Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде Симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система Анормални непроизволни движения Други и неуточнени анормални непроизволни движения

Други и неуточнени анормални непроизволни движения МКБ R25.8

Други и неуточнени анормални непроизволни движения МКБ R25.8 - изображение

Двигателната система осъществява движенията на тялото в пространството, както и на различните му части една спрямо друга. Тя най-общо се разделя на соматомоторна и висцеромоторна. Първата е свързана с напречнонабраздената мускулатура, а втората с гладката мускулатура. Соматомоторната дейност е съчетание от волева двигателна дейност (реализирана чрез пирамидната система) и неволева или автоматизирана двигателна дейност (осъществявана от екстрапирамидната система). Всяка лезия (увреда) в структурите на екстрапирамидната система може да доведе до определен вид двигателно нарушение. Въпреки това най-честата увреда е на ниво базални ганглии (структури разположени в мозъка). Разтройствата в двигателната дейност, свързани с екстрапирамидната система са 2 главни вида — хипокинетични и хиперкинетични. Хиперкинетичните разстройства (хиперкинезии) представляват неволеви движения, които могат да обхванат различни части на тялото. В тази статия ще бъдат разгледани други анормални неволеви движения, различни от тези описани в другите МКБ кодове от раздел R25.
Тези други анормални неволеви движения са

  1. синкинезия
  2. брадикинезия
  3. хипокинезия
  4. хемиатетоза
  5. клонус
  6. епилептични спазми (салаамов тик)

Синкинезията е резултат от кръстосване на нерви, най-често след прекарана травма. В резултат на това могат да се наблюдават неволеви мускулни движения, съпровождащи волевите. Такава травма може да се получи като следствие на хирургическа манипулация или да е резултат на битова или професионална контузия. Синкинезията може да бъде и вродено състояние при синдрома на Дюан (Duane syndrome) или при феномена на Маркус Гън (Marcus Gunn phenomenon).

Синдромът на Дюан представлява рядък тип вроден страбизъм, характеризиращ се най-често с невъзможност на окото да се движи навън. Друга проява е ретракцията на окото в очната ябълка при аддукция (движение, при което окото се привежда към срединната равнина), съпроводено със стеснение на очната цепка. Аналогично може да се наблюдава и разширение на очната цепка при опит за абдукция (отвеждане на окото навън).

Феноменът на Маркус Гън е вид тригемино-окуломоторна синкинеза, при която горният клепач се повдига при широко отваряне на устата, при стискане на челюстите, при движение на челюстта навън или на противоположната на повдигащия се клепач страна.
Съществуват множество други видове синкинезия според това — кои нерви са кръстосани. Например — затваряне на окото при усмихване, сълзене или аддукция на окото при дъвчене. Дефинитивното лечение при този тип абнормно неволево движение е хирургичното — невролиза (разделяне на нервите) или селективна миектомия (изрязване на определен мускул).

Брадикинезията представлява бавно движение на мускул или мускулна група, в резултат на което тялото не може да реагира бързо при необходима промяна в положението. Симптомите на брадикинезията са влачене на краката при вървене, силно намалена до липсваща лицева експресия, невъзможност за осъществяване на еднотипни движения. Двете главни причини за това неволево анормално движение са болестта на Паркинсон и някои лекарства, които могат да имат като страничен ефект брадикинезия. При паркинсониците това затруднява и речта, която става трудно разбираема, а гласът се губи. Лечението на брадикинезията е спиране на лекарствата, които я предизвикват или лечение на болестта на Паркинсон, ако това е причината за брадикинезия, чрез приложението на леводопа. При не повлияване от тази терапия някои пациенти са показани са провеждане на дълбокомозъчна стимулация.

Хипокинезията е друго анормално движение на тялото и представлява ограничено движение. Тя се характеризира с частично или напълно липсващо мускулно движение, следствие на лезия в базалните ганглии в мозъка. Най-честата причина за хипокинезията, както и при брадикинезията, е болестта на Паркинсон. Лечението е с допаминови препарати или в краен случай — дълбокомозъчна стимулация.

Хемиатетозата по същество представлява атетоза, която се проявява само едностранно — засяга само едната ръка, единия крак или едновременно ръка и крак — едностранно. Характеризира се с бавни, неволеви, неритмични движения, които най-често засягат дисталните (крайни) мускулни групи. Могат да се обхванат и целите крайници, както и езика и врата.
Хемиатетозата се дължи на лезия на базалните ганглии, разположени в главния мозък. Тези структури са отговорни за контрола на движенията. Те се увреждат най-често при усложнения на раждането (асфиксия, неонатална жълтеница и други) или при болестта на Хънтингтън. Други увреждащи фактори са мозъчния инфаркт или мозъчната травма.
Медикаментозното лечение на хемиатетозата е с бета-блокери.

Клонусът представлява серия от неволеви, ритмични мускулни контракции и релаксации. Най-често засяга мускулите на крайниците и долната челюст. Причината за появата на този симптом е лезията (увреда) на централния двигателен неврон, което е следствие на редица състояния като: множествена склероза, болест на Хънтингтън, травми на главния и гръбначния мозък, менингит, мозъчен инфаркт. При диагностиката на клонуса е важно да се прецени дали става въпрос за истински клонус, резултат от неврологична увреда или за друго състояние водещо до мускулните спазми. В практиката се използва следният тест — пациентът извършва бърза дорзална флексия и екстензия на стъпалото си, като пръстите са насочени нагоре. При отпускане на крака се наблюдават неколкократни потрепервания на крака (средно 5-6). Ако при отпускане на крака няма такива движения—няма наличен клонус. Този тест може да бъде направен и за ръцете.

клонус тест

Лечението на клонуса зависи от причината за неговата поява. Ако това е неврологично заболяване, подлежащо на лечение, се лекува основното заболяване. Когато клонусът затруднява в значителна степен движение се прилагат различни спомагателни средства—бастун, проходилка. Физиотерапията е показана за облекчаване на тежестта на симптомите. Използват се и различни лекарства от групата на антиконвулсантите, имуносупресорите или транквилизаторите. Инжектирането на ботокс е друга възможна алтернатива при трудно повлияващите се пациенти. Когато лезията е следствие на мозъчен тумор се прибягва до оперативна намеса за неговото отстраняване.

Епилептичните спазми (салаамов тик), още известни като синдром на Уест, представляват рядко епилептично разстройство, наблюдаващо се най-често при малките деца. Синдромът на Уест може да бъде следствие на друго неврологично заболяване, или да бъде идиопатичен—с неизвестна причина за появата му. При изпадане на детето в епилептичен пристъп се наблюдават различни анормални непроизволни движения, едни, от които—салаам тиковете. Те представляват флексорен спазъм с рязко навеждане на тялото и главата напред и едновременно повдигане и свиване на ръцете пред гърдите. Ако се гледа на бавен кадър този тик прилича на ориенталски поздрав (салаам), откъдето идва и наименованието на този симптом.

Лечението на синдрома на Уест е чрез приложението на различни антиепилептични лекарства, приложени в оптимална доза — най-ниската доза, при която има добро повлияване на пристъпите и минимални или липсващи странични ефекти.



4.2, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Други и неуточнени анормални непроизволни движения МКБ R25.8

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия