Симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система МКБ R25-R29

Тук са описани симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система се разглеждат анормални неволеви движения, анормални походки, грешки в координацията и други симптоми, свързани с нервната и мускулна система.

Симптомите от страна на анормалните неволеви движения са дискинезия, дистония, флопиране на главата, тикове, кимане, хорея, атетоза, мускулни крампи, тремор, фасцикулации и синкинезия.

Дискинезията е неволево движение (не се контролира), засягащо една част от тялото или цялото. Дискинезията варира от лека до тежка, възможно е да пречи на ежедневните дейности. Различава се по честотата си и времето от деня, в който се случва. Обикновено се наблюдава при пациенти с болестта на Паркинсон.

Симптомите варират при различните пациенти. Може да се наблюдава леко движение на главата, ръката или крака, нервничене, извиване, потрепване, безпокойствие. Дискинезията най-често се причинява от продължителната употреба на лекарството леводопа (предпочитаното лекарство за лечение на Паркинсон). Леводопа увеличава нивото на допамин в мозъка. Тардивна дискинезия е в следствие на страничен ефект на някои антипсихотични лекарства. Възможно е дистонията да се обърка с дискинезия.

Дистонията предизвикват внезапно стягане на мускулите. Причинено е от самата болест на Паркинсон и се дължи на ниските нива на допамин. Дистонията често засяга краката, гласовите връзки, ръцете или клепачите.

Дистонията се повлиява от леводопа, тъй като това води до промяна на нивата на допамин. Лечението се определя от някои от следните фактори:

• тежестта на симптомите
• синхронизиране на симптомите (например, те са по-лоши, когато леводопа се носи)
• възраст
• продължителност на лечението с леводопа
• продължителността на времето след получаване на диагноза на болестта на Паркинсон

Лечението включва коригиране на дозата на леводопа, приемане на такъв с удължено освобождаване, приемане на медикамента 30 минути след нахранване и други.

Флопиране на главата е пасивно, неволево движение, характеризира се с преходност и махаловидни движения, появяващо се в края на активно движение на главата.

Тиковете и кимането са волеви движения (под наш контрол) и са се развили като адаптивен механизъм срещу патологични състояния. Тикът представлява едно, бързо движение, последвано с пауза до следващия тик. За разлика от него кимането е активно, ритмично и регулирано движение. Ако е налице вроден нистагъм с кимане, пациентите обясняват, че с това ритмично поклащане на главата се подобрява зрението им, следователно кимането е приспособителен механизъм.

Хореята представлява активно, неволево, единствено движение, наподобяващо фрагмент от нормално волево действие, но за разлика от него е случайно и несъобразено във времето или ситуацията.

Атетоза са неволеви, груби, по-бавни движения, някои ги описват като червеобразни. Най-често са засегнати мускулите на лицето, шията, пръстите, затова пациентите се оплакват, че правят странни гримаси. Характерно за атетозата е фактът, че болните не успяват да задържат част от тялото си в дадена позиция. Симптомът се наблюдава при лица с фенилкетонурия, болест на Кройцфелд-Якоб, мозъчен тумор или кръвоизлив, болест на Хънтингтън.

Мускулни крампи са внезапни, неволеви съкращения на мускулите. По принцип не застрашават живота, но причиняват болка и неудобство, като отминават за няколко секунди, минути и рядко часове. Могат да се появяват както в гладката, така и в напречно-набраздената мускулатура. Крампи се получават от мускулна умора или липсата на електролити, като ниски нива на магнезий, натрий или калий. Крампите на гладката мускулатура понякога се дължат на менструация или гастроентерити. Мускулната контракция започва с това как мозъкът изпраща акционни потенциали, които са вълни от електрически заряд, разпространяващи се по хода на невроните. Вълните стигат до група клетки в мускула, органа или жлезата, позволявайки на калциевите йони да излязат извън ендоплазмения ретикулум на клетките. Освободеният калций кара миофибрилите (мускулни клетки) да контрахират и под действието на аденозин трифосфат, който е източник на енергия. След целия процес калциевите йони навлизат обратно в ендоплазмения ретикулум от калциеви помпи по мембраната. Колкото повече акционни потенциали са налице, толкова по-силна ще бъде контракцията. Когато акционният потенциал спре, потокът от калциеви йони спира също и мускулът релаксира. Крампи се получават, когато мускулът не успява да релаксира напълно, поради факта, че миозиновите влакна не се откачат изцяло от актиновите филаменти.

