Атаксия, неуточнена МКБ R27.0

Една от най-сложно устроените системи в човешкото тяло е нервната система. Въпреки нейната организационна сложност е необходимо да знаем някои главни неща, за да можем да си обясним по-ясно нарушенията на координацията, едно от които е атаксия, неуточнена. В устройството на нервната система се включват две основни части:

• Централна нервна система (ЦНС)
• Периферна нервна система (ПНС)

От своя страна централната нервна система може също да се раздели на две части — главен мозък и гръбначен мозък. Главният мозък се разполага в кухината, образувана от костите на черепа — черепна кухина, а гръбначният мозък се помества в гръбначния канал, образуван от прешлените. Допълнителното разделяне на главния мозък ще бъде разгледано в друга статия, като тук ще се спрем само на една от неговите части — малкия мозък, чиято функция се е свързана основно с регулацията на движенията на човешкото тяло. Той координира тяхната сила, съгласуваност и продължителност, както и тонуса на мускулите и мускулните групи. Малкият мозък е изграден от множество нервни клетки, наречени неврони, които комуникират помежду си посредством електрически импулси, като мястото на контакт между две такива клетки се нарича синапс. Малкият мозък е приемник на огромно количество информация, идващо от различните рецептори в човешкото тяло. Той анализира тази информация и я използва, за да изпрати сигнали към мускулите, с което координира тяхното съкращение.

Периферната нервна система е съставена от всички нервни клетки в тялото, които са извън централната нервна система, които осигуряват преноса на информация между структурите на тялото и главния мозък. ЦНС и ПНС винаги работят като едно цяло, затова всяко увреждане на структурите на едната или другата система може да доведе до атаксия, неуточнена.

Атаксията представлява нарушение на координацията на волевите мускулни движения, като нейната поява показва налична неврологична увреда. Атаксията се разделя на три главни типа:

1. Церебеларна атаксия
2. Сензорна атаксия
3. Вестибуларна атаксия

Церебеларната атаксия настъпва при увреждане на малкия мозък, най-честите причини за това състояние са:

• Травма на главата
• Инфекции
• Церебрална парализа
• Автоимунно заболяване
• Мозъчни тумори
• Токсична реакция (към медикаменти, наркотици или алкохол)

Тези увреждащи състояния могат да засегнат различни части на малкия мозък и според това, коя част от него е засегната, може допълнително да се разграничат два синдрома:

• Вермисен (вестибуло-спиноцеребеларен)
• Неоцеребеларен (цереброцеребеларен)

При първия увреждането е на ниво предна част на тялото на малкия мозък — наречено вермис (червей) и вестибулоцеребелума. При втория тип се увреждат страничните хемисфери на малкия мозък. Първоначалната изява на тези нарушения на функцията може да бъде нарушеният баланс при стоене или вървене. При задълбочаване на увредата походката се променя в голяма степен — болният залита в неопределена посока, влачи краката си, или прави неравномерни крачки — локомоторна атаксия. Походката е бавна и предпазлива, краката са на широка основа, човек се страхува да не залитне и падне. При внезапна промяна в посоката на движение може да се стигне действително до падане. При най-тежките форми на атаксия човек може да има нужда от постоянна помощ при вървене или стоене прав (статична атаксия). Освен нарушението на походката може да се наблюдава и нарушение на говорната функция — малкомозъчна дизартрия, която се проявява при увреждане на зоните, които са отговорни за контрола на речта и говора — който става бавен, експлозивен, насечен. Наблюдават се вариации в интензитета на говора или тремор на гласа.

Мегалографията е вид атаксия, при която се нарушава почеркът — думите се изписват с по-големи букви, които са изкривени и неравни. Това нарушение се появява при засягане на областите, контролиращи мускулите на ръцете и пръстите.

Друго нарушение на координацията на волевите движения е динамичната атаксия. При него движенията започват много бавно, като могат да са съпроводени с нарушено завършване, скорост или ритмичност. Възможна е и появата на интенционен тремор — грубо треперене, появяващо се при волеви движения, най-често на главата, очите или крайниците. Извършването на бързо повтарящи се и противоположни движения става невъзможно. Това явление е известно като диадохокинезия. Пример за такова движение е бързото обръщане на дланта на ръката нагоре и надолу, като след кратно време тези движения стават с различна скорост и неритмични.

При малкомозъчно увреждане може да се наблюдава и така нареченият „Ребаунд“ феномен, който представлява загуба на рефлекса за проверка на положението на крайниците в пространството. Когато пациентът се опита да свие ръката си срещу съпротива от страна на изследващия лекар, при внезапно изчезване на тази съпротива, ръката на болния ще продължи да се съкращава и човек ще се удари сам. Когато този рефлекс е незасегнат, ръката на човек постепенно забавя своето движение и спира.

Следващият тип атаксия — сензорната — представлява атаксия, неуточнена, която е следствие на загуба на проприорецепция — усетът за положението на тялото и неговите придатъци в пространството. Проприорецепторите са разположени в мускулите, сухожилията и ставите, като при тяхното дразнене се генерират нервни импулси, които се изпращат през гръбначния мозък до главния мозък. Там тази информация се използва от малкия мозък, който пък изпраща нервни импулси до мускулите, с които коригира тяхното съкращение. При увреда на тези пътища на сетивността или на самите рецептори настъпва атаксия. Този вид атаксия може да се раздели на три главни подтипа, според това, на кое място се е получило увреждането:

1. Задностълбцова атаксия
2. Перифернонервна атаксия
3. Таламична атаксия

При първия подтип атаксия — задностълбцовата — увредата на невроните е в областта на задната част на гръбначния стълб и разположените там пътища на дълбоката сетивност. Наблюдаваната атаксия е статична и локомоторна, като е характерно това, че се влошава значително при затворени очи.

Перифернонервната атаксия, настъпваща при увреда на периферните нерви, също е съпроводена от локомоторна и статична атаксия, като болният постоянно удря силно в пода със стъпалата си, което му помага да придобие по-добър усет.

Третият подвид атаксия — таламичната — настъпва, когато има налично увреждане на таламуса (централна структура в главния мозък), функциониращ като разпределителна станция за всички импулси достигащи до и излизащи от мозъка. Тази структура се уврежда най-често след прекарване на мозъчен инфаркт или кръвоизлив. При такава увреда, освен атаксията, винаги се наблюдават и множество други оплаквания от страна на пациентите.

Вестибуларната атаксия е последният вид атаксия, неуточнена, който ще разгледаме. Тя настъпва при увреждания, засягащи вестибуларния апарат. Наблюдава се при различни състояния като:

• Мениерова болест
• Възпалителни заболявания на вътрешното ухо
• Ототоксични медикаменти
• Туморни заболявания и други

Главните прояви на този тип атаксия са залитането на една страна, силно гадене и повръщане. Често се появява и ротаторен нистагъм — бързи неволеви очни движения.

Диагнозата започва със снемането на подробна анамнеза, последвана от образни изследвания като скенер или ядрено-магнитен резонанс. След установяването на причината за поява на атаксия и нейното успешно излекуване, това нарушение на координацията също изчезва. За по-бързото възстановяване може да се приложи и физикална терапия и рехабилитация.