Други уточнени бактериални болести МКБ A48.8

› Въведение

› Дерматофилоза

› Лепотрихоза

› Риносклерома

› Аксиларна трихомикоза

Въведение

В рубриката други уточнени бактериални болести се включват някои сравнително рядко срещани в клиничната практика инфекциозни заболявания, някои от които показват ендемичен характер за определени географски ширини, други се срещат спорадично. Диагностичният процес в много от случаите е затруднен, а лечението изисква назначаване на строго индивидуален терапевтичен план, съобразен с естеството на болестния процес и тежестта на увреждане на общото състояние на пациентите.

Заболяванията, включени в рубриката, като цяло имат слабо клинично значение.

Дерматофилоза

Дерматофилозата (мокрец) представлява епидермална инфекция, разпространена главно в тропиците. Уврежданията се характеризират с развитие на ексудативен дерматит с формиране на крусти (образуване на коричка).

Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: причинителят на заболяването е Dermatophilus congolensis, представляващи Грам-положителни, факултативни анаеробни актиномицети
• особености на причинителя: Dermatophilus congolensis съществува под две морфологични форми, а именно нишковидни хифи и подвижни зооспори. Патогенът има широк кръг от гостоприемници, включително едър рогат добитък, овце, кози, коне, прасета, кучета, котки и други
• заразяване: Dermatophilus congolensis рядко причинява заболяване при човека. Резервоар на инфекцията са асимптоматичните животни с хронична инфекция, като човек се заразява чрез пряк контакт със заразено животно
• симптоми: клиничната картина протича с образуване на гнойни пъпки по ръцете и раменете, които не са болезнени. По-късно тези лезии отпадат и на тяхно място се появяват плитки червени на цвят язви, които след заздравяване оставят белези по кожата
• диагноза: диагнозата се поставя въз основа на анамнезата за контакт със заразено животно (изложени на риск са предимно определени професии, занимаващи се с отглеждане на животни), микробиологично и серологично изследване. Причинителите се доказват чрез директна микроскопия на материал от кожните лезии
• лечение и профилактика: рядко се налага провеждане на специфично лечение, тъй като заболяването обикновено отшумява спонтанно. Превенцията на дерматофилозата се състои в употреба на лични предпазни средства (носене на ръкавици и защитно облекло) при контакт със заразени животни

Лепотрихоза

Лепортихозата представлява рядко срещано в клиничната практика заболяване, което много често се среща като коинфекция (развива се успоредно с друга инфекция) с вагиналната трихомоназа, кандидоза, хламидиаза и други.

Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: причинител на заболявания при човека е Leptotrichia buccalis. Лепотрихите са дълги, тънки, Грам-отрицателни, анаеробни бактерии, които не образуват спори
• особености: наблюдава се развитие на лепотрихоза, като инфекцията се локализира най-често в областта на влагалището и устната кухина. Лепотрихите са факултативни патогени, които се откриват в цервикална намазка, без да причиняват заболяване при здрави жени. При спад в имунната система могат да нарушат равновесието във влагалищната флора и да предизвикат бактериална вагиноза, което обаче изисква наличие и на други патогени
• рискови групи: заболяването засяга най-често полово зрели жени във възрастта 25 до 45 години. Лепотрихозата на влагалището се среща по-често и крие по-висок риск от усложнения при пациенти с ХИВ-инфекция, СПИН, отслабена имунна система, онкологични и хематологични заболявания
• симптоми: основните рискове с инфекцията се свързани с развитие на болестния процес по време на бременност, като жените са застрашени от спонтанни аборти, възпаление на околоплодната течност, мъртвораждания, предаване на инфекцията на новороденото по време на раждане
• диагноза: диагнозата се поставя въз основа на данните от анамнезата (информация за други подлежащи гинекологични инфекции), спад в имунните механизми, наличие на подлежащо системно заболяване и други, като се потвърждава от микробиологичното изследване
• лечение: лечението включва подходящи широкоспектърни антибиотици, като например бета-лактами, аминогликозиди, линкозамиди (клиндамицин), метронидазол, тетрациклини и други, съобразно резултатите от извършената антибиограма. Необходимо е повторно микробиологично изследване за потвърждаване на успешната терапия

Риносклерома

Риносклерома е хронично грануломатозно бактериално заболяване на носа, което понякога може да обхване и горните дихателни пътища, включително носната кухина, назофаринкса, ларинкса, трахеята, бронхите.

Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: причинител на заболяването е Klebsiella rhinoscleromatis (подвид на Klebsiella pneumoniae), представляващи Грам-отрицателни, капсулирани, неподвижни бацили, които принадлежат към семейството Enterobacteriaceae
• заразяване: заразяването става обикновено по въздушно-капков път посредством проникване на причинителите в носа и горния респираторен тракт при отделяне от заразни лица
• честота и разпространение: риносклеромата се смята за тропическа болест и се среща главно в Африка и Централна Америка. Пациентите обикновено са на възраст между 10 и 30 години, като не са описани съществени различия в честотата между мъже и жени
• симптоми: клиничната картина протича в три етапа или стадия. Първият стадий се означава като катарален стадий и започва с неспецифичен ринит, който прогресира в гноен ринит със зловонна ринорея и образуване на корички. Този стадий може да продължи няколко седмици или дори месеци. Следва грануломатозен стадий, по време на който носната лигавица придобива синкаво-червен цвят. Възникват назални полипи, налице са епистаксис (кървене от носа), носна деформация, унищожаване на носния хрущял. Пораженията могат да доведат до анестезия на мекото небце, разширяване на увулата, дисфония, както и различна степен на обструкция на дихателните пътища. Третият стадий се означава като склеротичен стадий и се характеризира с фиброза и склероза
• диагноза: диагнозата се поставя въз основа на данните от епидемиологичната анамнеза, наличните оплаквания и физикални находки, а се потвърждава в хода на микробиологичното изследване. Диагностичните характеристики са най-изразени в грануломатозния стадий
• лечение: лечението на риносклерома се провежда с подходящи антибиотици, най-често от групата на тетрациклините и квинолоните (ципрофлоксацин). Заболяването не е смъртоносно, въпреки което липсата на своевременно лечение се асоциира с повишен риск от развитие на различни усложнения, включително сепсис, кръвоизлив или други хронични заболявания, които могат да бъдат фатални

Аксиларна трихомикоза

Аксиларната трихомикоза е повърхностна бактериална колонизация на косъма под потната жлеза, която засяга обикновено областта на подмишниците.

Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: заболяването се причинява от бактерии от рода Corynebacteria, предимно Corynebacterium tenuis
• симптоми: обикновено симптоматиката е бедна, но характерно за клиничната картина е появата на жълти, оранжеви, черни или червени гранулирани нодули (възелчета), които се придържат към косъма. Пациентите отделят повишено количество пот с неприятна миризма, валовете на косъма набъбват, което е по-забележимо след къпане
• диагноза: поставянето на диагнозата се извършва от специалист (дерматолог, инфекционист) след обстоен разпит, преглед и подходящи изследвания
• лечение: най-бързият метод за лечение на трихомикозата е отстраняване на окосмяването на засегнатата област. Препоръчва се ежедневно измиване с вода и сапун и прилагане на бензоил пероксид. Редовната употреба на средства против изпотяване намаляват аксиларната хиперхидроза (прекомерно изпотяване). Понякога се налага приложение на локални антибиотици, като например еритромицин или клиндамицин

Изображения: freepik.com