Треморът е неволно и неконтролирано ритмично движение на една част от тялото. Може да се появи по всяко време. Обикновено е резултат от проблем в частта на мозъка, контролиращ мускулното движение. Треморът не винаги е сериозен, но в някои случаи може да покаже сериозно заболяване. Треморите се делят на три типа – статичен, постурален и акционен:

• Статичният тремор се появява, когато пациента е в седнало или легнало положение. След като пациента започне да се движи треморът изчезва. Този тип често засяга само ръцете или пръстите.
• Акционният (кинетичен) тремор се появяват по време на движение на засегнатата част на тялото.
• Постурален тремор възниква, когато пациента държи пръст, ръка или друга част от тялото в позиция срещу гравитацията.

Треморът може да се раздели и на следните видове:

Есенциалният е най-честият вид тремор. Последните проучвания го асоциират с леката дегенерация в малкия мозък. Есенциалните тремори понякога се свързват с лека трудност при ходене и с увреден слух и те са склонни да се срещат често в семейства.

Паркинсоновият тремор обикновено се появява в покой и често е първият признак на болестта на Паркинсон. Това се дължи на увреждане на части от мозъка, които контролират движението. Началото обикновено е след 60-годишна възраст. То започва в един крайник или от едната страна на тялото, а след това напредва към другата страна.

Дистоничният тремор се проявява при хора, които имат дистония, което е двигателно разстройство, характеризиращо се с неволни мускулни контракции. Мускулните контракции предизвикват усукващи и повтарящи се движения или ненормални пози, като завъртане на шията. Това може да се случи на всяка възраст. Пълната почивка може да облекчи този тип тремор.

Малкомозъчният тремор се причинява от лезии или увреждане на малкия мозък от инсулт, тумор или заболяване, като например множествена склероза. То може да бъде и резултат от хроничен алкохолизъм или прекомерна употреба на някои лекарства.

Психогенен тремор се характеризира с внезапно настъпване и ремисия, промени в посоката на тремора и засегнатата част от тялото е с намалена активност, когато е разсеян пациента. Пациентите с психогенни тремори често имат разстройство на конверсията (психично състояние, което причинява физически симптоми) или друго психиатрично заболяване.

Ортостатичният тремор обикновено засяга краката. Представлява бързо, ритмично свиване на мускулите, което се случва веднага след изправен стоеж. Този тремор често се възприема като нестабилност. Няма други клинични признаци или симптоми. Нестабилността спира в седнало положение или при вървене.

Физиологичен тремор често се причинява от реакция към някои лекарства, отказване от алкохол или медицински състояния като хипогликемия (ниска кръвна захар) или свръхактивна щитовидна жлеза. Физиологичният тремор обикновено изчезва, когато се премахне причината.
Най-честите причини за тремор са: мускулна умора, прием на твърде много кофеин, стрес, напредване на възрастта, ниски нива на кръвната захар. Медицинските състояния, които могат да причинят треперене, включват удар, травматично мозъчно увреждане, болестта на Паркинсон (дегенеративно заболяване, причинено от загуба на мозъчни клетки, продуциращи допамин), множествена склероза (имунната система атакува вашия мозък и гръбначен мозък), алкохолизъм, хипертиреоидизъм (състояние, при което тялото ви произвежда твърде много тиреоиден хормон).

За поставяне на диагноза се налага неврологичен преглед. Проверява се функционирането на нервната система. Измерват се рефлексите на сухожилията, координация, поза, мускулна сила, мускулен тонус и способността за усещане при допир. Също може да се извърши електромиограма (ЕМГ). Този тест измерва неволната мускулна активност и мускулния отговор към нервната стимулация.

Фасцикулацията (мускулни потрепвания) е малка, локална, принудителна мускулна контракция, последвана от отпускане, които могат да се видят под кожата. Ако се получават в по-дълбоките части, могат да бъдат открити чрез електромиография (ЕМГ), въпреки че те могат да се случат във всеки скелетен мускул в тялото. Фаскулациите възникват в резултат на спонтанна деполяризация на по-нисък двигателен неврон, водещ до синхронно свиване на всички скелетни мускулни влакна едновременно. Пример за нормална спонтанна деполяризация са постоянните контракции на сърдечния мускул, карайки го да тупти. Обикновено умишленото движение на мускула предизвиква незабавно прекратяване на фасцикулацията, но те могат да се върнат, след като мускулът отново се покой.

