Целулит МКБ L03

› Какво представлява

› Епидемиология

› Етиология

› Рискови фактори

› Клинична картина

› Усложнения

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Превенция

Какво представлява?

Целулитът е често срещана бактериална кожна инфекция на дермата и подкожната тъкан, която причинява зачервяване, подуване и болка в заразената област на кожата, както и системни симптоми. Краката и лицето са най-често засегнатите места, въпреки че целулитът може да се появи на всяка част от тялото.

Ако не се лекува, инфекцията може да се разпространи в лимфните възли и кръвния поток и да причини сериозни здравословни проблеми, дори да стане животозастрашаваща. Обикновено не се предава от човек на човек.

Целулитът обикновено се причинява от бактерии, които навлизат и инфектират тъканта чрез нарушена цялост на кожата. Стрептококите и стафилококите от група А са най-честите причинители на инфекцията и могат да бъдат открити върху кожата като нормална флора при здрави индивиди.

Лечението обикновено е с антибиотици. Около 95% от хората са по-добре след 7 до 10 дни лечение.

Медицинското състояние "целулит" не е свързано с козметичното състояние, отново наречено целулит или "портокалова кожа".

Епидемиология

Целулитът е относително често срещана инфекция в световен мащаб, засягаща всички расови и етнически групи. Няма статистически значима разлика в честотата на целулита при мъжете и жените и обикновено не се описва възрастово предразположение. Въпреки това, проучванията са установили по-висока честота на целулит при лица над 45 години. Целулитът е по-често срещан при гериатрични пациенти според проучване.

По-голямата част от случаите на целулит не могат да се култивират и следователно бактериите причинители са неизвестни. В 15% от случаите на целулит, при които са идентифицирани микроорганизми, повечето се дължат на бета-хемолитични стрептококи и Staphylococcus aureus. Честотата на по-сериозна стафилококова инфекция, наречена метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA), нараства.

Целулитът през 2015 г. е причинил около 16 900 смъртни случая в световен мащаб спрямо 12 600 през 2005 г.

Етиология

Целулит може да бъде причинен от нормалната флора на кожата или от екзогенни бактерии и често се случва, когато кожата е предварително нарушена от например порязвания, мехури, изгаряния, ухапвания от насекоми, хирургични рани, инжектиране на лекарство или място на вмъкване на катетър. Това нарушаване на целостта на кожата не е необходимо да бъде видимо.

Най-честите причинители са предимно стрептококи от група A, но и от групи G, C, B, Streptococcus pyogenes, S. aureus, S. pneumoniae, други стрептококи, Haemophilus influenzae, Penicillin-чувствителни анаероби, Vibrio alginolyticus, Pasteurella multocida, Bacteroides fragilis. При имунокомпрометирани индивиди причинители могат да бъдат и Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter calcoaceticus, S. epidermidis и гъбички.

Целулитът обикновено не е заразен, тъй като засяга по-дълбоките слоеве на кожата.

Рискови фактори

Целулитът засяга хора от всички възрасти и раси. Предразполагащи фактори за целулит включват:

• Предишни епизоди на целулит
• Ухапване от насекоми или паяк
• Образуване на мехури
• Пруритичен обрив (сърбящ обрив) по кожата
• Настоящо или предишно нараняване, например травма, хирургични рани, лъчетерапия
• Микоза на краката (tinea pedis / athlete's foot)
• Суха кожа
• Екзема
• Инжектиране на лекарства или наркотични вещества (особено подкожна или интрамускулна инжекция)
• Бременност
• Алкохолизъм
• Хора в напреднала възраст
• Хронично чернодробно заболяване
• Периферно съдово заболяване
• Хронична бъбречна недостатъчност
• Диабет и затлъстяване, които могат да окажат ефект върху циркулацията
• Изгаряния
• Фурункули
• Отслабена имунна система (HIV / СПИН, генетични заболявания, лъчетерапия, имуносупресивни лекарства)

Хората в напреднала възраст и индивидите с имунна недостатъчност (отслабена имунна система) са особено уязвими към развитие на целулит.

Диабетиците са по-податливи към целулит от другите хора поради увреждане на имунната система. Те са особено податливи към целулит на краката, тъй като заболяването причинява увреждане на кръвообращението в краката, което води до диабетно стъпало / диабетни язви на стъпалото. Лош контрол на нивата на кръвната захар позволява на бактерията да расте по-бързо в засегнатата тъкан и улеснява бърза прогресия, ако инфекцията навлезе в кръвния поток. Неврална дегенерация при диабет означава, че тези язви могат да не бъдат болезнени, и поради това често се инфектират.

Тези, които са страдали от полиомиелит, също са склонни към целулит заради проблеми с кръвообращението, особено в краката.

