Гърчове при треска МКБ R56.0

ФЕБРИЛНИ ГЪРЧОВЕ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

Определение:

Фебрилните гърчове спадат към групата на симптоматичните гърчове. Най-честата причина за развитие на гърч в детска възраст е високата температура - фебрилен гърч. На второ място са възпалителните заболявания.

Честота:

Фебрилните гърчове се срещат най-често между 6 месеца и 2 години по време на остро инфекциозни заболявания с висока температура.

Етиология:

В 90% от случаите причина за фебрилен гърч е остра инфекция на горните дихателни пътища и обривни инфекции. В много случаи при деца с фебрилни гърчове се установява фамилна обремененост.

Клинична картина:

Фебрилните гърчове се характеризират с краткотраен генерализиран тонично-клоничен гърч без неврологична симптоматика. Този гърч преминава някъде за около 15 мин и затова се нарича още неусложнен гърч. Когато фебрилния гърч продължава повече от 15 мин започва или се проявява в едната половина на тялото, с неврологични нарушения, проявява се два или повече пъти в денонощието, тогава фебрилния гърч се смята за усложнен гърч.

Такива гърчове са по-типични за деца до 1 годишна възраст с усложнен послеродов период и физическо изоставане. Риск от развитие на епилепсия при неусложнения гърч е 1% а при усложнен се увеличава десетократно. Рискът от повторно развитие на фебрилен гърч зависи от възрастта и наследствената предразположеност. При деца под 1 годишна възраст има 50 % вероятност да се повтори гърча, докато при деца над 1 година тази вероятност е по - малка. При деца развили усложнен фебрилен гърч рискът от повторно развитие на гърч. Ако фебрилния гърч продължава повече от 30 мин, тогава състоянието се смята за епилептичен статус.

Диагноза:

Диагнозата фебрилен гърч се поставя на базата на изключване на други заболявания, протичащи с гърч. Насочващи критерии към диагнозата фебрилен гърч са:

- възраст между 6 месеца и 6 години

- налична висока температура

- генерализиран е гърчът

- липсват данни за инфекция или друго заболяване на централната нервна система

- нормално психомоторно развитие

При съмнения за менингеален синдром се прави лумбална пункция за установяване на точната диагноза.

Лечение:

Целите на лечението на фебрилите гърчове са предотвратяване на продължителното протичане на гърчовете и преминавнето им в епилептичен статус. В повечето случаи фебрилните гърчове преминават спонтанно. При фебрилен гърч с по-голяма продължителност се прилага диазепам ректално или венозно. Назначават се медикаменти за сваляне на температурата - парацетамол или нестероидни противовъзпалителни. Детето трябва да се разсъблече максимално и да му се осигуря повече течности.

Профилактика:

Профилактиката на фебрилните гърчове изисква ранно прилагане на антипиретици и други температурнопонижаващи средства. Необходимо е да се знае, че колкото и фрапантно да се развиват неусложнените фебрилните гърчове те се поддават на лечение и се протичат доброкачествено