Фаскулациите се дължат на различни причини, повечето от които са безобидни, но могат и на заболявания на двигателните неврони. Те се срещат у почти всички здрави хора. В някои случаи наличието на фасцикулации може да бъде досадно и да пречи на качеството на живот. Получава се при заболявания като полиомиелит, бяс, магнезиев дефицит, лекарства, които са ацетилхолинестеразни инхибитори, спиране на бензодиазепини и др. Поради това, че съществува тясна връзка между тях и стреса, като лечение се препоръчва да се намали ежедневния стрес чрез медитация, здравословен начин на хранене или прием на пробиотици.

Синкинезията представлява неволеви (неконтролируеми) движения на мускулите, придружаващи доброволните движения. Например, усмихването ще предизвика неволно свиване на мускулите на очите, което принуждава окото да присвива, когато се усмихва. Най-често се включват мускулите на лицето и екстракулярните мускули, рядко ръцете извършват огледални движения.

Към темата други симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система е атаксията е неврологичен признак, състоящ се от липса на доброволна координация на движенията на мускулите, които могат да включват аномалия на походката, промени в говора и аномалии в движенията на очите. Атаксията е клинична проява, показваща дисфункция на частите на нервната система, които координират движението, като например малкия мозък. Атаксията може да засегне едната страна на тялото и тогава се нарича хемитаксия. Нарушените координация и равновесие са леката степен на атаксия.

Видовете анормални походки са атаксична, хемиплегична, диплегична, миопатична, хореична, паркинсонова и сензорна атаксична походка.

1. Атаксична походка е най-често срещана при церебеларната болест, тази походка се описва като тромава, с широк разкрач. Докато стои неподвижно, тялото на пациента може да се върти напред-назад и отпред, известно като титулация. Пациентите не могат да ходят от петата до пръсти или в права линия. Походката на остра алкохолна интоксикация наподобява тази.
2. При хемиплегичната походка пациентът стои с едностранна слабост от засегнатата страна, ръката се огъва и завърта вътрешно. Кракът от същата страна е в разширение с плантарна флексия заедно с пръстите на краката. При ходене пациентът държи ръката си на едната страна и влачи засегнатия си крак в полукръг, поради слабост на дисталните мускули. Това се наблюдава най-често при инсулт. При лека хемипареза, загубата на нормално люлеене на ръката и леко заобикаляне може да са единствените аномалии.
3. За диплегичната походка е характерно,че и двете половини на пациента са засегнати, заедно със спастичност на долните крайници, по-тежко засегнати от горните. Пациентът влачи двата крака, остъргвайки пръстите на краката. Тази походка се наблюдава при двустранни перивентрикуларни лезии, като тези, наблюдавани при церебрална парализа.
4. Мускулите на бедрото са отговорни за поддържането на нивото на таза при ходене. Миопатична походка се появява ако съществува слабост от едната страна на тялото, това ще доведе до падане на таза на контралатералната страна (противоположната страна) при ходене (знак Trendelenburg). При двустранна слабост ще има от двете страни пропадане на таза по време на ходене, което води до клатушкане. Тази походка се наблюдава при пациенти с миопатии, като например мускулна дистрофия.
5. Хореична походка се наблюдава при някои нарушения на базалните ганглии — хорея на Sydenham, болест на Хънтингтън и други форми на хорея, атетоза или дистония. Пациентът показва неравномерни, неволеви движения във всички посоки. Ходенето подчертава нарушението на движението.
6. За паркинсоновата походка е характерно, че пациента има скованост и брадикинезия. При навеждане на главата и шията напред, се огъват коленете. Целият горен крайник също се огъва, а пръстите обикновено се разширяват. Пациентът се разхожда с бавни стъпки, може също да има затруднения при започване на вървенето. Възможно е пациентът да предприеме ускоряващи стъпки, известни като федерация. Тази походка се наблюдава при болестта на Паркинсон или при всяко друго състояние, причиняващо паркинсонизъм, като странични ефекти от някои лекарства.
7. При докосване на краката със земята, получаваме пропиорецепторна информация, за местоположението им. Сензорната атаксична походка възниква, когато има загуба на този пропиорецептивна способност. В опит да разбере кога долните крайници достигат земята, пациентът ще удари крака силно върху нея, за да го усети. Ключово за тази походка е изострянето й, когато пациентите не могат да видят краката си, например през нощта. В някои случеи пациентите могат да повдигнат краката си много високо, за да ударят силно земята. Тази походка може да се наблюдава при заболявания на гръбначния стълб (недостиг на витамин B12) или при заболявания, засягащи периферните нерви (неконтролиран диабет). В тежката си форма тази походка може да предизвика атаксия, която наподобява церебралната атаксична походка.