Инфекции на кожата и подкожната тъкан МКБ L00-L08

Инфекциите на кожата и подкожната тъкан могат най-общо да се разделят на четири основни групи:

1. Първични кожни инфекции.

2. Вторична инфекция на първично кожно заболявания - напр. атопичен дерматит.

3. Кожна лезия, която се дължи на първична инфекция на друг орган или система - най-често инфекция на кръвта.

4. Реактивно кожно състояние в резултат от бактериална инфекция - напр. еритема нодозум в съчетание със стрептококов фарингит.

Кожните промени, които се дължат на инфекция не е задължително да са свързани с гноен процес, а могат да включват и прояви на васкулит и свръхчувствителност, както е например при еритема нодозум и бактериален ендокардит.

Развитието и еволюцията (прогреса) на инфекцията на кожата зависи от три основни фактора:

1. Входната врата и интактността на кожата

2. Защитата на организма и възпалителния отговор към микробната инвазия

3. Вирулентността (болестотворната сила) на микроорганизма

Интактността на кожата и епидермиса е много важен фактор за резистентност към инфекции. При нормални условия кожата е защитена от инфекции и начина, по който навлизат бактериите е през места с нарушена повърхност на кожата. Причини за нарушаване на повърхността на кожата могат да са мацерация на кожата (в гънките), бръснене, хронични рани, инсектни ухапвания, разчесвания.

Нормалните рогов слой, pH, влажност, съдържанието на липиди и нормалната микрофлора на кожата имат защитна роля срещу навлизането на микроорганизми.

Кожата на човек съдържа и богат набор от антимикробни протеини. Тези протеини могат да бъдат открити на кожната повърхност, в екринната пот и в слюнката. Кожните антимикробни протеини се образуват при нормалното изграждане на роговия слой и липидите на кожата. Тези антимикробни протеини имат възможност да се свързват с мембраните на бактериите и с мембраните на липидите, което позволява унищожаване на микроорганизмите. Ролята на антимикробните протеини е съществена не само заради директното увреждане на микроорганизмите, но заради това, че стимулират имунните реакции за защита на организма.

Имунният отговор на организма също е много важен за защитата на човек от инфекции. За образуване на антитела на организма са му необходими няколко дни, а бактериите се размножават и делят за часове. В тези случаи се задействат първо механизмите на вродения, а  след това и на придобития имунитет.

Много бактериални причинители имат генетичен код, с помощта, на който избягват имунната система на организма на човек и се предпазват от увреждащото действие на неутрофилите и други имунни клетки.

Повечето инфекции на кожата се дължат, както на инвазията на бактериите, така и на отделянето на токсини от бактериите.

Най-честата причина за инфекциите на кожата са гноеродни бактерии от групата на стафилококите и стрептококите. Обикновено стрептококите проявяват тенденция към инфектиране на повърхностните епидермални слоеве или дълбоката дерма и хиподерма. Стафилококите предпочитат кожните придатъци - космени фоликули, потни жлези и висцерални органи.