Песъкиня-гроздовидна

Песъкиня-гроздовидна (Bird cherry, Prunus padus, Padus racemosa) представлява вид череша, цъфтящо дърво или храст от семейство Розоцветни (Rosaceae). Нарича се още птича череша. Цветовете на дървото привличат множество насекоми, заради своя бадемов аромат и изобилие от нектар. Растението е медоносно.

Съществуват два подвида на гроздовидната песъкиня:

• европейска птича череша Prunus padus var. padus, растяща в Европа и Западна Азия;
• азиатска птича череша Prunus padus var. commutata, растяща в Източна Азия.

Плодът на дървото е важна храна за няколко вида птици, използва се също за приготвяне на конфитюри, като аромат в алкохолни напитки и в традиционната медицина. Дървесината му представлява малък търговски интерес, но красивите му пролетни цветя правят дървото ценно като декоративно в паркове и градски райони. Подходящо е и за изграждането на хеджиращи зони, а корените му са полезни за смекчаване на ерозията на почвата и за стабилизиране на склонове.

Устройство на гроздовидна песъкиня

Изображение: freepik.com

Песъкинята е широколистно малко дърво или голям храст, израстваща до 15-16 м височина. Зрелите дървета могат да нараснат до 25 метра. Кората е гладка, лющеща се, сивкаво-кафява и излъчва неприятна, остра миризма. Клонките са гладки, наситено кафяви с белезникави петна. Издънките са покрити с власинки, когато са млади, но с възрастта остават без тях. Развива пъпки с тясно яйцевидна форма, дълги, заострени и кафяви. Листата са дълги 5-10 см, елипсовидни, със заострен връх и с фино назъбени ръбове. Листните дръжки имат две червени жлези в горната си част. Понякога листата имат кафяви власинки по долната си повърхност по жилите на листните вени.

Цветята на черешовото дърво са събрани в съцветия. Цветовете са хермафродитни, което означава, че всяко цвете има както мъжки, така и женски плодни части. Цветята се появяват през април-май месец. Те са силно ухаещи, бели с пет венчелистчета и с размери 8-15 мм в диаметър. Рядко биват червеникави. Тичинките им са повече от 20. След опрашване от насекоми, цветята се развиват в червеникаво-черни, горчиви плодчета череши. Плодът е с големина на грахово зърно и съдържа едно голямо семе. Семената узряват от юли до август месец.

Разпространение на гроздовидна песъкиня

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението води произходът си от Северна Европа и обхваща централните ширини на Азия, включително Япония. Неговото разпространение на европейския континент включва Британските острови, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Русия, Украйна, Франция, Испания, Португалия, Северна Италия, Австрия и Балканите. Дървото е изобилно като въведен вид в Анкоридж, Аляска, като е засадено от голям брой озеленители и собственици на жилища. Среща се в Северна Азия, Северна Англия, Уелс и части от Източна Англия, но отсъства от южната част на Великобритания. Местообитания на гроздовидната песъкиня са широколистни гори, потоци, крайбрежни гъсталаци, горски периферии. Открива се в много региони на България, по влажни места, широколистни гори и храсталаци, по бреговете на реки.

Песъкинята е издръжлива и расте при различни климатични условия, включително сурови зими и горещо лято. Това е толерантен вид към голямо разнообразие от почви, като на юг обикновено се среща в планините на надморска височина до 2000 м. Притежава силни умения за регенерация, а в някои региони проявява инвазивни тенденции.

Използваема част на гроздовидна песъкиня

Употребяват се цветчетата, листните пъпки, листата, семената, кората и плодовете на билката. Кората се събира, когато дървото цъфти и може да бъде изсушена за по-късна употреба. Плодът лесно се консумира от птици, които нямат вкусови претенции към стипчивостта му.

Химичен състав на песъкиня-гроздовидна

Вещества изолирани от растението

• цъфнали клончета - биологично активни летливи вещества (фитонциди), амигдалин;
• плодове - захар, дъбилни вещества, ябълчена и лимонена киселина, витамини, гликозиди, флавоноиди, каротин и др.

Плодът е стипчив поради съдържанието на танин. Всички представители на рода съдържат гликозидите амигдалин и пруназин, вещества, които се разграждат във вода и образуват циановодородна киселина (цианидна или прусинова киселина). В малки количества това изключително отровно съединение стимулира дишането, подобрява храносмилането и дава усещане за благополучие. Тези гликозиди могат да бъдат отровни за някои бозайници. Присъстват и в други части на P. padus - листа, стъбла, освен в плодовете.

Изображение: freepik.com

Лечебни свойства и приложение на песъкиня-гроздовидна

Птичата череша е била използвана лекарствено в миналото за производството на лек против кашлица, за промиване на очите при лечение на конюнктивит и за лечение на камъни в бъбреците, бронхит, анемия и други заболявания.

Свойства на песъкиня-гроздовидна

• бактерицидно;
• инсектицидно и акарицидно;
• противодиарично.

