Фасцикулация МКБ R25.3

› Въведение

› Какво представлява фасцикулация?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Фасцикулацията представлява кратко, неволево потрепване на малка част от мускула, което обикновено се вижда под кожата. Тя е често срещана и в повечето случаи има доброкачествен характер, особено когато се появява след физическо натоварване, стрес, недоспиване или прекомерен прием на кофеин. По-рядко фасцикулациите могат да бъдат свързани с електролитни нарушения, заболявания на периферните нерви или двигателните неврони. Клиничното им значение зависи главно от наличието на придружаващи прояви като прогресираща мускулна слабост, атрофия, сетивни нарушения или затруднено преглъщане и дишане.

Какво представлява фасцикулация?

Фасцикулацията представлява кратко, неволево съкращение на отделна двигателна единица, включваща един двигателен неврон и групата мускулни влакна, които той инервира. Тя обикновено се наблюдава като фино, бързо потрепване на малка част от мускула под кожата. Съкращението най-често не е достатъчно силно, за да предизвика движение в съответната става.

Фасцикулациите могат да се появят във всеки скелетен мускул, но по-често засягат клепачите, мускулите на лицето, езика, ръцете и пръстите, бедрата, прасците и стъпалата.

Мускулните потрепвания могат да възникнат еднократно, периодично или многократно в продължение на минути и часове. При някои хора се появяват на различни места по тялото и могат да продължават с месеци или години.

Обикновено се наблюдават, когато мускулът е в покой, и могат временно да изчезнат при волево движение.

Фасцикулацията е резултат от спонтанно активиране на двигателна единица вследствие на повишена възбудимост или патологична активност на долния двигателен неврон, неговия аксон или периферния нерв. В повечето случаи изолираните мускулни потрепвания са доброкачествени и не са признак на сериозно заболяване. Те могат да възникнат и при напълно здрави хора, особено след физическо натоварване, недоспиване, силен стрес или прекомерна консумация на кофеин.

Когато фасцикулациите са чести или продължителни, но не са придружени от мускулна слабост, атрофия или други обективни неврологични отклонения, състоянието може да се определи като синдром на доброкачествените фасцикулации. При съчетание с болезнени мускулни крампи се използва понятието крамп-фасцикулационен синдром.

Причини и рискови фактори

Фасцикулациите могат да бъдат преходна физиологична реакция, доброкачествено състояние или симптом на подлежащо неврологично, метаболитно или системно заболяване. В много случаи точната причина не може да бъде установена:

• физиологични и доброкачествени причини: преходни фасцикулации често възникват при иначе здрави хора. Тяхната поява или усилване може да бъде свързано с интензивно физическо натоварване, мускулна умора, емоционален стрес и тревожност, недоспиване и обща преумора, прекомерна употреба на кофеин или енергийни напитки, прием на алкохол, тютюнопушене, дехидратация, скорошна вирусна инфекция. При синдрома на доброкачествените фасцикулации потрепванията могат да се задържат продължително, без да се установява структурно увреждане на нервната система
• нарушения на водно-електролитния и метаболитния баланс: фасцикулации могат да се появят при промени в концентрацията на електролитите, които участват в провеждането на нервните импулси и мускулното съкращение. Възможните причини включват понижени нива на магнезий, хипокалциемия, нарушения в нивата на калия, продължително повръщане или диария, прекомерно изпотяване, недостатъчен прием на течности, бъбречни заболявания, нарушения във функцията на щитовидната жлеза, особено хипертиреоидизъм, някои хранителни дефицити
• заболявания на периферната нервна система: увреждането или повишената възбудимост на периферните нерви и нервните коренчета може да предизвика локализирани фасцикулации. Сред възможните причини са притискане или травма на периферен нерв, радикулопатия при дискова херния или дегенеративни промени на гръбначния стълб, периферна невропатия, синдром на периферна нервна хипервъзбудимост
• заболявания на долния двигателен неврон: фасцикулациите могат да бъдат установени при заболявания, засягащи клетките на предните рога на гръбначния мозък, моторните ядра на черепно-мозъчните нерви или техните аксони. Такива заболявания са амиотрофична латерална склероза, прогресивна мускулна атрофия, спинални мускулни атрофии, постполиомиелитен синдром, други по-редки заболявания на двигателните неврони
• лекарства, стимуланти и токсични въздействия: някои вещества могат да повишат нервно-мускулната възбудимост или да нарушат електролитния баланс. Фасцикулации е възможно да се появят във връзка с високи количества кофеин и други стимуланти, някои бронходилататори с бета-адренергично действие, лекарства или вещества с холинергично действие, диуретици, отравяне с органофосфорни съединения и някои пестициди, употреба или прекратяване на употребата на определени психоактивни вещества

Вероятността от поява или засилване на фасцикулациите е по-висока при хора с хроничен стрес или тревожно разстройство, недостатъчен сън, висока консумация на кофеин, никотин или алкохол, чести и интензивни физически натоварвания, дехидратация, заболявания на щитовидната жлеза, бъбречни или други метаболитни заболявания, заболявания на гръбначния стълб с притискане на нервни коренчета.

