Болест на легионерите без пневмония [треска Pontiac] МКБ A48.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Легионелозата, известна още като болест на легионерите и легионерска болест, представлява остра бактериална инфекция, която протича под формата на бързо развиваща се пневмония с висок леталитет или като грипоподобно заболяване с доброкачествено протичане.

Доброкачественото протичане е известно като Понтиак треска или треска Pontiac, като за разлика от типичната провокирана от легионелозата пневмония, състоянието протича леко, показва тенденция към самоограничаване и се отличава с изключително добра прогноза.

Причинител и особености

Болест на легионерите без пневмония [треска Pontiac] се отличава с леко протичане, нищожен риск от развитие на усложнения и липса на докладвани летални случаи на инфекцията. Причинителят е същият, както при пневмонията, асоциирана с легионелоза и протичаща изключително тежко, с усложнения и висок леталитет.

Сред основните характеристики на тази форма на инфекцията се включват:

• етиологичен причинител: причинителят е Грам-отрицателният аеробен бактерий Legionella pneumophila. Отделя ендотоксини и екзотоксини, които обикновено лежат в основата на патогенетичните промени в хода на инфекцията. Обикновено тези бактерии обитават почвата, естествени и изкуствени водоеми, водопречиствателните системи, климатични инсталации, като се развиват най-добре в температурния диапазон от 20 до 50 градуса по Целзий
• честота и разпространение: инфекцията показва повсеместно разпространение, но поради неспецифичния характер на протичане обикновено остава недиагностицирана, съответно случаите не се докладват (често пациентите не търсят медицинска помощ и се лекуват със симптоматични средства в домашни условия)
• заразяване: механизмът на предаване на инфекцията е аерогенен (инхалаторен) посредством вдишване на аерозоли, в които се съдържат бактериите. Основните пътища на проникване са при неправилна грижа за климатични инсталации, водни съоръжения, басейни, джакузи, парна баня, изкуствени фонтани и други. Възможно е заразяване при престой в болнично заведение, като Понтиак треската не е толкова популярна и разпознаваема вътреболнична инфекция (по-важна роля играе развитието на пневмония, асоциирана с пелгионелоза). Изключително важна особеност е, че заболяването не се предава от човек на човек и болните лица не играят роля за епидемиологичния процес
• рискови фактори: Понтиак треската засяга възрастни и деца, като за разлика от пневмничната форма на легионелоза се среща предимно при иначе здрави лица, със съхранена имунна система, без данни за предшестващи тежки оперативни интервенции, агресивно лечение или подлежащи заболявания

Симптоми

Легионелозата протича в две основни различни клинични форми, а именно легионелна пневмония (наричана първоначално легионерска болест) и непневмонична форма, известна като треска Pontiac.

Понтиак треската се различава значително по клиничното си протичане от легионелната пневмония, като характерно за инфекцията е следното:

• инкубационен период: инкубационният период отразява времето от заразяване с инфекцията до появата на първите клинични оплаквания. Болест на легионерите без пневмония (треска Pontiac) се развива след много кратък инкубационен период, най-често в рамките на от 1 до 3 дни или според някои източници в диапазона между 30 и 90 часа от контакта
• засегнати групи пациенти: според данните от докладваните случаи (които представлява твърде малка част от реалните случаи) обикновено се засягат млади хора на възраст между 25 и 35 години, клинично здрави, без данни за придружаващи заболявания и имунен дефицит
• симптоми: състоянието протича като леко грипоподобно самоограничаващо се заболяване, при което липсват клинични и рентгенографски данни за тежки увреждания на респираторния тракт. Началото в масовия случай е остро с общо неразположение, миалгия (болки в мускулите), фебрилитет (повишение на телесната температура), втрисане и главоболие. По-рядко пациентите се оплакват от суха кашлица, главозамайване и гадене
• еволюция на инфекцията: заболяването не е продължително и отминава за два до пет дни, като показва тенденция към самоограничаване и съответно отшумяване на симптоматиката дори без провеждане на лечение
• усложнения: за разлика от другите форми на легионелозата, при Понтиак треската не се описва риск от развитие на усложнения както белодробни, така и екстрапулмонални (извънбелодробни)

Диагноза

Поставянето на диагнозата при Понтиак треската често се базира главно на клиничните данни, като състоянието в много от случаите не се диагностицира и се третира като банална респираторна инфекция, протичаща грипоподобно и подлежаща на симптоматично лечение:

• разпит и преглед: в анамнезата се обръща внимание на налични рискови фактори (имунен дефицит, подлежащи заболявания, посещение на ендемичен за инфекцията район и други) в комбинация с оценка на общото състояние, аускултация на бял дроб, като обикновено не се установяват съществени отклонения от нормата
• лабораторни изследвания: лабораторни изследвания се назначават при някои от пациентите, като рядко се установяват съществени отклонения от нормата, съответно този метод също не е особено информативен. Микробиологична диагностика се прилага рядко, главно за подпомагане на диференциалната диагноза
• образни изследвания: рядко се налага назначаването на образни изследвания, като рентгеновото изследване на белите дробове при болест на легионерите без пневмония (треска Pontiac) не показва отклонения от нормата, съответно няма особена информативна стойност

В диференциалната диагноза следва да се вземат под внимание всички заболявания, протичащи с грипоподобни оплаквания.

Лечение

Болест на легионерите без пневмония [треска Pontiac] показва тенденция към самоограничаване на инфекциозния процес и отшумяване дори без провеждане на лечение.

В масовия случай се назначават подходящи симптоматични средства за подобряване на общото състояние на засегнатите, тяхната работоспособност и комфорт. Най-често се назначават антипиретици (лекарства, използвани при висока температура), аналгетици (при болки в мускулите, главоболие), противовъзпалителни средства и други с или без допълнителен прием на витамини и минерали за подсилване на имунната защита.

Антибиотично лечение не се налага в масовия случай. При необходимост могат да се включат подходящи макролиди, квинолони, рядко се използват амфениколи и тетрациклини, като следва да се има предвид, че антибиотично лечение е необходимо главно при легионелна пневмония или тежко протичане с извънбелодробни увреждания.

Прогнозата е много добра, като не са докладвани случаи с тежки усложнения или леталитет, вследствие на инфекцията.

Изображения: freepik.com