Назофарингеална миаза МКБ B87.3

Миазата представлява паразитна инфестация на тялото на редица бозайници от личинките на множество видове членестоноги.

Назофарингеална миаза е заболяване, причинено от ларвите на различни видове мухи от род Diptera.

Заболяването е повсеместно разпространено, но честотата е по-висока в районите с по-топъл климат.

Не се съобщава за съществени различия в честотата между мъжкия и женския пол и отделните възрастови групи.

Най-чести причинители на заболяването са:

• Cochliomyia hominivorax
• Chrysomyia bezziana
• Dermatobia hominis
• Cordylobia anthropophaga

Ларвите се отличават с редица морфологични особености. Обикновено са бледо розови на цвят, с вретеновидна форма и силно сегментирани.

Към развитието на това състояние предразполагат:

• ниска битова и лична хигиена
• ниска здравна култура
• хронични заболявания
• имуносупресия
• висока честота на популациите на мухите

Клиничната картина включва развитие на оток на носната лигавица, разязвявания, некротични участъци. Откриват се личинките на мухите.

В по-тежките случаи на назофарингеална миаза може да настъпи перфорация на носната преграда, целулит на лицето или орбитален целулит.

Пациентите се оплакват от болка в носа, кръвотечение или гнойна секреция от носа, главоболие и усещане за чуждо тяло в носа.

Рядко се наблюдават обширни язви, ангажиращи тонзилите и задната фарингеална стена.

При проникване на ларвите в ларинска се развива ларингеална миаза.

Възможно е развитие на дисфагия, диспнея, афония.

Диагнозата се базира на данните от клиничния преглед и риноскопията, която показва характерните изменения в носа.

Главната цел на лечението е отстраняване на ларвите от носа и фаринкса.

Това се осъществява механично или с различни хирургични техники. Алтернатива е пероралното лечение с ивермектин.

Разязвените лигавици на носа и фаринкса се почистват и дезинфицират.

Основният метод на превенция включва прилагане на инсектициди срещу мухите.