Симптоми

Основната проява е внезапно, краткотрайно и неволево потрепване на малка част от мускула. Фасцикулацията обикновено се вижда под кожата като фино трептене, пулсиране на мускула, но може да бъде само усещана от засегнатия човек.

Характерните особености включват поява в един мускул или последователно в различни мускулни групи, възникване предимно когато мускулът е отпуснат и тялото е в покой, продължителност от няколко секунди до няколко минути, с възможност за периодично повтаряне, временно намаляване или изчезване при волево движение на засегнатия мускул, липса на достатъчно силно съкращение, което да предизвика движение в ставата, обикновено безболезнено протичане.

Най-често фасцикулации се наблюдават в мускулите на клепачите, лицето, ръцете, бедрата, прасците и стъпалата. Възможно е да бъде засегнат и езикът. Потрепванията могат да останат локализирани или да се появяват на различни места по тялото.

При някои хора се наблюдават единични епизоди, докато при други потрепванията се повтарят многократно през деня и продължават с месеци или години. Те могат да се засилят след физическо натоварване, при умора, стрес, недоспиване или прием на по-големи количества кофеин.

При синдрома на доброкачествените фасцикулации мускулните потрепвания са основното оплакване и не са придружени от обективна мускулна слабост или атрофия. Част от засегнатите могат да съобщават и за мускулни крампи, усещане за скованост или напрежение, лесна мускулна уморяемост, мравучкане или изтръпване, повишена тревожност, нарушения на съня.

Субективното усещане за слабост трябва да се различава от действителната загуба на мускулна сила. При доброкачествените фасцикулации човек може да усеща крайника уморен или натежал, но при изследване обикновено не се установява намалена сила.

Когато фасцикулациите са свързани с увреждане на периферен нерв, нервно коренче или двигателен неврон, могат да присъстват допълнителни симптоми, като прогресираща мускулна слабост, намаляване на мускулния обем и видима атрофия, промени в сухожилните рефлекси, болка, парене или изтръпване, нарушена координация и затруднено ходене, скованост и повишен мускулен тонус, затруднен говор, дъвчене или преглъщане, затруднено дишане.

Усложнения

Самите фасцикулации обикновено не увреждат мускулите и не водят до загуба на двигателна функция. При изолирани или доброкачествени мускулни потрепвания не се очакват сериозни физически усложнения.

Продължителните или често повтарящи се фасцикулации обаче могат да причинят тревожност и страх от сериозно неврологично заболяване, постоянно самонаблюдение и повишено внимание към телесните усещания, нарушения на съня, затруднена концентрация, раздразнителност, ограничаване на физическата активност, влошаване на качеството на живот.

Може да се формира порочен кръг, при който фасцикулациите предизвикват тревожност, а стресът и недоспиването допълнително увеличават честотата на мускулните потрепвания.

Когато фасцикулациите са съчетани с мускулни крампи, са възможни болка, дискомфорт и временни затруднения при движение. При продължителни оплаквания човек може неправилно да избягва физическа активност, което да доведе до обездвижване и намалена физическа издръжливост.

Подценяването на фасцикулации, придружени от прогресираща слабост и атрофия, може да забави установяването на основното заболяване. Обратно, приемането на изолирани доброкачествени потрепвания като сигурен признак на амиотрофична латерална склероза може да предизвика силна и ненужна тревожност. Поради това оценката винаги трябва да се основава на цялостната клинична картина, неврологичния преглед и при нужда съответните допълнителни изследвания.

Диагноза и изследвания

Фасцикулацията е клиничен симптом, а не самостоятелна диагноза. Основната задача при диагностичната оценка е да се установи дали мускулните потрепвания са доброкачествени, или са проява на неврологично, метаболитно, ендокринно или друго заболяване.

Единичните и краткотрайни фасцикулации, които се появяват след физическо натоварване, стрес, недоспиване или прием на кофеин и не са придружени от други симптоми, обикновено не изискват задълбочено изследване.

Медицинска консултация е препоръчителна, когато потрепванията са продължителни, често се повтарят, разпространяват се в различни мускулни групи или са съчетани със слабост, атрофия, сетивни нарушения и други неврологични прояви.

