Диазепам

Продължителният стрес и проблемите в ежедневието могат да доведат до постоянно чувство на безпокойство, нервност и тревожност.

Редица фактори благоприятстват този процес, като основно значение имат генетичната предразположеност, темперамент, устойчивост на психиката. Допълнителни фактори са конфликтите в работата и семейната среда, липсата на качествена почивка, финансовите проблеми.

Бензодиазепините са голяма група разнородни лекарства, които се използват широко в клиничната практика, главно за овладяване на симптомите при тревожност и нервно напрежение.

Един от най-често използваните в съвременната медицина представители на тази група е диазепам.

Прилага се под формата на препарати за ентерална (таблетки и ректални свещички) и парентерална употреба (за венозна инфузия).

Отличава се с продължително действие и бързо настъпващ ефект, поради което често се прилага за овладяване на симптоматиката при следните състояния:

• тревожност и безпокойство, причинени от стрес
• паническо разстройство и пристъпи на паника
• неврози
• безсъние
• някои психични разстройства
• генерализирано тревожно разстройство
• екстрапирамидни и двигателни нарушения
• при остра алкохолна абстиненция
• мускулни спазми и контрактури
• синдром на неспокойните крака
• в комплексната терапия на някои форми на епилепсия
• като премедикация преди операция (предоперативна подготовка), за подпомагане настъпването на ефекта на упойката и намаляване на напрежението
• при тежки кошмари и ходене насън в детска възраст

Дозата се определя индивидуално, в зависимост от конкретното състояние на болния.

Широкото приложение на диазепам се дължи на неговите основни ефекти, а именно анксиолотичен (успокоителен), седативен, антиепилептичен (противогърчов) и миорелаксиращ.

Тези ефекти се осъществяват посредством повлияване на определени медиатори в централната нервна система. Основният медиатор, който се повлиява при употребата на бензодиазепини, е гама-аминомаслената киселина (ГАМК).

Диазепам реализира своите действия посредством свързване с така наречените бензодиазепинови рецептори, които са локализирани на различни места в ЦНС, предимно в малкия мозък, главния мозък, гръбначния мозък, лимбичната система, продълговатия мозък. Крайният ефект от действието на диазепам е намаляване на предаването на нервните импулси и потискане на възбудните процеси.

Препоръчва се краткосрочна употреба, за избягване на развитието на сериозни нежелани реакции. При продължителен прием е възможно развитие на толерантност и намаляване на ефекта, зависимост и необходимост от прилагане на по-високи дози за постигане на първоначалния ефект.

Терапията с диазепам най-често води до някои от следните странични лекарствени ефекти:

• световъртеж и замаяност
• сънливост
• отпадналост и повишена уморяемост
• главоболие
• мускулна слабост
• замъглено зрение
• диспептични нарушения
• запек
• намалено либидо и еректилна дисфункция
• нарушения на паметта и трудности при концентрация
• кошмарни сънища и халюцинации

С по-висок риск от развитие на тежки нежелани ефекти са пациентите в напреднала възраст и злоупотребяващите с алкохол.

Интоксикацията възниква при прием на значително по-висока доза от терапевтичната и протича с развитие на халюцинации, хипотония, повишена възбудимост, безпокойство, атаксия.

Лечението с диазепам не се препоръчва при пациенти с тежки чернодробни или бъбречни увреждания, сънна апнея, хронични нарушения на нормалната функция на дихателната система (бронхити, ХОББ), както и при миастения гравис.

Препаратът е противопоказан за употреба и от бременните жени и кърмачките, поради сериозен риск от нарушаване на нормалното протичане на бременността и нарушения в нормалните функции на плода. Редица проучвания показват, че употребата му през първите няколко месеца от бременността значително повишава риск от развитие на някои вродени аномалии, като заешка уста, вродени малформации на небцето, аномалии в централната нервна система.

Важна особеност при продължителната терапия с диазепам е рискът от развитие на зависимост, поради което прекратяването на лечението е необходимо да става с постепенно намаляване на дозата.

Внезапното спиране на терапията води до така наречения синдром на отнемане, при който се наблюдават главоболие, мускулни болки, безпокойство, изразена тревожност, объркване, фотофобия, халюцинации, епилептични гърчове.

Тъй като потиска централната нервна система, едновременната употреба с множество други медикаменти крие висок риск от развитие на нежелани лекарствени взаимодействия.

С повишено внимание се проследява терапията с този бензодиазепин при пациенти, приемащи някои от следните медикаменти:

• циметидин
• омепразол
• цисиприд
• антивирусни лекарства
• противогъбични средства
• рифампицин
• мускулни релаксанти
• фенобарбитал
• опиоидни аналгетици
• антихистамини

Тютюнопушенето може да намали ефекта на диазепам, а едновременната употреба с алкохол може да предизвика тежки токсични явления.

Препаратът се отпуска само с рецепта и след задължителна консулатация със специалист. Самолечението с бензодиазепини може да доведе до развитие на обратен ефект и влошаване на състоянието.