Състояния и заболявания, при които се прилага гроздовидна песъкиня

• диария и възпаление на червата;
• краста;
• повлиява трихомоналния вагинит.

Кората на билката е леко болкоуспокояващо, диуретично, температуропонижаващо и седативно средство. Инфузия от нея се използва при лечение на настинки, трескави състояния и т.н.

Начин на употреба

• вътрешно - отвара, извлек
• в кулинарията - пюрета и компоти.

- отвара - 1 с.л. плодчета се слагат в 1 чаша вряща вода, ври 20 мин и се прецежда. Пие се по 1/4 чаша, няколко пъти на ден.

Гроздовидната песъкиня в кулинарията

Изображение: Anneli Salo, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Плодът на това дърво рядко се използва като храна в Западна Европа, но на Изток често се консумира. Според писание на Херодот, преди около 2500 години, странна раса от мъже и жени, всички плешиви от раждането, които живеят може би в предпланините на Урал, берат плодовете с големина на боб на дърво, наречено "понтийско", за да направят черен сок, а от остатъците от плодовете правят ястие, подобно на торта, като този сок и питките са основната храна за плешивите. Според А. Д. Годли, преводач на произведенията на Херодот, публикувани в началото на 20-те години, се казва, че казаците правят подобен сок от Prunus padus и наричат този сок с подобно име, както плешивите мъже са наричали сока.

Плодове могат да се консумират сурови или варени. Плодът има горчиво-сладък вкус и се използва главно за приготвяне на сладко и консерви. Цветята се дъвчат, а младите листа се варят. Използват се като варен зеленчук в Корея. Семената на билката могат да се приемат сурови или варени. Те не трябва да се консумират в големи количества, дори точно обратното, поради съдържанието в тях на известно количество токсични вещества. От кората на билката се прави чай.

В Сибир плодовете на дървото също се използват за кулинарни цели. Изсушени те се смилат и се превръщат в брашно с различна степен на финост, което служи като съставка в торта от гроздовидна песъкиня. Брашното е кафяво, както и тортата, въпреки че в него няма шоколад. Брашното и тортата могат да бъдат закупени в магазини и пекарни. Пресните плодове могат да се смелят и да се превърнат и в мармалад.

Други употреби на гроздовидна песъкиня

Кората на дървото, поставена на вратата, в миналото е ползвана, за да предпази от чума. Ако се постави на входната врата, се смята, че силно ухаеща тя има магически свойства, които могат да предпазят от чумата.

Гроздовидната песъкиня се продава като декоративно дърво в Северна Америка под общото име Mayday. Ценена е заради своята издръжливост и пролетно излъчване на ароматни, бели цветя. Общото наименование Mayday tree не е свързано със сигнала за бедствие mayday, тъй като името на дървото е било в употреба преди приемането на „mayday“ като международен сигнал за бедствие.

Табу за използването на дървесината на растението е установено сред местните жители на Адвие, в североизточната част на Шотландия, защото то е считано за "дърво на вещици".

Изображение: freepik.com

Подобно на дивата череша, пролетните цветя на песъкинята осигуряват ранен източник на нектар и цветен прашец за пчелите. Черешите се ядат от птици, както и от бозайници като язовец, дървесна мишка, обикновена мишка. Листата са храна за гъсеници на много видове молци, но са токсични за добитъка, особено за козите.

Черните плодове могат да се използват за приготвяне на ликьор или за боядисване на вълна, придавайки й бледо люляков нюанс, докато червенокафяво багрило, направено от кората, някога е било използвано за оцветяване на мрежи за риболов. От листата може да се получи зелено багрило, а от плодовете - тъмносиво до зелено.

Дървесината е твърда, тежка, издръжлива, лесна за работа, полира се добре. Тя е много ценена от производителите на мебели за кабинети. По-лека е и фино текстурирана от тази на дивата череша и е използвана и за направата на малки предмети, като например дървени кутии и дръжки за инструменти.

Пролетните цветя на птичата череша са най-добрата декоративна характеристика на дървото. Така то се включва успешно и красиво в слънчевите, улични, пейзажни зони. 

Преди да са били налични индустриални пестициди, кората на птичата череша е била използвана като пестицид. Химикалите, които съдържа, защитават културите от атаки на гризачи и насекоми.

Силно ароматните цветя привличат насекоми, особено мухи и пчели. Дървесината и кората на този вид съдържат отровен гликозид, който се разгражда до бензоев алдехид (масло от горчив бадем) и прусинова киселина. Тези съединения имат силна миризма и вкус, като действат като ефективна защита срещу тревопасните. Въпреки това гъсениците на птиче-черешовия горноземен молец (Yponomeuta evonymellus) често покриват дървета в бяла копринена паяжина - консумират и оставят единични дървета без листа. Използват билката като свое растение домакин.

Заглавно изображение: Krzysztof Golik , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons