Транквилизатори

Невъзможни за изпълнение крайни срокове, океан от ангажименти, както в професионален, така и в личен план, изнервяща работна обстановка, желание за справяне с всичко наведнъж. Стресиращото ежедневие подлага на изпитание нашите търпение, воля, дисциплина и емоционален баланс, тествайки ежедневно лимитите ни.

Напрегнатото ежедневие и хроничният стрес и преумора често стават причина за отключване на по-сериозни разстройства, като например различните видове тревожност, проблеми със съня, лабилно настроение, склонност към депресия и много други.

Психическите и поведенческите разстройства показват тревожна тенденция по отношение на нарастващата си честота в световен мащаб, което е и една от основните причини за насочване на изследванията към посока лечение и овладяване на проявите при този тип заболявания.

Транквилизаторите са група лекарства, които се появяват на пазара приблизително през 1950 година и към днешна дата са едни от най-често използваните средства. В миналото са разделяни на големи и малки, включващи определени групи, но поради несъответствие на наименованието с показанията за тяхното приложение, рисковете от развитие на зависимост и нежелани ефекти, термините бързо губят популярност.

Какво представляват транквилизаторите?

Транквилизаторите са група лекарствени вещества, които имат способността да премахват нервното напрежение, чувството за страх и безпокойство. Създават апатично усещане при възникване на стресови обстоятелства. Транквилизаторите имат седативен ефект и улесняват настъпването на съня, като някои от тях намират успешно приложение и в комплексната терапия при гърчове с различна етиология.

Транквилизаторите се наричат още и анксиолитици и премахват симптомите на тревожност (страх, безпокойство, несигурност, гадене, изпотяване, проблеми със съня и други).

Включват няколко основни групи медикаменти:

• производни на бензодиазепина: хлордиазепоксид, диазепам, оксазепам, лоразепам, алпразолам, бромазепам, мидазолам и други
• производни на дифенилметана: хидроксизин, каптодиам
• карбамати: мепробамат, емилкамат
• барбитурати: фенобарбитал, секобарбитал
• производни на азаспиродеканедиона: буспирон
• антидепресанти: трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на обратната реабсорбция на серотонин
• някои бета-блокери: пропранолол
• други: гепирон, етифоксин, мефеноксалон, гедокарнил

Основните средства, използвани най-често в клиничната практика са многобройните представители на бензодиазепините, а препаратите от групата на барбитуратите се използват най-рядко, поради по-ниска ефективност и по-високи рискове в сравнение с производните на бензодиазепина.

Бензодиазепините намират приложение за краткосрочно лечение на различните видове тревожни разстройства, остра тревожност и други, като продължителният прием крие рискове от развитие на лекарствена зависимост.

Някои от проявите при тревожност се повлияват успешно от представители на бета-блокерите, които потискат активираната симпатикусова система и облекчават свързаните с това признаци (палпитации, тремор, повишено артериално налягане и други).

Много от антидепресантите притежават в известна степен анксиолитичен ефект и могат да се използват в терапията при тревожност, като рисковете от развитие на зависимост са много по-ниски.

В зависимост от възрастта, тежестта на симптомите, вида на заболяването, наличието на подлежащи болести, прием на други медикаменти при всеки отделен пациент се подхожда индивидуално, като е необходимо съобразяване на терапевтичния план с неговите конкретни потребности.

Един и същ препарат показва различна ефективност и активност при различните пациенти и отделните заболявания, като мониторирането на дозата и използването на оптимална такава също се различава в зависимост от индивидуалните особености на пациента.

Показания за лечение с транквилизатори

Лечението с анксиолитици се назначава от специалист след обстоен разпит и преглед на пациента.

Препаратите се използват най-често под формата на таблетки или капсули, като в зависимост от най-често използваните дози може да намерите препарати с различна дозировка в една лекарствена форма.

В зависимост от някои свои особености във фармакокинетиката най-често използваната група, а именно бензодиазепините, показват различно висока степен на усвояване след перорален прием.

В зависимост от продължителността на тяхното действие и задържането им в организма се подразделят на препарати с кратко действие, чийто плазмен полуживот е по-малко от пет часа, каквито са мидазолам, триазолам, с интермедиерно действие, с плазмен полуживот продължаващ между 5 и 24 часа (такива са алпразолам, лоразепам) и препарати с дълго действие (плазмен полуживот над 24 часа), като например диазепам.

