Кожна миаза МКБ B87.0

Миазата представлява инфестация с личинки от мухи.

Кожна миаза, наричана още пълзяща миаза, е паразитно заболяване, причинено от незрелите форми на мухите.

Повече от сто различни вида от род Diptera могат да причинят заболяването, на най-честите причинители на кожната форма са ларви на:

• Dermatobia hominis
• Cordylobia anthropophaga
• Cordylobia rodhaini
• Hypoderma bovis
• Gasterophilus intestinalis

Разпространена е по цял свят, но особено често се среща в страните с топъл климат. Dermatobia hominis причинява ендемични заболявания в Мексико, Южна и Централна Америка, докато Cordylobia anthropophaga е ендемична в някои райони на Африка.

Не се наблюдават съществени различия в честотата на засягане между отделните възрастови групи.

Жизненият цикъл е индивидуален за различните видове мухи. Dermatobia hominis е най-чест причинител на заболяването.

След като младите ларви на мухите проникнат в кожата, те се хранят непрекъснато в рамките на 5 до 12 седмици, като образуват кожен джоб. Това води до появата на силна болка и нетърпим сърбеж.

Засягат се откритите части на тялото, най-често лактите, ръцете, краката, туловището.

В първите 24 часа от проникването на ларвите се наблюдава развитието на еритематозни обривни елементи, с диаметър до три сантиметра и височина до един сантиметър.

Лезиите обикновено са болезнени, болните имат усещането за движение под кожата.

Възможно е повишение на телесната температура и засягане на регионалните лимфни възли.

Ларвата може да бъде наблюдавана в централния отвор на лезията.

Възможно е образуване на фурункул или разязвяване, които също са силно болезнени.

Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• реакция след ухапване от насекоми
• кожна лайшманиоза
• кожен абсцес
• целулит
• фурункулоза

Диагностицирането на кожна миаза се основава на физикалния преглед и специфичните кожни лезии, анамнестичните данни от страна на болния за силен сърбеж и престой или посещение на някои от ендемичните райони.

При някои пациенти се налага извършване на биопсия, като хистопатологичната находка е характерна и ларвите се открояват.

Основната цел на лечението е да се предизвика появата на ларвата извън лезията. Това се постига като се ограничи достъпът на въздух.

Намазването на кожата с вазелин или течен парафин причинява придвижване на ларвите към повърхността на тялото.

Прилагат се и антесептици на мястото на инвазията.

Друг метод на лечение е хирургичното отстраняване на ларвите.

Той се прилага в случаите, при които ограничаването на кислорода води до смъртта на ларвите вътре в лезията.

От особено важно значение е внимателната хирургична обработка и отстраняването на всички части на ларвата, с цел да се предотврати алергична реакция от страна на макроорганизма.

Алтернативно лечение за всички видове миаза е пероралният прием на ивермектин или локален разтвор на ивермектин.

Миазата е самоограничаващо се заболяване и се характеризира с относително добра прогноза.