Други антиаритмични средства, некласифицирани другаде МКБ T46.2
Антиаритмичните средства са група лекарства, които се използват за потискане на патологичния сърдечен ритъм (аритмия). Използват се за лечение на синусова тахикардия, атриални фибрилации, атриовентрикуларен блок, вентрикуларна тахикардия, пароксизмална суправентрикуларна тахикардия и други. Антиаритмичните медикаменти обединяват много различни класове препарати и имат различни механизми на действие.
За клиничната практика най-полезна е следната класификация на антиаритмичните лекарства:
- Първа група (ефективни при SV тахиаритмии) - аденозин, дилтиазем, есмолол
- Втора група (повлияващи предимно камерни тахиаритмии) - лидокаин, прокаинамид, фенитоин, пропафенон
- Трета група (повлияващи надкамерни и камерни тахиаритмии) - аймалин, амиодарон, хинидин, дизопирамид, бета блокери
Към рубриката други антиаритмични средства, некласифицирани другаде се отнасят следните препарати:
- аймалин
- амиодарон
- хинидин
- флекаинид
В клиничната картина при отравяне с антиаритмични средства се установяват два основни клинични синдрома:
1.кардиотоксичен синдром - който се характеризира с:
- нарушен ритъм
- забавена сърдечна дейност
- проводни нарушения на сърцето
- намалено кръвно налягане
- шок
2.церебротоксичен синдром, който включва:
- сънливост с различна степен на нарушаване на съзнанието
- кома
- поява на гърчове
- прояви от страна на дихателната система
- потискане на дишането и възникване на мозъчна хипоксия
3.други прояви
- бронхоспазъм
- белодробен оток
- задух
- кашлица
- розови, пенести храчки
- спадане на кръвната захар
- повишаване на калия в серума
Амиодарон е антиаритмично лекарство, което се използва за лечение и профилактика на редица видове нарушения на сърцето. Това включва камерна тахикардия, камерно мъждене, предсърдно мъждене и пароксизмална надкамерна тахикардия. Има антифибрилаторен ефект и много слаб отрицателен инотропен ефект. Облекчава сърдечната дейност, без съществено да променя сърдечния дебит и миокардния контрактилитет. При терапия, продължаваща повече от 5-6 месеца, може да причини интерстициална и алвеоларна пневмония, фиброза на белия дроб, хипо- или хипертиреоидизъм.
Предозирането с амиодарон може да доведе до потенциално сериозни усложнения. Има дори случаи на смърт при хора, които са приели твърде висока доза от препарата. Възможните симптоми на предозиране могат да бъдат:
- гадене
- повръщане
- запек
- загуба на апетит
- нарушения на сърдечния ритъм
- ниско кръвно налягане (хипотония)
- увреждане на черния дроб
- жълтеница
- кома
- кардиогенен шок
- атриовентрикуларен блок
- брадикардия
- замъглено зрение
Хинидинът представлява алкалоид, който проявява антиаритмични свойства. Той има и известна алфа-адренолитична активност. Прилага се перорално при предсърдно мъждене и трептене, и пароксизмална камерна тахикардия. Терапевтичната ширина на хинидина е малка, а кардиотоксичните ефекти - чести.
Хинонизмът може да е първият признак на хинидинова токсичност. Това представлява синдром, причинен от някоя от хининови алкалоиди, включително хинидин. Това е най-честия признак за хронична токсичност, но може да се появи и след една-единствена умерена доза при чувствителни пациенти. Симптомите на лека степен на хинонизъм включват:
- зачервена и потна кожа
- шум в ушите
- замъглено зрение
- увреден слух
- обърканост
- обратима загуба на слуха
- главоболие
- болки в корема
- обриви
- лихеноидна фоточувствителност
- световъртеж
- замайване
- дисфория
- гадене
- повръщане
- диария
Големи дози хинидин могат да доведат до тежки симптоми на хинонизъм като:
- кожни обриви
- глухота
- сънливост
- намалена зрителна острота
- слепота
- анафилактичен шок
- нарушения в сърдечния ритъм или проводимост
- кардиотоксичност
Лечението при отравяне с други антиаритмични средства, некласифицирани другаде се извършва в болнично заведение и включва:
- стабилизиране на пониженото кръвно налягане - прилагане на допамин, атропин при забавена сърдечна дейност
- подобряване на водно - електролитния баланс посредством водно-солеви разтвори и прилагане на глюкозно-солеви разтвори като се внимава за развитие на белодробен оток
- стомашна промивка с медицински въглен
- форсирана диуреза
- корекция на понижената кръвна захар
- прилагане на детоксична депурация - посредством хемоперфузия или хемодиализа
- при нужда дихателна реанимация
- при асистолия - интракардиално адреналин, електрокардиостимулация
Коментари към Други антиаритмични средства, некласифицирани другаде МКБ T46.2