Техният механизъм на действие включва засилване на потискащото действие на медиатора ГАМК (гама-аминомаслена киселина) върху централната нервна система.

Бензодиазепините предизвикват в организма следните основни фармакологични ефекти:

• анксиолитичен: при прием в ниски дози
• седативно-сънотворен: в ниски дози водят до седация, а при прием на високи дози имат сънотворно действие
• антиконвулсивен: потискат развитието и разпространението на гърчовата активност в централната нервна система
• миорелаксиращ: водят до намаляване на мускулния тонус
• антероградна амнезия: при прием във високи дози водят до невъзможност за запомняне на случващото се по време на действието на медикамента

Основните показания за приложението им като анксиолитици включват генерализирана тревожност, паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност), депресивен епизод, други тревожни разстройства, агорафобия, миоклонус, социални фобии, посттравматично стресово разстройство, безсъние, но също и при органично кататонно разстройство, комбинирани гласови и множествени двигателни тикове (синдром на Tourette) и други.

Изключително подходящи са за краткотрайна терапия и лечение при остра форма на тревожност, показвайки много добри резултати. Приложението им продължително време крие сериозни рискове за здравето.

Възможни рискове и странични ефекти при лечение с транквилизатори

Транквилизаторите могат да предизвикат редица неприятни симптоми, като например сънливост, обърканост, дезориентация и нарушения на координацията, мускулна слабост, по-рядко и мускулни болки, ксеростомия (сухост в устата), неясно виждане и други.

Толерантност се развива с времето, постепенно, но главно към антиконвулсивния и седативно-сънотворен ефект. Към анксиолитичния ефект не се развива толерантност, съответно необходимост от повишение на дозата с времето. Продължителното лечение с транквилизатори и особено с представители на производните на бензодиазепина, крие рискове от развитие на лекарствена зависимост.

При прекратяване на продължително лечение (повече от три месеца) се наблюдава характерен абстинентен синдром, проявяващ се с безсъние, тревожност, главоболие, тремор, гастроинтестинални прояви и други.

При прием на по-високи от препоръчителните дози, случайно или умишлено, е възможно развитие на токсични прояви, проявяващи се обикновено в рамките на 30 минути до два часа след приема.

Степента, в която се потиска централната нервна система, варира от изразена сънливост до кома в зависимост от дозата и индивидуалните особености и чувствителност на болния. Основните признаци включват изразена мускулна слабост, атаксия, сомнолентност, нарушения в говора (неразбираема реч), летаргия. Коматозно състояние и потискане на дишането с респираторна депресия се развиват при прием на многократно по-високи дози и съответно при тежка интоксикация.

Поради рисковете от токсични реакции и зависимост към медикаментите се препоръчва да ги съхранявате на недостъпни за външни лица места.

При пациенти с определени подлежащи заболявания (тежко чернодробно или бъбречно увреждане, сърдечно-съдови заболявания, тежка депресия със суицидни мисли и поведение) транквилизаторите се прилагат с повишено внимание и при необходимост използване на по-ниска доза.

Не се препоръчва употребата им по време на бременност или кърмене, освен при изрични показания от лекуващия лекар в случаите, при които ползата от употребата им надвишава значително рисковете за плода, новороденото или кърмачето.

Едновременната употреба на транквилизатори с някои други лекарства повишава рисковете от токсични прояви, нежелани ефекти и влошаване на общото състояние на болния.

Такива са например натриев валпроат, барбитурати, етанол, някои противогъбични средства (кетоконазол), антибиотици (еритромицин), антикоагуланти (хепарин) и други.

Задължително уведомете вашия лекуващ лекар за всички лекарства, които приемате, включително достъпни без рецепта, масово използвани обезболяващи, както и хранителни добавки, билки и лечебни растения.

Самоцелната промяна в назначения ви терапевтичен план е противопоказана, тъй като рязкото прекратяване на терапията, повишение или понижение на дозата, крие сериозни рискове за вашето здраве. Винаги се консултирайте с вашия лекар и при съмнение, подозрение или въпроси, свързани с терапията, не се притеснявайте да попитате.

Полезна информация за различните средства и методи, използвани при лечението на различните тревожни разстройства, може да намерите на:

• раздел Лечения: Лечение при тревожност
• раздел Алтернативна медицина: Алтернативни средства за лечение на депресия и тревожност