Лечение с интравенозни антибиотици

Антибиотиците представляват противомикробни агенти, ефективни главно при заболявания с бактериален произход. Използват се като допълнителна терапия при някои протозойни и гъбични заболявания, главно за предпазване от развитие на вторична бактериална инфекция.

Прилагат се перорално, парентерално или външно, в зависимост от конкретното заболяване и общото здравословно състояние на болния.

Парентералното приложение бива няколко различни вида:

• интравенозно
• интрамускулно
• интраартериално
• интрацеребрално
• интратекално
• подкожно

Начинът на приложение на парентералните антибиотици се определя въз основа на засегнатите органи и системи, както и физикохимичните свойства на конкретния препарат.

Лечение с интравенозни антибиотици е удобен, ефективен и често прилаган метод на терапия при много пациенти.

Тази форма на приложение на лекарствата се предпочита при пациенти с тежки нарушения по хода на гастроинтестиналния тракт, остри и спешни състояния и при необходимост от бързо достигане на високи плазмени концентрации на лекарствените средства.

Най-честите показания за венозно приложение на антибиотичните препарати са следните:

• инфекции, съпроводени от гадене и повръщане

• заболявания, протичащи с изразен диариен синдром

• пациенти в безсъзнание

• тежки инфекциозни заболявания

• състояния от спешен порядък (сепсис, шок)

• инфекции, протичащи с изразени нарушения в хемодинамиката

• профилактично при извършване на големи операции

При започването на терапията е необходимо да се съобразят следните особености:

• Много антибиотични средства имат ниска киселинна устойчивост в стомашно-чревния тракт и бързо се разграждат от стомашните ензими, което води до значително намаляване на действието им при перорална употреба.

• Редица препарати се подлагат на така наречения first pass метаболизъм (метаболизъм на първо преминаване), при който значителна част от препарата се обезврежда в черния дроб и се превръща в слабо активни или неактивни форми, което се избягва при интравенозно приложение.

• Много антибиотични средства след перорална употреба показват по-ниска ефективност поради наличието на храна в стомаха, което води до забавяне на резорбцията им, а при някои препарати са възможни взаимодействия с някои от хранителните вещества. Така например при прием на антибиотици от тетрациклиновата група е необходимо достатъчно време между приема на антибиотика и консумацията на храни, съдържащи калциеви, магнезиеви, алуминиеви или железни йони, поради риска от образуване на нерезорбируеми хелатни комплекси.

• Пероралните антибиотици често водят до развитие на дисбактериоза (нарушена нормална чревна флора), което трябва да се има предвид при пациенти с язвена болест, колит, болест на Крон, захарен диабет и други.

• При интравенозното приложение на антибиотика се постига изключително точно дозиране на лекарството спрямо телесната маса, което е от съществено значение в детската възраст или при пациенти с малнутриция и поднормено тегло.

• При остри заболявания на дихателната, храносмилателната, отделителната, половата и централната нервна система интравенозното приложение на антибиотиците води до бързо достигане на ефективни концентрации в кръвта и овладяване на разпространението на бактериалните причинители.

Лечение с интравенозни антибиотици е метод с доказана ефикасност и масово приложение, но крие риск от интоксикация и развитие на тежки нежелани лекарствени реакции. По-често се развиват реакции на свръхчувствителност и системна токсичност.

Така например при бързо венозното въвеждане на гликопептида ванкомицин при някои пациенти се развива така нареченият синдром на червения човек (red man syndrome), поради директно освобождаване на хистамин от мастоцитите. Реакцията се изразява в силно зачервяване в областта на шията, което може да обхване цялото тяло.

Представители от всички фармакологични групи антибиотици могат да се прилагат под формата на интравенозна инфузия.

Подробности относно различните видове групи може да прочетете на:

• Антибиотици

Независимо от начина на приложение на конкретния антибиотичен препарат, лечението започва само след отрицателна скарификационна проба.

Изборът на подходящ препарат и начин на приложение са от съществено значение за постигане на оптимални терапевтични резултати.