Имуносупресивни лекарства и други заболявания или инфекции, които водят до отслабване на имунната система, са фактори, които правят инфекция по-вероятна.

Варицела и херпес зостер често причиняват мехури, които като се пукнат, оставят нарушена цялост на кожата, през която бактерии могат да влязат.

Лимфедем, който причинява подуване на ръцете и / или краката, също може да изложи индивида на риск.

Заболявания, които засягат кръвообращението в краката и стъпалата, като хронична венозна недостатъчност и разширени вени, също са рискови фактори за целулит.

Целулитът е също така изключително разпространен сред индивиди, които използват едни и същи хигиенни съоръжения и общи помещения за живеене, като например военно съоръжение, учебни общежития, старчески домове, приюти за бездомни.

Целулитът най-често се проявява 2-3 дни след травми или в хода на септицемия. Проникване на инфекцията чрез манипулации не е изключено.

Клинична картина

Изображения: Afrodriguezg / RafaelLopez at the English-language Wikipedia / Colm Anderson / James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Целулитът може да засегне всяко място, но най-често засяга крайниците. Обикновено се появява едностранно - двустранно заболяване по-често се дължи на друго състояние. Може да възникне самостоятелно или да усложни подлежащо заболяване на кожата или рана.

Появата на целулит засяга най-често глутеите, крайниците, шията, гръдния кош и лицето. Проявява се с еритем, болезнен оток, повишена локална температура и болка на засегнатия участък без флуктуация. Детският лицев целулит от S. pneumoniae показва виолетов цвят, а от Haemophilus influenzae - и индурация. За разлика от еризипела, възпаленият участък не е добре ограничен.

Чести са остър лимфангит и лимфаденит. По-сериозните симптоми на целулит включват повишена температура и втрисане, неразположение, умора, замаяност, мускулни болки, изпотяване.

Тежкият целулит може да протече с були и да прогресира до дермална некроза, рядко до фасциит или миозит.

Усложнения

Усложненията от целулита не са чести, но могат да включват сериозни инфекции, ако не се лекува:

• бактериемия (инфекция на кръвта)
• супуративен артрит (бактериална инфекция в ставата)
• остеомиелит (инфекция на костите)
• ендокардит (подуване на вътрешната обвивка на сърдечните камери и сърдечните клапи)
• сепсис (отравяне на кръвта)

Целулитът може да причини още фасциит, миозит, подкожни абсцеси, миокардит. Попаднали под кожата, бактериите могат да се разпространят бързо, навлизайки в лимфните възли и в кръвния поток. Това може да доведе до грипоподобни симптоми с висока температура и изпотяване или усещане за много студено с треперене, като пациентът не може да се стопли.

Пациентите в напреднала възраст с целулит са предразположени към тромбофлебит.

Сепсисът се разпознава по треска, неразположение, загуба на апетит, гадене, летаргия, главоболие, болки в мускулите и ставите. Сериозната инфекция води до хипотония (ниско кръвно налягане, колапс), намалено капилярно кръвообращение, сърдечна недостатъчност, диария, стомашно-чревно кървене, бъбречна недостатъчност и загуба на съзнание.

В редки случаи инфекцията може да се разпространи към дълбокия слой на тъканта, наречена фасциална обвивка. Некротизиращият фасциит, наречен още "месоядна бактерия", е рядко срещано, животозастрашаващо, спешно състояние, характеризиращо се с агресивна инфекция на меките тъкани.

При стрептококова инфекция може да се появи нефрит, при лицев целулит - проптоза, офталмоплегия, загуба на зрителната сила, кавернозна синусова тромбоза, орбитален, субпериостален или церебрален абсцес или менингит.

Рецидивиращите форми водят до лимфедем. Възможен е летален изход при деца и имунокомпрометирани.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на клиниката, на бактериологичните и серологичните изследвания. Клиничните находки, получени от огледа на засегнатото място, помагат при диагностицирането. Правят се кръвни изследвания, култура на раната или други тестове, за да се изключи дълбока венозна тромбоза. Невинаги локалните култури идентифицират причинителя. Кръвните култури обикновено са положителни, само ако пациентът развие генерализиран сепсис.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с еризипел, тромбофлебит, флегмон, застоен дерматит, лаймска болест, некротизиращ фасциит, кожни метастази от неоплазми (особено аденокарцином), еритема мултиформе, импетиго, гангренозна пиодермия, синдром на Stevens-Johnson и др.

Много състояния могат да проявят симптоми, подобни на целулит:

Целулит и еризипел

Целулитът е локализирано или дифузно възпаление на съединителната тъкан с тежко възпаление на кожата и подкожните слоеве на кожата, обикновено от бактериални агенти. Еризипел е термин, използван за по-повърхностна инфекция на дермата и горната част на подкожния слой, който се представя клинично с добре определен ръб. Еризипел и целулит често съществуват едновременно, така че често е трудно да се направи разграничение между двете състояния.

