Други бактериални болести, некласифицирани другаде МКБ A48

› Въведение

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бактериалните болести са широка група инфекциозни заболявания, причинени от бактерии. Бактериите са микроорганизми, които са видими само под микроскоп. Милиони бактерии нормално обитават кожата, чревния тракт и гениталиите на човека. По-голямата част от тях не причиняват заболявания и всъщност са полезни и дори необходими за човешкото здраве. Отнасят се към групата на така наречените добри или полезни бактерии.

Бактериите, които причиняват бактериални инфекции и заболявания, се наричат патогенни бактерии. Бактериалните заболявания възникват, когато патогенните бактерии попаднат и започнат да се размножават в организма на подходящ гостоприемник. По този начин те потискат полезните бактерии и се развиват в тъкани, които обикновено са стерилни. Освен това често отделят токсини, които допълнително увреждат организма.

В рубриката други бактериални болести, некласифицирани другаде, се включват някои относително по-рядко срещани в практиката инфекции, ранното разпознаване на които в много от случаите редуцира значително рисковете от тежки усложнения и леталитет.

Видове и симптоми

В зависимост от етиологичния причинител се наблюдават определени различия в клиничното протичане, разпространение на инфекцията, риск от усложнения, но също и терапевтично поведение.

В рубриката други бактериални болести, некласифицирани другаде се включват следните видове инфекции с характерните за тях причинители, особености и симптоми:

• газова гангрена: причинява се от бактерии от род Clostridium, предимно Clostridium perfringens и отделяните от тях екзотоксини, при контаминиране на раневи повърхности. Инфекцията може да протече като клостридиален целулит или под формата на клостридиална мионекроза, отличаваща се с неблагоприятна прогноза дори на фона на провеждане на активно лечение
• болест на легионерите: причинител са бактериите от род Legionella, най-често Legionella pneumophilia, които се откриват в естествени и изкуствени водни системи, климатични инсталации, басейни и други, като заразяването се осъществява при вдишване на контаминиран аерозол. Важна особеност е рискът от заразяване под формата на вътреболнична инфекция, като състоянието най-често протича под формата на пневмония и развитие на различни белодробни и извънбелодробни усложнения
• болест на легионерите без пневмония [треска Pontiac]: при здрави лица, без подлежащи заболявания и известни рискови фактори, заразяването с Legionella pneumophilia може да протече под формата на грипоподобно заболяване, известно като треска Понтиак. Инфекцията се отличава с доброкачествен ход на протичане, липса на усложнения и самоограничаване в рамките на няколко дни

• токсичен шоков синдром: най-честият причинител са токсините, отделяни от Staphylococcus aureus, след проникване на бактериите в системното кръвообращение през отворени раневи повърхности, операции, гинекологични състояния, както и при използване на дамски тампони по време на менструация. Състоянието протича остро, драматично, с токсоинфекциозен синдром, стомашно-чревни оплаквания, обрив, промени в съзнанието и висок риск от разностранни усложнения
• бразилска пурпурна треска: причинява се от Haemophilus aegyptius, като се среща предимно в някои райони в Бразилия. Засягат се предимно малки деца, като често са налице данни за прекаран конюнктивит един месец преди влошаване на общото състояние. Развиват се характерни промени по кожата и обрив, бързо влошаване на общото състояние, усложнения и висок риск от леталитет
• други уточнени бактериални болести: към тази група се включват някои рядко описвани в практиката инфекции, включително дерматофилоза, лепотрихоза, риносклерома, аксиларна трихомикоза

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните инфекции, включени в рубриката, обикновено изисква комплексен и целенасочен подход с обстоен анализ на информацията, получена в хода на различните назначени изследвания:

• разпит и преглед: епидемиологична анамнеза за посещение на ендемичен район, контакт с болни лица, но също и данни за скорошни травми, наранявания, оперативни интервенции, подлежащи заболявания и други. Клиничният преглед е обстоен с цел оценка на общото състояние, оглед на кожа и видими лигавици, аускулатиця на бял дроб, оценка на сърдечно-съдовата система и други
• лабораторни изследвания: стандартните лабораторни изследвания обикновено показват неспецифични отклонения, характерни за бактериалните инфекции с раздвижване на белия кръвен ред и маркерите на възпалението. При развитие на мултисистемни усложнения са възможни промени в чернодробните ензими, урея, креатинин и редица други показатели
• микробиологична диагноза: с най-високо информативно значение за потвърждаване на диагнозата и изолиране на причинителя са микробиологичните изследвания, като е необходим материал от раневи секрети, кръв, телесни течности и други, в които се предполага, че се съдържа причинителят
• образни и инструментални изследвания: за оценка на налични усложнения се назначават подходящи образни изследвания, включително ултразвукова диагностика, рентгенография, компютърна томография и други, а в някои случаи може да се наложи и биопсия от засегнати тъкани с последващ хистологичен анализ и потвърждаване на диагнозата

В диференциалната диагноза следва да се вземат под внимание някои инфекциозни и неинфекциозни заболявания, показващи идентично клинично протичане, но различен подход в лечението.

Лечение

Терапевтичният подход при отделните инфекции, включени в рубриката, се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на протичане, общото състояние на пациента, наличието на развили се усложнения, резултатите от диагностичните изследвания и редица особености от страна на пациентите.

В много от случаите при значително влошено общо състояние се налага хоспитализация на засегнатите и стартиране на своевременно парентерално лечение за постигане на по-бързи резултатите. При леко протичане, например при треска Pontiac, лечението е предимно симптоматично, в домашни условия във връзка с доброкачественото протичане на инфекцията и тенденция към самоограничаване.

В общия случаи се прилагат:

• антибиотично лечение: бактериалните инфекции подлежат на ефективно етиологично (насочено към причинителя) лечение с подходящи антибиотици или химиотерапевтици, съобразно резултатите от антибиограмата. Най-често се прилагат цефалоспорини, пеницилини, квинолони, макролиди, аминогликозиди, тетрациклини и други
• симптоматична терапия: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент се назначават подходящи симптоматични агенти, включително за понижаване на телесната температура, обезболяващи, противовъзпалителни средства, разтвори за корекция на електролитните нарушения и намаляване риска от дехидратация и други
• общи средства: препоръчва се почивка на легло, ограничаване на контактите, допълнителен прием на витамини и минерали, при необходимост въвеждане на някои корекции в храненето

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от вида и тежестта на съответната инфекция, своевременната диагностика и ефективност от приложената терапия.

Изображения: freepik.com