Целулит на други части на крайниците МКБ L03.1

Целулитът е често срещана бактериална инфекция на кожата, която може да засегна всички възрасти. Той обикновено засяга крайниците, но може да се появи навсякъде по тялото. Целулит на други части на крайниците включва инфекция в горната част на крайниците: аксила, бедро, раменен пояс.

Най-честите причинители на целулита са Streptococcus pyogenes и Staphylococcus aureus. По-рядко целулитът се причинява от: Pseudomonas aeruginosa (особено след прободна рана), Haemophilus influenzae, Pasteurella multocida (от ухапване от куче или котка), Aeromonas, Vibrio vulnificus.

Предразполагащите фактори за поява на целулит включват:

• Предишен епизод на целулит
• Венозна болест и / или лимфедем
• Сегашно или предишно нараняване (например травма, хиругична рана, лъчетерапия)
• Диабет
• Алкохолизъм
• Наднормено тегло
• Бременност
• Микоза
• Имунокомпрометирано състояние

Целулитът обикновено се проявява клинично като малка област, характеризираща се с чувствителност, подуване, зачервяване, повишена топлина и болка. Когато тази червена зона започва да се увеличава, засегнатото лице може да развие висока температура, понякога с втрисане и изпотяване, както и подути лимфни възли. Могат да бъдат засегнати мускули. Лимфангит и лимфаденопатия могат да се появят.

Тежък или бързо прогресиращ целулит може да доведе до септицемия (отравяне на кръвта), некротизиращ фасциит (по-сериозна инфекция на меките тъкани), или ендокардит (инфекция на сърдечните клапи).

Диагнозата на целулит на други части на крайниците се основава на клиничните характеристики. Ако са налице пустули, крусти или ерозии, трябва да се вземе материал за бактериална култура. Пълната кръвна картина вероятно ще покаже левкоцитоза (увеличен брой на белите кръвни клетки). Кръвните култури могат да бъдат от полза, ако пациентът има висока температура или се чувства много зле. Понякога са необходими допълнителни изследвания, за да се изключат други възможни диагнози, като дълбока венозна тромбоза или радиационно увреждане след радиотерапия.

Целулит е потенциално сериозен и трябва да се потърси лекарска оценка. Повечето пациенти се лекуват с орални антибиотици. Ако има признаци на системно заболяване или обширен целулит, лечението може да наложи интравенозни антибиотици. Оралните антибиотици, често използвани, са пеницилин, флуклоксацилин, диклоксацилин, цефуроксим или еритромицин. Обичайните използвани интравенозни антибиотици са пеницилин-базирани антибиотици (например пеницилин G или флукоксацилин) или цефалоспорини (например цефотаксим или цефазолин) за няколко дни.

Повече информация може да прочетете тук:

• Целулит мкб L03