Легионели (Legionellaceae)

Към семейство Legionellaceae принадлежи родът Legionella, този род включва над 30 вида, но единствено десет от тях предизвикват заболяването легионелоза. Първият открит вид от това семейство е Legionella pneumophila, изолирана е от Ж. МакДейд като причинител на бързо прогресираща пневмония сред участници на 58^мия конгрес на Американския легион.

Легионела са Грам-отрицателни бактерии с пръчковидна форма. Не образуват спори, притежават една полярно разположена ресна, която е неподвижна. Повечето видове образуват микрокапсули.

Легионелите са изключително взискателни при своето култивиране, не растат на обичайно използваните хранителни среди като кръвен или серумен агар. За култивирането на легионела се използва въглищно-дрождев агар.

Оптимални за развитието им са температура около 35 градуса и рН 6,9. Посевките трябва да се култивират в среда, съдържаща 5% СО2.

За главен източник на енергия легионелите използват аминокиселините. Не редуцират нитратите в нитрити, но образуват протеази. Протеазите са ензими, които разграждат протеините в клетките на гостоприемника.

Легионелите притежават специфични за рода антигени — термостабилни и термолабилни групово специфични антигени. Въз основа на антигенната структура видовете от групата се разделят на серогрупи.

В природата естествен резервоар за легионела са сладките води и почвата. Заразяването с бактериите се извършва чрез вдишване на водни и почвени аерозоли.

Инфекцията се разпространява посредством водоснабдителни системи, овлажнители за въздух, охладителни инсталации.

Ключът към предотвратяването на болестта на легионерите е да се спре колонизацията на бактериите във водните системи.

Легионелозата е респираторно заболяване, причинено от Legionella pneumophila. Бактериите причиняват сериозен вид пневмония, наречена легионерска пневмония (легионерска болест), но могат да причинят и сериозна инфекция, наречена Понтиак треска, която се характеризира с грипоподобни симптоми.

Входна врата за инфекцията са горните дихателни пътища.

Изображение CC0 Public Domain

След попадането си в организма на гостоприемника легионела пневмония се поглъща от клетки на имунната система — фагоцити. Бактериите от рода имат способността да се размножават в погълналите ги клетки и да отделят екзотоксини като ДНК-ази, които разграждат ДНК на фагоцитите.

Пневмоничната форма на легионелоза се развива след инкубационен период от 2 до 10 дни. Протича като тежка едностранна или двустранна пневмония и често се развиват неврологични усложнения като:

• атаксия;
• парализа на погледа;
• менингит.

Ненавременното лечение или неправилната антибиотична терапия могат да доведат до летален изход при 20% от пациентите. Понтиак треската се развива след по-кратък инкубационен период от около 5 дни. Протича като остро грипоподобно заболяване, като липсват рентгенови данни за пневмония. Заболяването отминава за 2 до 5 дни.

От пациентите се изследват храчки, а от външната среда — утайки от водопроводни съоръжения, вода и почва. Изолирането на бактериите се осъществява чрез посявка върху среда, която задоволява високата им взискателност или чрез заразяване на опитни животни.

За антигенен анализ се използва имунофлуоресцентния метод.

За лечението на инфекцията с легионерска бактерия се прилагат еритромицин и рифампицин в продължение на три седмици. Също е възможна комбинацията на рифампицин с тетрациклини. Азитромицинът е лекарството на избор за деца със съмнение или потвърдена легионелоза. С редки изключения първоначалният курс трябва да се прилага интравенозно. След като се наблюдава добър клиничен отговор може да се премине към орално въвеждане на антибиотика.