Гърчове при треска МКБ R56.0
ФЕБРИЛНИ ГЪРЧОВЕ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
Определение:
Фебрилните гърчове спадат към групата на симптоматичните гърчове. Най-честата причина за развитие на гърч в детска възраст е високата температура - фебрилен гърч. На второ място са възпалителните заболявания.
Честота:
Фебрилните гърчове се срещат най-често между 6 месеца и 2 години по време на остро инфекциозни заболявания с висока температура.
Етиология:
В 90% от случаите причина за фебрилен гърч е остра инфекция на горните дихателни пътища и обривни инфекции. В много случаи при деца с фебрилни гърчове се установява фамилна обремененост.
Клинична картина:
Фебрилните гърчове се характеризират с краткотраен генерализиран тонично-клоничен гърч без неврологична симптоматика. Този гърч преминава някъде за около 15 мин и затова се нарича още неусложнен гърч. Когато фебрилния гърч продължава повече от 15 мин започва или се проявява в едната половина на тялото, с неврологични нарушения, проявява се два или повече пъти в денонощието, тогава фебрилния гърч се смята за усложнен гърч.
Такива гърчове са по-типични за деца до 1 годишна възраст с усложнен послеродов период и физическо изоставане. Риск от развитие на епилепсия при неусложнения гърч е 1% а при усложнен се увеличава десетократно. Рискът от повторно развитие на фебрилен гърч зависи от възрастта и наследствената предразположеност. При деца под 1 годишна възраст има 50 % вероятност да се повтори гърча, докато при деца над 1 година тази вероятност е по - малка. При деца развили усложнен фебрилен гърч рискът от повторно развитие на гърч. Ако фебрилния гърч продължава повече от 30 мин, тогава състоянието се смята за епилептичен статус.
Диагноза:
Диагнозата фебрилен гърч се поставя на базата на изключване на други заболявания, протичащи с гърч. Насочващи критерии към диагнозата фебрилен гърч са:
- възраст между 6 месеца и 6 години
- налична висока температура
- генерализиран е гърчът
- липсват данни за инфекция или друго заболяване на централната нервна система
- нормално психомоторно развитие
При съмнения за менингеален синдром се прави лумбална пункция за установяване на точната диагноза.
Лечение:
Целите на лечението на фебрилите гърчове са предотвратяване на продължителното протичане на гърчовете и преминавнето им в епилептичен статус. В повечето случаи фебрилните гърчове преминават спонтанно. При фебрилен гърч с по-голяма продължителност се прилага диазепам ректално или венозно. Назначават се медикаменти за сваляне на температурата - парацетамол или нестероидни противовъзпалителни. Детето трябва да се разсъблече максимално и да му се осигуря повече течности.
Профилактика:
Профилактиката на фебрилните гърчове изисква ранно прилагане на антипиретици и други температурнопонижаващи средства. Необходимо е да се знае, че колкото и фрапантно да се развиват неусложнените фебрилните гърчове те се поддават на лечение и се протичат доброкачествено
Коментари към Гърчове при треска МКБ R56.0