Диагнозата обикновено включва:

• разпит: диагностичният процес започва с подробно уточняване на характеристиките на оплакванията. Лекарят може да зададе въпроси относно времето и начина на поява на фасцикулациите, тяхната локализация, честота и продължителност, наличие на мускулни крампи, болка, изтръпване или скованост, наличие на действителна мускулна слабост, промени в походката и фините движения на ръцете, затруднения при говор, дъвчене, преглъщане или дишане, връзка с физическо натоварване, тревожност или недоспиване, прием на кофеин, енергийни напитки, алкохол и никотин, прием на лекарства, хранителни добавки или психоактивни вещества
• преглед: по време на прегледа лекарят може да наблюдава засегнатите мускули в покой и при движение. Изследват се мускулната сила, мускулният обем и наличие на атрофия, мускулният тонус, сухожилните рефлекси, повърхностната и дълбоката сетивност, координацията и походката, функцията на черепно-мозъчните нерви, говорът и преглъщането
• електромиография: електромиографията е основното инструментално изследване при продължителни или съмнителни фасцикулации. Чрез тънък иглен електрод се регистрира електрическата активност на избрани мускули в покой и при съкращение. Може да потвърди наличието на фасцикулационни потенциали, установи данни за увреждане или загуба на инервация, подпомогне разграничаването между доброкачествени фасцикулации, радикулопатия, периферна невропатия и заболяване на двигателните неврони
• лабораторни изследвания: лабораторните тестове се назначават според придружаващите симптоми и предполагаемата причина. Те могат да включват пълна кръвна картина, кръвна захар, серумни нива на калий, калций, магнезий и натрий, показатели за бъбречна и чернодробна функция, тиреостимулиращ хормон и при необходимост свободни тиреоидни хормони, креатинкиназа при съмнение за мускулно увреждане, витамин B12, фолат и други показатели при данни за хранителен дефицит или невропатия, допълнителни имунологични, инфекциозни или токсикологични изследвания при съответни показания
• образни и други изследвания: при съмнение за притискане на нервно коренче, заболяване на гръбначния мозък или структурна промяна може да се назначи магнитнорезонансна томография на главния мозък или съответния отдел на гръбначния стълб. По-рядко се използват компютърна томография, генетични изследвания, лумбална пункция или мускулна и нервна биопсия

Синдромът на доброкачествените фасцикулации се приема след изключване на друга установима причина. Диагнозата се подкрепя от продължителни или повтарящи се фасцикулации, липса на прогресираща обективна мускулна слабост, липса на мускулна атрофия и други патологични неврологични признаци, липса на значими отклонения в назначените лабораторни изследвания.

Лечение

Лечението зависи от причината за фасцикулациите. Изолираните доброкачествени потрепвания често не изискват медикаментозна терапия. Когато фасцикулациите са проява на друго заболяване, основната цел е неговото установяване и подходящо лечение:

• повлияване на провокиращите фактори: при доброкачествени фасцикулации се препоръчва ограничаване на факторите, които могат да повишат нервно-мускулната възбудимост, включително осигуряване на достатъчен и редовен сън, намаляване на психоемоционалния стрес, ограничаване на кафето и енергийните напитки, ограничаване на алкохола и никотина, прием на достатъчно течности, избягване на прекомерно физическо натоварване, балансирано хранене
• коригиране на установени нарушения: когато се установи конкретна причина, лечението е насочено към нея. То може да включва коригиране на доказан електролитен дефицит, лечение на нарушение във функцията на щитовидната жлеза, повлияване на дехидратацията, лечение на периферна невропатия или радикулопатия, контрол на бъбречно, метаболитно или друго системно заболяване, специфично лечение при възпалително, автоимунно или инфекциозно увреждане на нервната система
• оценка на приеманите лекарства: ако фасцикулациите са започнали след въвеждане или промяна на лекарствена терапия, лекарят може да прецени дали съществува вероятна връзка. При необходимост се обсъждат корекция на дозата или замяна на лекарството
• лечение на доброкачествените фасцикулации: не съществува общоприета специфична медикаментозна терапия за синдрома на доброкачествените фасцикулации. При много хора разясняването на доброкачествения характер на състоянието и ограничаването на провокиращите фактори са достатъчни. Когато тревожността е изразена или поддържа симптомите, могат да помогнат техники за релаксация, когнитивно-поведенческа терапия, лечение на тревожно или депресивно разстройство, когато такова е диагностицирано

Ако фасцикулациите са част от заболяване на периферните нерви или двигателните неврони, лечението се определя от невролог. То може да включва специфична медикаментозна терапия, физиотерапия, рехабилитация, контрол на мускулните крампи и поддържане на двигателната, дихателната и хранителната функция.

Прогноза

Прогнозата зависи от причината за фасцикулациите. В повечето случаи изолираните мускулни потрепвания са доброкачествени и не водят до мускулно увреждане или двигателен дефицит. Те могат да изчезнат спонтанно или да се появяват периодично в продължение на месеци и години. При синдрома на доброкачествените фасцикулации прогнозата е благоприятна, въпреки че симптомите понякога са упорити.

Изображения: freepik.com