Пиодермия МКБ L08.0

› Пиодермия

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Ектима

› Рискови фактори

› Протичане

› Усложнения

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Какво е пиодермия?

Пиодермия е термин, който се използва за всяко гнойно заболяване на кожата. Тя включва повърхностни бактериални инфекции, като импетиго, фоликулит, фурункул, карбункул, ектима и т.н. Пиодермията засяга повече от 111 милиона деца от цял свят, което я прави едно от трите най-чести кожни заболявания при деца.

Как възниква пиодерма и каква е причината?

Входната врата при първични инфекции са малки повърхностни нарушения на целостта на кожата. Вторичните инфекции са резултат от съществуващи дерматози. Най-честият причинител на пиодермия е S. aureus.

Предразполагащите фактори за развитие на пиодермия се характеризират с:

• Употреба на локални глюкокортикоиди - имат малък ефект върху микрофлората на кожата, с изключение на тези при атопичен дерматит; локалните глюкокортикоиди, прилагани за атопичен дерматит, обикновено намаляват гъстотата на S. aureus
• Ухапвания от насекоми
• Незначителни наранявания при диабетици
• Пациенти в напреднала възраст
• Алкохол

Входна врата за попадане на инфекцията може да бъде:

• Възпалителни дерматози - атопичен дерматит, застоен дерматит, псориазис вулгарис, хроничен кожен лупус еритематозус
• Булозно заболяване - булозен пемфигоид, слънчево изгаряне, порфирия кутанеа тарда
• Ухапвания от насекоми
• Язви - венозна недостатъчност
• Хроничен лимфедем
• Кожни инфекции - херпес симплекс, варицела, херпес зостер, дерматофитози (tinea pedis, tinea capitis)
• Травма / рана - хирургични рани, охлузване, разкъсна рана, прободна рана, ухапване (от насекоми или други животни), изгаряне, язви

Симптоми на пиодерма

Клиничните прояви на пиодермия могат да варират в зависимост от причинителя и възникналото състояние. Често срещани симптоми са:

• зачервяване
• образуване на гной
• повишена топлина
• болезненост
• повишена чувствителност
• обрив
• образуване на мехури или абсцес

на засегнатото място от супуртивния (септичен / гноен) дерматит.

Потенциалните усложнения на пиодермията включват: лимфангит, лимфаденит, тромбофлебит, метастатична инфекция, сепсис.

Диагноза

Уточняването на причинителя е важно за лечебния подход. Извършва се оцветяване на бактерии по Грам и бактериална култура. Определяне на чувствителността на причинителя към антибиотици уточнява медикаментозната терапия.

Лечение

Лечението може да се състои както от локални, така и от системни антимикробни агенти. При необходимост се извършва инцизия и дренаж.

Ектима

Ектимата е улцеративна пиодермия на кожата, причинена от бактерии като Pseudomonas (най-често изолиран), Streptococcus pyogenes и Staphylococcus aureus. Тъй като ектимата се простира в дермата, тя често се назовава като дълбока форма на импетиго. Причините включват ухапвания от насекоми и игнорирани незначителни травми.

Ектимата се отнася до язви, които формират инфекция под повърхност с крусти. Тя се появява по-често при деца и хора в напреднала възраст. Ектимата обикновено възниква по долните крайници на деца, лица с диабет и по-възрастни неглижирани хора.

Изображения: dermnetnz.org

Ектимата може да се наблюдава в областта на предишно тъканно увреждане (например екскориации, ухапвания от насекоми, дерматит). Ектима може да се види и при пациенти, които са имунокомпрометирани (например диабет, неутропения, HIV инфекция). По-често възниква при горещи и влажни климатични условия. Нелекувано импетиго, което прогресира до ектима, най-често се случва при пациенти с лоша хигиена.

Рискови фактори

Фактори, допринасящи за развитието на стрептококови пиодермии или ектима, включват:

• Висока температура и влажност на въздуха
• Лоша хигиена
• Тъканно увреждане от екскориации, ухапвания от насекоми или дерматит
• Компрометирана имунна система

Как протича ектимата?

Ектимата започва подобно на повърхностно импетиго. Група А бета-хемолитични стрептококи могат инициират лезия или могат вторично да инфектират съществуващи рани. Лезиите най-често засягат бедрата, подбедрицата, глезените и стъпалата.

Ектимата започва като мехурче или пустула над възпалена кожа и след това се задълбочава към разязвяване с покриващи крусти. Крустата е сиво-жълта и е по-дебела и по-твърда от тази при импетиго.

Ектимата рядко води до системни симптоми или бактериемия. Лезиите са болезнени и могат да се окажат свързани с лимфаденопатия. Регионална лимфаденопатия е обща, дори и при единични лезии. Възможно е да се появят вторично лимфангит и целулит.

Усложнения

Инвазивните усложнения на стрептококова ектима са: еризипел, целулит, гангрена, лимфангит, гноен лимфаденит и бактериемия. Негнойните усложнения на стрептококова ектима включват: скарлатина и остър гломерулонефрит.

Възможни усложнения на ектима със S. aureus включват: целулит, лимфангит, бактериемия, остеомиелит и остър инфекциозен ендокардит. Някои щамове S. aureus произвеждат екзотоксини, които могат да доведат до стафилококов синдром на изгорена кожа и синдром на токсичния шок.

Диагноза

Клиничната диагноза се поставя на база на клиничните находки, микробиологичното изследване и хистопатологичната находка. Взема се материал за бактериология за уточняване на причинителя. Хистологичното изследване на лезиите от ектима показва кожна некроза и възпаление. Дълбок и повърхностен грануломатозен периваскуларен инфилтрат настъпва заедно с ендотелния оток.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с ухапване от насекоми, лайшманиоза, лимфоматоидна папулоза, гангренозна пиодермия, споротрихоза, венозни или артериални язви, гангренозна ектима. Тя има тенденция да бъде по-тежка и ако се забави диагнозата, има значителна смъртност.

Лечение

Лечението на ектимата зависи от развитието на заболяването. Ектимата се лекува бавно, обикновено с образуване на белези. Честотата на постстрептококов гломерулонефрит е приблизително 1%.

Хигиената е важна - използва се бактерициден сапун и често смяна на спално бельо, хавлиени кърпи и дрехи. Прилагат се локални антибиотични средства след премахване на коричките. Повече обширни лезии изискват перорални антибиотици, по възможност в продължение на няколко седмици, за да се получи пълна резолюция. Пациентът се третира с антибиотици като клоксацилин, еритромицин и цефалексин. Инфекции с Psuedomonas често са лекувани с два антибиотика поради честа резистентност.

Заглавно изображение: CDC / Jeff Hageman, M.H.S. / Janice Haney Carr, Public domain, via Wikimedia Commons