Пилонидална киста МКБ L05

› Какво представлява

› Причини

› Рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Усложнения

› Прогноза

› Превенция

Какво представлява пилонидалната киста?

Пилонидалната киста, също наричана пилонидален абсцес, пилонидален(-на) синус / фистула или опашен(-на) синус / фистула, е образувание, съдържащо космени фоликули и отломки от кожата (мъртви кожни клетки и бактерии), в областта на опашната кост - срединната област на сакрума, в горния край на гънката, образувана между седалищните мускули.

Счита се, че пилонидалната киста представлява реакция на организма към собствените косми. Терминът "пилонидална" идва от латинските думи за коса "pilus" и за гнездо "nidus".

Пилонидалните кисти обикновено се появяват поради враснали косми. Ако кистата се инфектира, полученият пилонидален абсцес често е изключително болезнен. Кистата може да се дренира през малък разрез или да се отстрани хирургично.

Изображение: freepik.com

Въпреки че обикновено се развива в близост до опашната кост, състоянието може също така да засегне пъпната област, подмишниците или гениталната област, но тези области са много по-редки. Някои пациенти с пилонидална киста са асимптоматични.

Честотата на пилонидалните кисти е около 26 на 100 000 население. Среща се предимно при мъжете, в съотношение мъже:жени около 3-4:1. Обикновено засяга индивидите през второто до третото десетилетие от живота. Пилонидалните кисти са изключително необичайно явление след 40-годишна възраст, като честотата им намалява след 25-годишна възраст. Средната възраст на поява е 21 години за мъжете и 19 години за жените.

Проблемът има тенденция да се повтаря. Хората, които са продължително време в седнало положение, като шофьорите на камиони, са изложени на по-висок риск от развитие на пилонидална киста.

Причини

Точната причина за пилонидалната болест не е ясна, но се смята, че е комбинация от хормонални промени (тъй като състоянието се появява след пубертета), космения растеж и триене от дрехи или от прекарване на дълго време в седнало положение.

Една от предложените причини за поява на пилонидалната киста, е косми, растящи навътре (враснали). Триене и натиск - триене на кожата, тесни дрехи, колоездене, дълги периоди в седнало положение или подобни фактори - увеличават натиска върху областта на опашната кост и причиняват "влизането" на косъма в кожата. В отговор на косъма като чуждо вещество, тялото създава киста около него. Малки групи от косми и остатъци (мъртви кожни клетки и бактерии) се залавят в порите на кожата и образуват "синус" или джоб, който нараства, за да се превърне в абсцес.

Изображение: freepik.com

Счита се, че травма не предизвиква пилонидална киста, но такова събитие може да доведе до възпаление на съществуваща киста. Но има и случаи, при които кистата може да се появи месеци след локализирано нараняване в областта.

Друго предположение е насочено към хипотезата, че пилонидалните кисти са вродени.

Рискови фактори

Някои фактори могат да увеличат риска от развитие на пилонидални кисти, като например:

• Мъжки пол
• По-млада възраст (пилонидалните кисти са най-често при хората през 20-те им години)
• Наднормено тегло
• Неактивен начин на живот
• Професия, изискваща продължителен престой в седнало положение
• Прекомерно окосмяване на тялото
• Повишено изпотяване
• По-твърди или груби косми
• Фамилна анамнеза за пилонидална киста
• Предишни пилонидални кисти
• Бръснене в тази област или увреждане на кожата от триене
• Лоша хигиена
• Локална травма в сакрококцигеалната (кръстно-опашната) област

Прекомерно изпотяване може да допринесе за възникване пилонидална киста. Влагата може запълни обтегнат космен фоликул, което спомага за създаване на нискокислородна среда, която насърчава растежа на анаеробни бактерии, срещащи се често при пилонидалните кисти. Наличието на бактерии и ниските нива на кислорода възпрепятстват зарастване на раната и насърчават развитието на пилонидална киста.

Симптоми

Ако кистата на опашната кост не е инфектирана, е възможно да няма симптоми. През острия инфекциозен етап от състоянието, наблюдаван при повечето пациенти, се събира колекция от гной и се формира абсцес. Освен болезненост, пилонидалната киста може да предизвика дискомфорт и сърбеж.

