Бразилска пурпурна треска МКБ A48.4

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бразилската пурпурна треска е тежко системно инфекциозно заболяване, предизвикано от Haemophilus aegyptius. Засяга предимно детската популация, често стартира като конюнктивит, но бързо прогресира, предизвиквайки тежки увреждания, бързо влошаване на общото състояние. Асоциира се с неблагоприятна прогноза и висок процент леталитет, дори на фона на ранно и подходящо лечение, което рефлектира върху социалната му значимост, особено в ендемичните за състоянието региони.

Причинител и особености

Бразилската пурпурна треска представлява рядко срещана в нашите географски ширини бактериална инфекция, която протича обикновено неспецифично и поради закъснения в диагнозата при много от пациентите завършва фатално. Характерно за причинителя и епидемиологичния процес е следното:

• етиологичен причинител: причинител на инфекцията е Haemophillus influenzae aegiptius (специфичен тип на популярния Haemophillus influenzae), който е неспорообразуващ Грам-отрицателен кокобактерий, разпространен в определени географски ширини. Haemophilus представляват аероби или факултативни анаероби, изискващи определени фактори за своето развитие и растеж. Най-често се откриват като част от нормалната флора на горните дихателни пътища
• честота и разпространение: първият случай на бразилска пурпурна треска е наблюдаван през 1984 година в Сао Пауло, Бразилия във връзка с висок леталитет сред деца на възраст от 3 месеца до 10 години, страдащи от заболяване с висока температура и пурпурни лезии по тялото. Макар заболяването да се счита за характерно за Бразилия, са описани и няколко случая в Австралия и Съединените щати
• заразяване: счита се, че роля в епидемиологичния процес играят очните комари Liohippelates, тъй като са извлечени и доказани в конюнктивалния секрет на известен процент от децата, засегнати в някои от епидемиите от бразилска пурпурна треска
• рискови фактори: счита се, че изложени на риск от заразяване са децата в ранна детска възраст, най-често до 5 годишна възраст. По-висока честота се описва в топлите географски ширини, като състоянието е ендемично за определени региони от Бразилия
• патогенетични особености: патогенезата на заболяването не е напълно изяснена, но се смята, че патогените се разпространяват от назофаринкса или конюнктивата и постъпват в общото кръвообращение и възниква септицемия във връзка с непълно развитите защитни механизми в ранна детска възраст

Симптоми

Бразилската пурпурна треска протича с относително бързо влошаване на общото състояние и риск от полиорганни увреждания и леталитет в кратки срокове.

Възможни са относителни различия в клиничната картина, като сред характерните прояви се включват:

• предшестващ конюнктивит: при част от засегнатите се съобщава за конюнктивит в рамките на около един месец преди острото влошаване на състоянието
• общи, системни прояви: клиничната картина протича с висока температура, гадене, повръщане, силни коремни болки и бързо влошаване на състоянието
• промени по кожата и цианоза: често по кожата се наблюдават пурпурни на цвят кожни лезии, засягащи предимно лицето и крайниците, наблюдава се цианоза, бързо настъпва некроза на меките тъкани, особено на периферните тъкани, като пръстите на ръцете и краката, носа и ушите

• усложнения: главните усложнения, асоцииирани с болестта, включват развитието на септичен шок, мултисистемни увреждания, които бързо водят до летален изход при значителен процент от засегнатите (по данни от различни източници се касае за леталитет, по-висок от две трети от засегнатите)
• хистологични находки: при аутопсия на починали от системната инфекция, предизвикана от Haemophillus aegyptius, са намерени кръвоизливи в кожата, белите дробове, надбъбречните жлези, а също и микротромби в бъбреците, черния дроб и по кожата

Диагноза

Диагнозата при бразилската пурпурна треска изисква комплексен и целенасочен подход, като често е затруднена, а всяко забавяне в откриването и стартирането на подходящи системно антибиотично лечение допълнително влошава прогнозата:

• епидемиологична анамнеза: данни за посещение или пребиваване на ендемичен за заболяването район, данни за конюнктивит, понижен имунитет, продължителна терапия с имуносупресивни агенти
• физикални находки: обикновено диагнозата се поставя на базата на клиничната симптоматика с данни за треска, кожни пурпурни лезии и бърза прогресия на заболяването с бързо влошаване на общото състояние
• лабораторни изследвания: обикновено резултатите, получени при изследване на кръв, са неспецифични и липсва строго определен показател, който да насочи към болестта. Възможни са промени в белия кръвен ред, повишение на маркерите на възпалението, промени в редица други показатели, но с неспецифичен характер
• микробиологични изследвания: потвърждаване на диагнозата се извършва чрез изолиране на Haemophillus aegyptus от кръв и негативен тест за Neisseria meningitidis. Извършването на изследване за Neisseria meningitidis е важно с цел подпомагане на диференциалната диагноза и отхвърляне на вероятността проявите да са провокирани от менингит, предизвикан от Neisseria meningitidis

Лечение

Ефективното и успешно лечение на бразилската пурпурна треска е трудно, главно във връзка със забавяне в диагнозата и значително разпространение на инфекциозния процес в организма. В много от случаите състоянието бива третирано с локални препарати под формата на капки за очи, които действително могат да облекчат някои от очните прояви на болестта, но не са ефективни и достатъчни за овладяване на процеса.

Лечението на системната инфекция, предизвикана от Haemophilus aegyptius, изисква приложението на системни антибиотици в подходяща комбинация, достатъчно високи дози и подходящ дозов режим.

Сред едни от най-често използваните и все още ефективни средства се включват цефалоспорини, рифампицин, хлорамфеникол, някои пеницилини.

Прогнозата на инфекцията е лоша, като дори на фона на антибиотична терапия смъртността достига около 70 процента.

Необходима е подходяща, адекватна профилактика с контрол над пациентите, докладвани с конюнктивит за поддържане на висока лична хигиена и грижи за засегнатото око. В случаите, в които е установено, че конюнктивитът е причинен от H. aegyptius е необходимо своевременно стартиране на системна антибиотична терапия с рифампин.

Изображения: freepik.com