областта на очите
• намален имунитет
• хронични заболявания
• алкохолизъм
• злокачествени заболявания
• ниска лична хигиена и здравна култура

Тази форма на миаза е състояние, което протича с конюнктивит и оток на клепача на засегнатото око.

Налице е повърхностна точковидна кератопатия в резултат на движението на ларвата през външната повърхност на окото.

Ларвите могат да се локализират в различни части на окото, най-често роговицата, лещата, предната очна камера, в стъкловидното тяло.

Понякога пациентите усещат движенията на ларвата.

Чести клинични признаци са силна болка в окото, сърбеж, увеличение на регионалните лимфни възли. Рядко се наблюдава значително повишение на телесната температура.

Диагнозата на заболяването се поставя категорично след откриване на ларвите на мухите в окото.

При необходимост се прилага компютърна томография, която показва точната локализация на ларвите и степента на засягане на съседните структури и тъкани.

Лечението при очна миаза се състои в отстраняване на личинките от окото и периорбиралните тъкани. Необходимо е хирургично резециране и отстраняване на всички части на ларвата.

Алтернативно на хирургичното лечение е приемът на ивермектин.

Прогнозата се определя в зависимост от състоянието на пациентите, степента на засягане на очите и терапевтичните възможности.