Органично кататонно разстройство МКБ F06.1

Органичното кататонно разстройство засяга моторните умения в човешкото тяло. То обхваща около 10% от психиатрично болните пациенти. Среща се често при психиатрични пациенти както с остра, така и с хронична заболеваемост. Има две различни крайности, проявявани от хората, които страдат от него. В единия вариант болните остават неподвижни за продължителен период от време. В другата крайност са тези, които страдат от непрекъснато, безцелно неволево движение. Последното не може да бъде контролирано. И двата вида кататонни разстройства са сходни, тъй като засягат двигателните функции на организма и могат да се редуват.

При началните проучвания са се водели множество дебати за това дали кататонията е отделна нозологична (болестна) единица или е просто симптом. За първи път е описана от Karl Ludwig Kahlbaum през 1868 г. За да се изясни въпросът в подробности, проучването продължава от неговия ученик Hecker през 1871 г. Той подчерта, че кататонията е често свързана с афективно заболяване (разстройство на настроението), с мания или депресия. Също така даде примери за други болести, които са свързана с кататония, а именно алкохолизъм, епилепсия, малария, сифилис, състояния след раждане, както и посттравматични.

След многобройни аутопсии, доказаха, че аномалиите се разпространяват в областта на мозъка, отговорна за формиране на речта. Органично кататонно разстройство е състояние, което може да бъде причинено от различни метаболитни, неврологични, психиатрични и токсични състояния, както и употреба на невролептици (антипсихотици). Неврологичните причини на кататонията включват различни лезии, които могат да повлияят всяко ниво на централната нервна система от мозъчния ствол до мозъчните полукълба. Повече за анатомия на мозъка може да се прочете в статията:

• главен мозък (encephalus)

Периодичната кататония се характеризира с рецидивиращи епизоди на заболяване с продължителност от 4 до 10 дни, които могат да възникнат в продължение на много години. Както и при други органични психични разстройства, причините за това състояние варират от човек на човек, но всички те произхождат от химически или хормонален дисбаланс в мозъка. По време на първия преглед на пациента, трябва да се получи информация за възможни провокиращи събития, включително инфекции, травма, въздействие на токсини и други вещества. Всички болни се разпитват за подобни предишни случаи, определя се дали епизодите имат обща симптоматика и от какво лечение са се повлияли.

Настоящата честота на кататонията в международните популации е неизвестна. Малко на брой са публикуваните епидемиологични проучвания. Те съобщават за значително различни степени на разпространение, което предполага, че честотата на кататонията може да варира в широки граници от едно място на друго. От друга страна, много случаи на кататония могат да останат недиагностицирани.

Двата вида кататонни разстройства се разделят по следния начин:

1. Кататонен ступор — синдром, който включва в себе си няколко други синдрома, свързани с ригидност (скованост) и блокиране на движенията. Непълният кататонен ступор може да включва само един или два симптома. Най-типичните симптоми при кататонен ступор са негативизъм (отказ от изпълнение на задачи), мутизъм (блокаж на говора), масковидно лице, мускулна ригидност и ригидни първични рефлекси.
2. Кататонна възбуда — синдром, който включва няколко симптома, свързани с автоматизирано повтаряне на свои или чужди движения или фрази. Най-типичните симптоми са стереотипии (повтаряне на свои движения), персеверации (повтаряне на свои фрази), ехопраксии (повтаряне на чужди движения) и ехолалии (повтаряне на чужди фрази). Тези епизоди обикновено са краткотрайни и могат да предизвикат колапс с изтощение.

Злокачествената кататония (малигнена кататония) представлява животозастрашаващо невропсихиатрично разстройство. Освен това тя е синдром, а не специфично заболяване, което може да възникне като резултат от различни заболявания и психози. От тази гледна точка, невролептичен малигнен синдром (NMS), потенциално смъртоносно усложнение на лечението с антипсихотични лекарства, може да бъде характеризиран като лекарствено индуцирана форма на малигнената кататония.

Лабораторните изследвания, които могат да бъдат полезни за диагнозата, включват:

• пълна кръвна картина (ПКК)
• концентрация на електролити
• биохимия на кръвта
• фибриноген и D-димер
• ниво на серумен креатинин киназа
• тестове за оценка на чернодробната функция
• серумно ниво на церулоплазмин

Установено е, че периодичните промени в азотния баланс, съответстват ритмично на периодичната кататония. Ниският серумно ниво на желязо и калций се свързва с остра или злокачествена кататония, особено невролептичен малигнен синдром (NMS). Повишените нива на белите кръвни клетки (левкоцити) и нивата на креатин фосфокиназа са неспецифични, макар и чести при остра или злокачествена кататония. Тежка хипонатриемия (понижено ниво на натрий) също е свързана с кататония, както и недостигът на витамин В12.

Съществува скала за оценка, която помага на лекарите да диагностицират различните нива на органично кататонно разстройство при пациентите. Поредица от тестове измерват реакцията на тялото към дразнители. След като се определи точният етап на развитие, се назначава подходящо за него лечение.

Диференциалната диагноза при кататонията при психиатрични и медицински пациенти може да бъде предизвикателна и остава проблем за клиницистите. За изключване на други вероятни заболявания, полезни са образните изследвания:

• ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
• компютърна томография (КТ)
• позитрон емисионна томография (PET)
• електроенцефалография (ЕЕГ)

Диференциалната диагноза на кататонията включва три части:

1. Разпознаване на отделните групи признаци на кататоничен синдром.
2. Разграничаване на кататония от други нарушения на движението, включително редица специфични физиологични и психомоторни синдроми, които могат да имат общи характеристики.
3. Идентифициране на последствията и коморбидността с други неврологични, медицински и психиатрични патологии.

Пациентите в напреднала възраст и тези с дегенеративни неврологични заболявания могат да съобщят за спонтанни движения, които да бъдат сбъркани с кататония. Също така има много симптоми, които се припокриват с паркинсонизма.

Бързото лечение в ранните фази на кататонните състояния е от решаващо значение за постигане на трайно намаляване на симптомите. Сред медикаментите, които се употребяват, са включени бензодиазепини (Clonazepam, Lorazepam), Carbamazepine, трициклични антидепресанти, мускулни релаксанти, Bromocriptine, литиев карбонат, Reserpine, невролептици. Метаболитни и неврологични състояния могат да бъдат лечими, но различна степен на увреждане може да остане през целия живот на пациента.

Кататонията е краен общ път за много тежки психични заболявания. Сега се среща по-рядко при пациенти с шизофрения, отколкото в началото на ХХ век. Кататонията може да се появи и в контекста на невролептичен малигнен синдром. Електроконвулсивна терапия (ЕКТ) и бензодиазепините са най-ефективните лечения. Физиотерапията може да бъде част от цялостния лечебен процес, когато става въпрос за лечение на кататонични разстройства при пациенти, психотерапията също може да бъде изключително полезна.

Това органично кататонно разстройство може да бъде преходнo или да продължи няколко месеца или години. Изисква внимателна оценка за идентифициране на насочващите към кататония знаци. За да се постави успешно лечение и изход от кататонията, внимателната клинична оценка е строго необходима. Прогнозата е добра, особено при ранно и агресивно лечение.

Могат да възникнат широк спектър от усложнения, като дехидратация, мускулни контрактури (ограничена подвижност), хранителни дефицити, тежка загуба на тегло, дефицит на тиамин, електролитни нарушения, инфекции на пикочните пътища и венозен тромбоемболизъм, някои от които могат да доведат до опасни за живота ситуации.