Повече информация за еризипел може прочетете тук:

» Еризипел МКБ A46

Целулит и веностаза

Венозният застой или венозният застоен дерматит е състояние, което обикновено се диагностицира погрешно като целулит.

Веностазата причинява подуване, обезцветяване на кожата и може да се развие в кожни язви. Това е резултат от лошо кръвообращение в долните крайници и обикновено засяга долната част на краката и глезените.

За разлика от целулита, това състояние може да засегне и двете страни на тялото и не е резултат от бактериална инфекция. Въпреки това, рискът от кожна инфекция ще се увеличи, ако се развият рани или язви в резултат на венозен застой.

Целулит и абсцес

Абсцесът е подутина с гной под кожата. Образува се, когато бактериите - често Staphylococcus - попаднат в тялото през порязване или друга отворена рана. Гнойта съдържа мъртва тъкан, бактерии и бели кръвни клетки в резултат на борбата на имунната система с инфекцията.

За разлика от целулита, абсцесът изглежда като бучка под кожата. Също може да причини симптоми като треска и втрисане.

Някои абсцеси се свиват сами без лечение. В други случаи може да е необходимо антибиотично лечение и хирургическа намеса.

Повече информация за абсцеса може прочетете тук:

» Абсцес на кожата, фурункул и карбункул МКБ L02

Целулит и дерматит

Дерматитът е общ термин за кожен обрив и обхваща много състояния, например атопичен дерматит, контактен дерматит и др.

За разлика от целулита, повечето форми на дерматит не се дължат на бактериални инфекции. Чести симптоми на дерматит са промяна в цвета на засегнатия кожен участък (обикновено зачервяване), мехури (с изтичане на секрет или образуване на крусти), сърбеж, подуване, лющене на кожата.

Повече информация за дерматит може прочетете тук:

» Дерматит и екзема МКБ L20-L30

Целулит и дълбока венозна тромбоза

Дълбоката венозна тромбоза е кръвен съсирек в една от дълбоките вени, обикновено в краката. Може да се развие след дълъг период от време в седнало или легнало положение, например след операция.

Симптомите на дълбока венозна тромбоза включват: болка в крака, зачервяване на кожата, усещане за топлина в засегнатото място. Важно е да получите медицинска помощ при това състояние.

Лечение

Целулитът е потенциално сериозен. Лечението на целулит включва покой на засегнатия район, изрязване на мъртвата тъкан и антибиотици. Подходящ антибиотик, показан от антибиограмата, се прилага мускулно или венозно при тежките случаи, а при леките - перорално. Медикаменти за облекчаване на болката също често се предписват, но прекомерната болка трябва винаги да се изследва, тъй като е симптом на некротизиращ фасциит.

Повдигане на височина на засегнатия участък също е важно. Пациентът трябва да почива и повдига засегнатия крайник. Краят на засегнатата област на подуване трябва да бъде маркиран, за да се наблюдава прогресията/регресията на инфекцията.

Както и при други болести, характеризиращи се с рани или деструкция на тъканите, лечение с хипербарен кислород може да бъде ценна допълнителна терапия, но не е широко достъпно.

При леки случаи целулит, причинен от стафилококова инфекция, е достатъчна монотерапия с флуклоксацилин или диклоксацилин, но при по-умерените случаи или при стрептококова инфекция този курс обикновено се комбинира с перорален феноксиметилпеницилин или интравенозно бензилпеницилин, или ампицилин / амоксицилин, а при рецидиви - депопеницилин. При алергични към пеницилин пациенти алтернативен антибиотик е еритромицинът. Целулитът от Bacteroides fragilis се повлиява от метронидазол.

Колко време отнема възстановяването от целулит?

Симптомите могат да се влошат през първите 48 часа. Те обаче трябва да започнат да се подобряват 2 до 3 дни след започване на антибиотичното лечение. Винаги трябва да се следват указанията на лекаря и да се завършва предписания курс от антибиотици.

По време на възстановяването раната трябва да се поддържа чиста. Необходимо е да се следват препоръките на лекуващия лекар за измиване/почистване и превръзка на засегнатия участък от кожата.

Превенция

Хората могат да получат целулит повече от веднъж. Наличието на целулит не предпазва от развитието на инфекция в бъдеще. Няма ваксини за предотвратяване на стрептококови инфекции от група А, но има препоръки, които могат да помогнат за избягване на инфекциите:

• често миене на ръцете
• поддържане на кожата хидратирана, за да се избегне нарушаване на целостта й
• почистване и грижа за раните

Хората с диабет или лошо кръвообращение трябва да вземат допълнителни предпазни мерки, за да предотвратят нараняване на кожата.

Заглавно изображение: John Campbell, CC0, via Wikimedia Commons