Признаците и симптомите на инфектирана пилонидална киста включват:

• Болка в областта на опашната кост (в долната част на гръбначния стълб)
• Локализирано подуване
• Зачервяване на кожата
• Повишена топлина на засегнатата област
• Изтичане на гной или кръв от отвор в кожата
• Неприятна миризма
• Повишена температура

Синусов тракт, или малък канал, може да произлиза от източника на инфекция и да се отвари на повърхността на кожата. Често хората свързват терминът "синус" с носната област, но синуси могат да се развият навсякъде по тялото. Синус е медицински термин за поява на канал или кухина.

Възможно е през този пилонидален синус да се оттича материал от кистата. Пилонидалната киста обикновено е болезнена, но с дренирането пациентът може да не усеща болка.

Пилонидалните кисти много често съпровождат заболявания като:

• нодуло-кистично акне
• дисекиращ целулит
• хидраденитис супуратива (акне тетрада)

Изображение: freepik.com

Диагноза

Изображение: GiggsHammouri, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Лекарят ще диагностицира пилонидална киста въз основа на анамнеза и физикален преглед. Пилонидалната киста изглежда като бучка, подуване или абсцес в срединната линия (цепнатината) на седалищните части с повишена чувствителност (болезненост) и евентуално дрениращата се или кървяща зона (синус). Физикалният преглед установява дупка или няколко дупчици по кожата в основата на седалището. Това са всъщност изходните отвърстия на кистата. Местоположението на кистата в горната част на седалището е характерно за пилонидална киста. Обикновено няма нужда от образни тестове в случаи на пилонидални кисти.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с анална фистула и гноен хидраденит, вродени аномалии, дермоидна киста (сакрококцигеален тератом), периректален абцес, гангренозна пиодермия, фурункул или карбункул, сифилитичен гранулом, туберкулозен гранулом.

Лечение

Лечението на пилонидалната болест може да включва антибиотична терапия, горещи компреси и прилагане на депилиращи кремове/бръснене, дренаж и хирургическо изрязване на кистата (заедно с пилонидалния синусов тракт).

В началото на развитието на пилонидална киста е възможно зачервяването, подуването и болката може да не са твърде силни. Някои препоръки, които да облекчат симптомите:

• За намаляване на болката се препоръчва вземането на вана с топла вода (в седнало положение). Понякога кистата може да се отвори и да се дренира сама по този начин.
• Прием на болкоуспокояващо лекарство, като се следват инструкциите в листовката за дозата.
• Поддържане на кистата и областта около нея чисти и сухи.

Ако състоянието е диагностицирано рано, пациентът не изпитва силна болка и няма признаци на възпаление, е възможно лекарят да предпише широкоспектърен антибиотик. Широкоспектърният антибиотик е лекарство, което лекува широк спектър от бактерии. Важно е да се знае, че това няма да излекува синусовия тракт, но ще облекчи от инфекцията и дискомфорта. Лекарят ще препоръча следващ контролен преглед, редовно премахване на космите от засегнатата област (бръснене) и поддържане на добра хигиената.

Хирургично лечение

Единственото ефективно лечение при пилонидална киста е хирургията.

Изображения: Author Lord Lucan image 1, image 2, image 3, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Първоначалното лечение на заразена пилонидална киста обикновено е дренаж на кистата. Ако кистата се появи отново, което често се случва, може да е необходима хирургична процедура, която премахва кистата изцяло:

