Ранева миаза МКБ B87.1

Миазата представлява инфестация, предизвикана от личинките на мухи.

Ранева миаза, както и травматичната миаза, се предизвиква от пападане на ларвите на някои от следните видове мухи в раната:

• Cochliomyia hominivorax
• Chrysomyia bezziana
• Dermatobia hominis
• Cordylobia anthropophaga

Възрастните мухи не са паразити, но когато снасят яйцата си в открити рани, яйцата се превръщат в ларви.

Ларвите се хранят с некротичната тъкан на раната, което води до развитието на тази форма на миаза.

Характерни са известни различия в протичането на жизения цикъл на отделните видове.

Водещи клинични признаци са силната и непоносима, хронична болка, повишението на температурата и невъзможността за зарастване на раните.

Възможно е развитие на възпалителни процеси и реакция от страна на регионалните лимфни възли.

Често се наблюдава и вторично инфектиране на раната с други микробни причинители.

Ранева миаза може да възникне, макар и рядко, в болнични условия. Профилактичните мерки се състоят в предпазване от навлизане на мухи в болничните заведения.

Също така е необходимо раневите повърхностни да не се оставят открити и редовно да се сменят превръзките и да се почистват раните.

Диагнозата на състоянието се поставя лесно при наличие на ларвите върху повърхността на раната. Диагностични трудности настъпват при навлизането им вътре в раната.

За лечение на раневата и травматична миаза е необходимо механично отстраняване на ларвите. Раната задължително се обработва с антисептични разтвори.

За да се предотврати раневата миаза е необходимо подобряване на битовите условия, личната хигиена, както и унищожаване на мухите с инсектицидни препарати.

При нелекувани пациенти прогнозата е неблагопритна, поради развитието на усложнения, като инфектиране на раната и развитие на токсично състояние.