Анормални непроизволни движения МКБ R25

Движението на тялото се осъществява благодарение на взаимодействието на опорно-двигателната и нервната системи. За разбирането на анормалните непроизволни движения е необходимо да разгледаме на кратно тяхното устройство.

Опорно-двигателната система е съставена от две части:

• Активна
• Пасивна

Активната се представя от мускулните клетки (мускулни влакна), които изграждат мускулите, а те пък съставят мускулните групи. Те задвижват скелета — пасивната част от опорно-двигателната система (ОДС), състоящ се от над 200 кости, които имат различна форма, големите и функция. ОДС е под постоянния контрол на нервната система, от която получава сигнали (импулси) за започване на определено движение или за неговото прекратяване.

Нервната система, макар и сложно устроена, също може най-общо да се раздели на две главни части — централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система. ЦНС се помещава в главния и гръбначния мозък, докато периферната нервна система включва всички нервни клетки (неврони) в човешкото тяло, които са извън ЦНС. Функционално ЦНС може да се раздели допълнително на две системи, отговорни за движенията на тялото — пирамидна (отговорна за волевата двигателна активност) и екстрапирамидна (осъществяваща неволевата или автоматизираната двигателна активност). Всяко увреждане (лезия) в тези структури за нервната система, може да доведе до проява на анормални непроизволни движения.

Анормалните непроизволни движения са известни още като дискинезии. Има различни вариации на дискинезиите, като те се разделят на седем типа:

1. Тремор
2. Тик
3. Миоклонус
4. Хорея
5. Атетоза
6. Дистония
7. Хемибализъм

Треморът представлява ритмично движение на част от тялото, като освен патологичен може да бъде и физиологичен — съпровождащ различни състояния на организма — напрегнатост, страх, физическа преумора, хипогликемия (ниска кръвна захар), хипертироидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза), алкохолна абстиненция. Патологичният тремор, от друга страна, се подразделя на три главни подтипа:

• Статичен — появяващ се в релаксиран крайник, подпрян на някаква опора. Такъв е треморът при болестта на Паркинсон;
• Постурален — неволевите движения започват при неподвижен крайник, преодолявайки гравитацията. Наблюдава се при отравяния, употреба на наркотични вещества, различни болести на ЦНС (болест на Уилсън);
• Кинетичен — още наричан и акционен тремор. Появява се при волеви движения на горната част на тялото. Ако треморът се влошава при наближаване на обекта, който искаме да достигнем, то тогава треморът се нарича интенционен.

Диагнозата на тремора започва с анамнеза, с насоченост към вида на неволевото движение, при какви условия настъпва, а след това се търсят заболявания, които протичат с такъв тип тремор.

Лечението е свързано с лекуване на основното заболяване, довело до тремор. Като лекарства най-често се прилагат бета-блокерите, а при неуспех може да се използва инжектирането на ботулинов токсин. При тежките и неповлияващи се случаи може да се проведе дълбоко мозъчна стимулация.

Тикът е друг вид анормално непроизволно движение, което представлява репетитивно стереотипно движение. Пациентите могат да ги провокират съзнателно, също така и да ги потиснат за известен период от време. Най-чести за във възрастта до 15 години и изчезват на по-късен етап от живота. Има два подтипа тик:

• Обикновен тик — внезапно и бързо помръдване, което възниква в една и съща мускулна група;
• Комплексен тик — по-тежко състояние, при което тикът е по-интензивен. Когато се появява при говорене, съпроводен е с говорене на нецензурни или обидни думи, може да бъде част от синдрома на Турет.

Друг вид анормално непроизволно движение е миоклонусът. Той представлява бързо мускулно съкращение, често репетитивно и предизвикващо значително затруднение на самообслужването. Може да възникне при волево движение или при някакъв външен стимул. За разлика от тиковете, миоклонусът не може да бъде съзнателно потиснат. Има четири главни подтипа:

• Физиологичен — при преход между фазите на съня
• Епилептичен — при епилептични припадъци
• Есенциален — мултифокални (на различни места) миоклонуси, проявяващи се с леко инвалидизиране, повлияващи се благоприятно от употребата на алкохол или бета-блокери
• Симптоматичен миоклонус — вторично може да се появи като симптом при различни неврологични заболявания — болест на Алцхаймер, хорея на Хънтингтън, болест на Кройцфелд-Якобс.

Лечението изисква често комбинация от медикаменти, като най-често се използват лекарства от групите на бета-блокерите, антиепилептиците и други. Понякога се използва и инжектирането на ботулинов токсин.

Хореята е анормално непроизволно движение, което е внезапно и продължително, като заеманата поза на тялото се задържа за няколко секунди. Обикновено засяга главата, лицето или горните крайници. Хореята може да бъде наследствена или придобита. Най-често срещащите се наследствени заболявания, предизвикващи такъв тип движения, са хореята на Хънтингтън, болестта на Уилсън и доброкачествената наследствена хорея. Групата на придобитата хорея е изключително разнообразна. Тя включва болести като хореята на Сиденхам, системен лупус еритематодес, Лаймска болест, менингит, енцефалит. Хорея може да настъпи и при дефицит на витамин B1 и B12, при паранеопластичен синдром, натравяне с токсини, чернодробна и бъбречна недостатъчност.

Друго често анормално непроизволно движение е атетозата. То е бавно, червеобразно движение, което засяга предимно пръстите на ръцете или краката, но могат да се засегнат и други зони на тялото — врата, езика. Причините за поява на това неволево движение най-често са различни неврологични болести, травми на главния мозък, асфиксии. Лечението е сложно, като включва приложението на диазепам, оперативни намеси и други методи.

Дистонията е широко понятие, което включва продължителна мускулна контракция, предизвикваща абнормни пози. Това неволево движение може да се предизвика при засягане само на една мускулна група или да включва участието на различни мускулни групи. Обикновено се предизвиква при започване на волево движение, но може да се получи и в покой. Може да бъде първична дистония или вторична, съпровождаща някоя неврологична болест. Стресът може да влоши дистонията, а релаксацията да я намали.

Първичната дистония е автозомно доминантно унаследено заболяване и се проявява в ранното детство, най-често в популацията на евреите Ешкенази. Започва със засягане на стъпалата и ръцете, като по-късно обхваща врата и главата.

Вторичната дистония най-често съпровожда болестта на Паркинсон, мозъчната травма, натравянето с токсини. Лечението на основното заболяване е и лечение на дистонията.

Фокалната дистония е понятие, което се използва за описание на дистонията в определени малки мускулни групи. Тя включва блефароспазъм (абнормна контракция на клепача), оромандибуларна дистония (засягаща мускулите на челюстта, езика, устните), цервикална дистония (тортиколис — дистония на мускулите на врата) и други.

Лечението е комплексно и сложно. При вторичните дистонии, освен лечение на основното заболяване, може да се наложи приложението на бета-блокери, или при по-тежките случаи — дълбоко мозъчна стимулация. При дистонична буря — спешно състояние, при което има дистонична контракция на мускулите на ларинкса и задушаване — се налага лечение в спешен порядък.

Хемибализмът е последният вид абнормно неволево движение. То е силно, рязко, с голяма амплитуда, има изхвърлящ характер. Засяга едната страна на тялото и неговите проксимални (по близко до тялото) мускулни групи — на ръката и крака. Понякога тези движения са толкова интензивни, че могат да предизвикат травма на тялото. Диагнозата е сравнително лесна. За лечението се използват различни лекарства като халоперидол, фенотиазин и други. При по-тежките случаи може да се наложи неврохирургична операция.