Еклампсия МКБ O15

› Въведение

› Причини

› Патогенеза

› Клинична картина

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Въведение

Еклампсията е остро животозастрашаващо състояние на бременната жена, което се характеризира с тонично - клонични гърчове, по време на които има загуба на съзнанието и изпадане в състояние на кома. Еклампсия се развива при бременни жени в състояние на прееклампсия (състояние, при което е налице хипертония и протеинурия след 20 гестационна седмица). Еклампсия и прееклампсия са част от късните токсикози на бременността. Честотата на еклампсия е между 0,5 и 2% от бременностите. Еклампсията много често се усложнява с ДИК - дисеминирана интравазална коагулопатия и abruptio placentae. Древните гърци са нарекли състоянието - гръм от ясно небе. Едно от най-тежките състояния в акушерството е еклампсичния статус - при него тонично - клоничните гърчове следват един след друг.

Причини

Основната причина за възникване на еклампсията е тежка неконтролирана преекламсия. Етиологията не е изяснена. Смята се, че роля имат хранителен режим, съдови заболявания, генетична предекспозиция. 

Патогенеза

Патогенеза на еклампсията е много специфична. При еклампсия в мозъка е налице вазоспазъм с опасност от настъпване на кръвоизливи, оток, исхемия на мозъка, хипертензивна енцефалопатия, метаболитна енцефалопатия.

Уврежданията в резултат на еклампсия се дължат на спазъм на кръвоносните съдове.

• При спазъм на кръвоносните съдове в мозъка се установява мозъчен оток.
• При засягане на бъбреците се установяват тубулни и гломерулни некрози, белези на остра бъбречна недостатъчност.
• При спазъм на чернодробните съдове се установява жълтеница и хемолитична анемия. При наличие на чернодробни некрози се установява картина на тежка чернодробна кома, която дава много висока смъртност.

Причина за смъртта при еклампсията е мозъчния инсулт, белодробен оток, сърдечна недостатъчност, тежка респираторна или метаболитна ацидоза. Смъртта на плода настъпва от хипоксията (нарушен кръвоток и недостиг на кислород).

Влиянието на еклампсията върху плода е неблагоприятно. Намалява обемът на кръвотока и скоростта му към плацентата и плода. Настъпва хронична хипоксия, хипотрофия (интраутеринна ретардация на плода - изоставане на растежа на плода). При липса на адекватна реакция от медицинския екип се стига до екзитиране на плода.

Клинична картина

Клиничната картина, която се наблюдава при еклампсия е много характерна и се характеризира с няколко стадия:

• Продромален стадий.
• Стадий на тоничен гърч.
• Конвулсивен гърч.
• Стадий на кома.

Еклампсията се характеризира с конвулсивни пристъпи и коматозно състояние. Броят на гърчовете може да бъде от един до над 100.

• Продромален период - забелязват се леки фибриларни потрепвания на лицевата мускулатура (често мигане, повишена подвижност на очните ябълки, хоризонтално и вертикално потрепване на очните ябълки, понижена реакция към светлина). Езикът осъществява фибриларни движения, който се усещат като потрепване. Тази фаза трае от 0,5 - 1 мин. Пациентката фиксира погледа си в една точка.

• Стадий на тоничен гърч - краката и ръцете се изопват (контрахират се екстензорните мускули), устата се затваря (контрахират се масетерните мускули) има опасност бременната да захапе езика си. Дишането спира и лицето става цианотично. От устата излиза пяна и евентуално кръв от прехапването. Езикът може да падне назад и да затвори назофаринкса, което допълнително влошава оксигенацията. Очите гледат нагоре (на изгряващо слънце). Тази фаза трае от 15-30 секунди. Очните ябълки са изпъкнали, а зениците не реагират на светлина.

• Конвулсивен стадий - характеризира се с разхвърляни, гърчови, безцелни, движения на крайниците поради клоничната контрактура на скелетната мускулатура. Клонусът започва от лицевата мускулатура, разпространява се по горните крайници и обхваща цялото тяло. Движенията понякога са толкова силни, че болната може да падне от леглото и да получи травматични увреждания. Дихателните движения са повърхностни с неправилни интервали, цианозата се засилва. Може да се наблюдава и дълбоко шумно дишане, конвулсиите накрая спират. Тази фаза трае от 1-3 мин.

• Стадий на кома - дишането постепенно става стерторозно, шумно, тежко, цветът на лицето се променя, цианозата изчезва. Бременната жена е в безсъзнание и е отпусната. Този стадий е най-продължителен. Гърчовете са с различен брой.

Прогнозата на състоянието зависи от броя на гърчовете, тяхната продължителност и от тежестта им.

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина. 

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на еклампсията е небходимо да се направи с:

• Съдови заболявания на мозъка - венозна тромбоза на мозъка, емболизъм на мозъчна артерия, мозъчен кръвоизлив.
• Хипертонична болест - хипертензивна енцефалопатия, феохромоцитом.
• Тумори на мозъка.
• Инфекциозни заболявания - менингити, енцефалити.
• Метаболитни заболявания хипогликемия, водна интоксикация.
• Епилепсия.

Лечение

Лечението на еклампсията не е лесна задача. Най-ефективното лечение на прееклампсия и еклампсия е раждане на плода и на плацентата. Поведението зависи от тежестта на еклампсията. Необходим е постелен режим на бременната жена. Прилагане на антиконвулсивна терапия при екламптичен гърч - с Диазепам, Магнезиев сулфат, Хиперстат (за понижаване на кръвното налягане). Лечение на кръвното налягане и поддържане в нормални граници с антихипертензивни медикаменти.

Заглавно изображение: freepik.com