Болест на легионерите МКБ A48.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Болестта на легионерите (известна още като легионелоза или легионерска болест) представлява инфекциозно заболяване със спорадичен характер, протичащо предимно със засягане на дихателната система под формата на пневмония или грипоподобно състояние и по-рядко въвличане в процеса на нервната система и интестиналния тракт. Представлява бактериална инфекция, която подлежи на ефективно антибиотично лечение, особено при своевременни мерки.

Причинител и особености

Болестта на легионерите показва повсеместно разпространение, като редица особености на етиологичния причинител стоя в основата на механизма на заразяване, рисковете от тежко боледуване и редица други особености на болестния процес:

• етиологичен причинител: причинител на инфекцията е Грам-отрицателен аероб от семейство Legionellaceae, род Legionella. Най-важният представител е Legionella pneumophilia, по-рядко причинител на болестта е L. longbeachae, като се срещат в естествени и изкуствени водни среди в цял свят
• особености: отделят ендотоксини и екзотоксини и много други фактори на патогенност, като вероятността от заразяване зависи от дозата на експозиция, концентрацията на бактериите във водния източник, разпространението на аерозоли, съдържащи бактериите, както и редица фактори от страна на организма (общо състояние, възприемчивост, подлежащи заболявания, индивидуална резистентност). Бактериите се развиват във водни системи при температури, вариращи от 20 до 50 градуса по Целзий, могат да оцелеят и растат като паразити в свободно живеещи протозои и в биофилми, които се развиват във водни системи
• честота и разпространение: легионелите са повсеместно разпространени в почва, вода, водопречиствателни системи, климатични инсталации, изкуствени водни системи и други. Legionella pneumophilia за първи път е идентифицирана като причина за тежка пневмония през 1977 година в конгресен център в САЩ. Установената честота варира в много широки граници, като в някои райони болестта не се докладва, налице са затруднения в диагностицирането или други фактори, повлияващи обработката на данните. Счита се, че честотата е от порядъка на около 15 случая на милион население годишно
• заразяване: животните и птиците не боледуват, инфекцията не се предава от човек на човек. Познати са групови заболявания и спорадични случаи. Заразяването става по инхалаторен път, при вдишването на контаминирани аерозоли от замърсена вода, най-често при наличието на изкуствени водни системи, осигуряващи благоприятни условия за растеж, развитие и разпространение на бактериите (охладителни кули, системи за топла и студена вода, овлажнители, джакузи, декоративни фонтани, басейни и други). Заразяване е възможно и след аспирация на замърсена вода или лед. Legionella pneumophilia има пневмотропизъм, засяга и други органи и системи (черен дроб, бъбреци, нервна система и други)

• особености в експозицията: в зависимост от естеството на експозицията легионелозата може да бъде категоризирана като придобита в обществото, провокирана вследствие пътуване в ендемични райони, развитие под формата на вътреболнична инфекция и други. В световен мащаб инфекцията най-често се пренася по вода, като бактериите се откриват в реки, езера, потоци, горещи извори и други
• рискови фактори: над 75 процента от докладваните в световен мащаб случаи на легионерска болест са при лица над 50 годишна възраст, като две трети от случаите са мъже. Други рискови фактори са често пътуване или пребиваване в райони с висока честота на болестта, продължително тютюнопушене, системна злоупотреба с алкохол, подлежащи респираторни заболявания, хронично бъбречно заболяване, имуносупресия с различна етиология, провеждане на агресивно онкологично лечение и други. Рискови фактори за вътреболнична инфекция са интубация, механична вентилация, аспирация, поставяне на назогастрална сонда, извършване на тежки операции, трансплантация на тъкани и органи

Симптоми на легионерска болест

Клиничната картина при болестта на легионерите показва някои особености, като инфекцията може да варира по тежест на протичане от леки, грипоподобно заболяване до тежка пневмония с развитие на мултисистемни и полиорганни нарушения с висок риск от леталитет.

Множество фактори могат да повлияят вероятността за тежко протичане, като основните са състояние на организма, концентрация и доза на инхалираните аерозоли, съдържащи бактериите.

Най-често инкубационният период (времето от заразяване до изява на клиничните прояви) варира от два до десет дни, като в зависимост от естеството на промените и тежестта на протичане инфекцията може да се прояви под формата на:

• асимптомна инфекция: при част от засегнатите (предимно при иначе здрави лица) е възможно безсимптомно (без оплаквания) или асимптомно (с леки оплаквания, често неспецифични, нетипични, с общ характер) протичане, като инфекцията може да се самоограничи, без да предизвика тежки поражения
• Понтиак треска: легионелите могат да провокират развитието на грипоподобно заболяване с висока температура, адинамия, главоболие, известно в медицинските среди като Понтиак треска
• пневмония: пневмонията, предизвикана при заразяване с Legionella pneumophilia, е най-честа форма на инфекцията, която протича средно тежко или тежко с висока температура (до 40 градуса) със студени тръпки, суха, непродуктивна кашлица в началото, която впоследствие става влажна с гнойна експекторация (при около една трета от пациентите се наблюдава хемоптиза или храчки с кървави ивици). Често са налице болки в гърдите, диспнея (задух), загуба на апетит, летаргия, главоболие, промени в съзнанието. Липсата на лечение, наличието на подлежащи благоприятни фактори (влошено общо състояние, полиморбидност, имунен дефицит) крият риск от бързо влошаване на пневмонията в рамките на около една седмица с риск от развитие на тежки респираторни усложнения, включително дихателна недостатъчност и мултисистемни нарушения
• екстрапулмонални (извънбелодробни) прояви: при някои пациенти са възможни различни по вид и тежест извънбелодробни симптоми, включително диария с гадене и повръщане, релативна брадикардия, неврологична симптоматика (главоболие, дезориентация, делир и по-рядко огнищна неврологична симптоматика без ликворни изменения), бъбречни увреждания с протеинурия, хематурия, бъбречна недостатъчност, миалгии и артралгии, чернодробно увреждане с патологични функционални тестове. Екстрапулмонални прояви се развиват и като усложнение при нелекувана пневмония с риск от развитие на шок и мултиорганна недостатъчност и висок риск от леталитет

Диагноза

Диагнозата при болест на легионерите е трудна поради липсата на специфични симптоми на заболяването, бавно и трудно култивиране на причинителите и нехарактерни рентгенови изменения.

Анамнезата има слабо информативно значение, изследването на кръв и урина има ориентировъчен характер за оценка на общото състояние на засегнатите, като лабораторно се установява умерена левкоцитоза с олевяване, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите, повишена трансаминазна активност, азотемия, албуминурия и други. За доказване на причинителите се прилага индиректен имунофлуоресцентен метод и серологични методи.

Образната диагностика се използва за оценка на усложненията и подпомагане на диференциалната диагноза, която често е широка и налага разграничаване от други остри респираторни инфекции и пневмонии, микоплазмена, хламидийна и рикетсийна инфекция, сепсис и други.

Лечение на легионелоза

Лечението при болест на легионерите е специфично, като се прилагат подходящи антибиотици. С най-висока ефективност се отличават някои макролиди (азитромицин), квинолони (левофлоксацин, моксифлоксацин, ципрофлоксацин), тетрациклини (доксициклин, тетрациклин), рифампин, хлорамфеникол и други.

Допълнително се прилагат подходящи симптоматични средства и общи мерки за облекчаване на симптоматиката и ускоряване на възстановяването.

Колкото по-рано стартира антибиотичната терапия, толкова по-нисък е рискът от тежки усложнения и съответно по-добра е прогнозата на инфекцията.

Изображения: freepik.com