Паразитна болест, неуточнена МКБ B89

Паразитните заболявания са резултат от попадане на паразитен организъм в гостоприемников, от който получава основно храна и защита.

Паразитизмът възниква в процеса на еволюция на свободно живеещите микроорганизми, като съществуват разнообразни и сложни форми на съжителство между два и повече организма.

Паразитите са живи организми, използващи други организми като източник на хранителни вещества и място, където растат и се размножават, като увреждат по различни механизми своя гостоприемник.

Според произхода си тези микроорганизми биват фитопаразити и зоопаразити.

В зависимост от специфичната си локализация на обитаване се разделят на:

• ендопаразити: едноклетъчни (протозои), многоклетъчни (метазои), хелминти

• ектопаразити: артроподи (бълхи, комари, въшки)

Паразитните заболявания са резултат от сложните антагонистични взаимодействия между паразита и домакина, при прякото или косвено влияние на външната среда.

Някои паразитни болести протичат безсимптомно или с леки прояви, докато за други са характерни тежки клинични прояви.

Клиничното протичане на паразитозите се определя от множество фактори, от които основните са:

• морфо-функционални особености на паразита
• фактори от околната среда
• имунологичен статус на гостоприемника
• индивидуална резистентност на макроорганизма
• придружаващи хронични или неопластични заболявания
• възраст на гостоприемника

Паразитна болест, неуточнена, засяга всички възрастови групи, без съществени различие в честотата между отделните полове и етнически групи.

Възможно е засягане на всеки орган и структура в организма, като особено нехарактерно протичат артропатията на долните крайници, инфестацията на окото, орбиталните и периорбиталните тъкани.

Паразитите въздействат на организма по няколко различни механизма:

• механично въздействие
• нервно и химио-рефлекторно въздействие
• имунопатологенетично влияние
• тумурогенен ефект
• дефицит на важни биологични субстанции

Паразитите проникват по различни пътища в макроорганизма.

Някои попадат върху хранителни продукти или в питейна вода и се поглъщат, като по този начин проникват в храносмилателната система и водят до развитие на съответната симптоматика.

Други проникват през здрава или увредена кожа и предизвикват локални кожни и системни прояви.

Усложнения, които могат да възникнат в резултат от паразитните заболявания, са вторично инфектиране с микробни причинители, септицемия, засягане на регионалните лимфни възли.

Диагностицирането на паразитозите се основава на данните от анамнезата, епидемиологични сведения, физикалния преглед, лабораторни и образни изследвания.

Епидемиологичната анамнеза е важна за поставянето на диагнозата, като от особено значение е посещението на ендемичен район, рискова професия, възраст, контакт с контаминирани предмети.

В зависимост от специфичната локализация на паразитозата се налага извършване на риноскопия, дермоскопия, офталмоскопия, отоскопия.

При необходимост се извършва биопсия и полученият материал се подлага на хистологично изследване.

Лечението на пациентите с паразитна болест, неуточнена, цели отстраняване на причинителя от макроорганизма и последващо дезинфекциране на засегнатите структури.

Прилагат се перорални или локални противопаразитни средства.

При необходимост се извършва хирургична интервенция и механично отстраняване на паразита.

При тежко протичащите случаи или при развитие на усложнения се прилагат антибиотици, кортикостероиди, химиотерапевтици.

Симптоматични средства за намаляване на алергичния отговор, сърбежа, болката и температурата се прилагат при нужда.

Прогнозата се определя от множество фактори, но при успешно и навременно отстраняване на причинителя е благоприятна.

Основните профилактични мерки се състоят в повишаване на здравната култура, подобряване на личната хигиена и условията на живот, използване на защитно облекло и репеленти при посещение на ендемични райони.