Миаза МКБ B87

Инфестацията, предизвикана от личинки на мухи, се нарича миаза.

Представлява повсеместно разпространена паразитоза, която се причинява от редица видове представители на род Diptera.

Има изразена сезонност, в зависимост от особеностите в жизнения цикъл на мухите. Особено висока е честотата на състоянието в страните с топъл климат, като се наблюдават ендемични райони в някои части на Африка, Мексико, Централна и Южна Америка.

Не се наблюдават съществени различия в засягането по отношение на пол, раса и възраст.

Най-често инфестацията се причинява от:

• Dermatobia hominis
• Cordylobia anthropophaga
• Hypoderma bovis
• Gasterophilus intestinalis
• Cochliomyia hominivorax
• Phaenicia sericata
• Oestrus ovis
• Chrysomyia bezziana

Възрастните представители на Dermatobia hominis приличат на пчели. Имат кратък живот и оцеляват не повече от седмица.

Те не се хранят и рядко могат да бъдат наблюдавани.

Жизненият им цикъл се характеризира със специфичната особеност на предаване на яйцата от женската муха на приблизително 40 различни вида кърлежи и насекоми, най-често комари.

При кръвосмучене от топлокръвно животно, локалната топлина води до излюпване на яйцата и попадането им върху кожата на гостоприемника.

След депозиране в кожата се развива от малки, вретеновидни ларви, до ларви с яйцевидна форма и размери 15 до 20 милиметра. Развитието им се осъществява в рамките на пет до десет седмици.

Възрастните представители на Cordylobia anthropophaga наподобяват морфологично домашната муха, но са по-едри.

Предпочитат сенчести места и са най-активни в сутрешните и следобедните часове. Привличат се от миризмата на урина и фекалии.

Женските представители обикновено снасят яйцата върху суха песъчлива почва или върху прострени мокри дрехи.

След около три дни яйцата се излюпват и могат да оцелеят до две седмици в чакане на подходящ гостоприемник.

Активират се от телесната топлина на потенциалния домакин и могат да проникнат през неувредената кожа, тъй като притежават остри челюсти.

За развитието на заболяването играят роля следните фактори:

• ниска лична и битова хигиена
• ниска здравна култура
• липса на контрол върху популацията на мухите
• посещение на ендемични райони
• имуносупресия
• хронични заболявания
• наличие на големи открити рани

Клиничната картина се характеризира с редица особености, в зависимост от локализацията на причинителя.

Различават се:

• Кожна миаза: засягат се откритите части на тялото, като в първите няколко часа от попадането на ларвата в кожата се наблюдава поява на еритематозни промени, обикновено болезнени и съпътствани от неприятното усещане за движение под кожата. Сравнително често лезиите се разязвяват или се образуват силно болезнени фурункули.

• Ранева миаза: при тази форма ларвите се хранят с некротичната тъкан на раната, което води до силна болка, фебрилитет, невъзможно зараства на раната, вторично инфектиране с други микробни агенти.

• Очна миаза: засягат се очите, орбиталните и периорбиталните тъкани. Ларвите могат да бъдат открити в роговицата, предната очна камера, лещата, стъкловидното тяло, а характерните клинични признаци са развитието на оток на клепача, конюнктивит, силна болка, увеличени регионални лимфни възли.

• Назофарингеална миаза: наблюдават се характерни промени по носната лигавица, некротични участъци, улцерации. Възможно е развитие на перфорация на носната лигавица, целулит на лицето и други усложнения.

• Ушна миаза: основните оплаквания на пациентите са болка и шум в ухото, усещане за чуждо тяло, възможни са и неврологични нарушения.

• Миаза с друга локализация: тук спадат чревната и урогениталната миаза. При чревната ларвите попадат в интестиналния тракт с храната, като е възможно безсимптомно, леко и тежко протичане. Обикновено налице са коремна болка, гадене и повръщане, диария.

• Миаза, неуточнена

За поставяне на диагнозата се налага обикновено преглед и откриване на ларвите.

Анамнезата за посещение и пребиваване в ендемични райони в комбинация с характерните субективни оплаквания могат да насочат към заболяването.

При някои пациенти се налага извършване на биопсия, риноскопия, офталмоскопия.

Целта на терапията при миаза е отстраняване на ларвите на мухите от засегнатите структури, последвано от активна дезинфекция.

При обтриване на кожата с вазелин се нарушава достъпът на кислород до ларвите и те излизат на повърхността.

Алтернативен метод е пероралният прием на ларвицидни средства, като ивермектин или локалното му нанасяне под формата на разтвор.

При необходимост се извършва хирургична интервенция и отстраняване на всички части на ларвата.

Прогнозата е относително благоприятна и рядко се развива сериозни усложнения и последици в дългосрочно отношение.