• Инцизия и дренаж: Това е предпочитаният метод при първа пилонидална киста. Лекарят прави разрез в кистата и я дренира. Той премахва всички космени фоликули и оставя раната отворена, покривайки пространството с марля. Предимство - това е проста процедура, извършена под местна упойка. Недостатък - превръзката трябва да се сменя често, докато кистата заздравее, което понякога отнема до 3 седмици.
• Марсупиализация: При тази процедура лекарят прави разрез и дренира кистата, премахвайки гной и всякакви косми, които са вътре. Той шие краищата на разреза към ръбовете на раната, за да направи джоб (торбичка). Предимства - това е амбулаторна хирургична процедура под местна упойка. Позволява на лекаря да направи по-малък, по-плитък разрез, така че да не е необходимо да се сменя превръзката всеки ден. Недостатъци - отнема около 6 седмици за излекуване.
• Инцизия, дренаж, затваряне на раната: При тази техника кистата се дренира, но не се оставя отворена. Предимство - не е необходима превръзка, тъй като лекарят напълно затваря раната веднага след операцията. Недостатъци - по-вероятно е да има повече проблеми с кистата. По-трудно е да се премахне цялата киста с този метод. Обикновено се прави в операционна зала.
• Други хирургични процедури включват пълна ексцизия на кистата заедно с пилонидалния синусов тракт, използване на фибриново лепило и премахване само на болна тъкан и на кистата с пункционна биопсия. Нововъведено и по-малко вредно лечение е метод, при който се използва фибриново лепило след дренаж на кистата. Този вид лечение е с предимството, че причинява по-малко болка в сравнение с традиционните хирургически процедури и позволява връщане към нормалните дейности след 1-2 дни в повечето случаи.

След хирургичната процедура е необходимо да се следват всички инструкции на лекуващия лекар относно грижите в домашни условия, особено ако трябва да се сменя превръзката. Грижата за раната е изключително важна след операцията. Други съвети:

• Поддържане на областта чиста.
• Проверяване за признаци на нова инфекция, като зачервяване, гной или болка.
• Премахване на космите около мястото на хирургичната намеса, за да предотвратите навлизането на космите в раната
• Спазване на контролните прегледи при лекуващия лекар, за да може той да види как протича оздравителният процес.

Домашни лекарства при пилонидална киста

Домашните средства са насочени към облекчаване на болката и подуването. Тези домашни лечения включват следното:

• Вана в седнало положение: Седенето във вана с топла вода може да облекчи болката и може да намали риска от влошаване на кистата.
• Добавки с витамин С и цинк могат да помогнат в лечебния процес. Витамин А също помага при възстановяване на тъканите.
• Етеричните масла, като масло от чаено дърво и масло от градински чай, могат да допринесат за успокояване на кистата и дори да помогнат в борбата с инфекцията.
• Рициновото масло, приложено върху кистата, може да помогне за намаляване на възпалението.
• Специална (ортопедична) възглавница може да осигури подкрепа и комфорт в седнало положение.
• Редовните упражнения насърчават подобряването на притока на кръв, което може да помогне за излекуването.

Усложнения

Изображение: Jonathanlund, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Потенциалните усложнения на пилонидална киста могат да включват:

• Абсцеси
• Повторна поява на пилонидална киста
• Системна инфекция
• Плоскоклетъчен карцином (рядко) - ако хронично инфектирана пилонидална киста не се лекува правилно, може да има леко повишен риск от развитие на вид рак на кожата, наречен плоскоклетъчен карцином

Прогноза

Прогнозата за пилонидална киста като цяло е добра и често кистата може да бъде излекувана чрез хирургична процедура. В зависимост от тежестта на състоянието и вида на лечение пилонидалната киста обикновено се изчиства в рамките на 4 до 10 седмици. Възможно е пълно излекуване, но все пак има възможност пилонидална киста появи отново, дори и да е отстранена хирургично.

Състоянието има потенциал за хронично-рецидивиращ ход и води до развитие на грануломатозна реакция тип „чуждо тяло”. Повторната поява на абсцеси е честа, ако има обширен белег или образуване на синуси.

Превенция

При хора, предразположени или с рискови фактори за пилонидални кисти, модифициране на рисковите фактори може да помогне да се предотврати появата на възпаления.

За да се предотврати появата на пилонидални кисти, се препоръчва:

• спазване на добра хигиена
• поддържане на здравословно тегло
• избягване на тесни дрехи, които причиняват триене в областта на опашната кост
• избягване продължително време в седнало положение

Заглавно изображение: www.findhealthremedies.com