АНТИПСИХОТИЦИ (ANTIPSYCHOTICS) | ATC N05A

Антипсихотиците представляват лекарствени средства, които действат директно и селективно върху централната нервна система (ЦНС) и повлияват психичната активност. Антипсихотиците се прилагат при активиране на патологична психична реактивност, която е определяща за различните психози. Психотичните нарушения са най-общо два типа: психомоторни (двигателни и емоционално-подтикови) и когнитивни, т.е. познавателни (отнасящи се до възприемането и асоциирането на отражателна информация). Антипсихотичният ефект на антипсихотиците се проявява най-типично при шизофренията, която е една от основните ендогенни психози. Характеризира се с нарушения в мисленето (разкъсаност, налудности), слухови халюцинации, двигателна патологична реактивност (кататония) и поведенческа несъответност. Характерни са и настъпващите отпадни явления: спад на интересите, социална изолация, емоционално волева редукция. Невролептиците повлияват описаната психотична продуктивност, но имат недостатъчен ефект върху отпадната симптоматика. Характерно е още, че лечебното им действие се съпътства от редица странични ефекти.

В ниски дози антипсихотиците не нарушават, а в по-високи дози леко стесняват и редуцират яснотата на съзнанието. Макар част от тях да предизвикват сънливост, при предозирането им сънят не заема водещо място, което ги различава от сънотворните. Антипсихотиците приличат на транквилизаторите по това, че намаляват напрегността и действат успокояващо. Антипсихотиците се различават от антидепресантите по това, че дори тези от тях, които проявяват известен антидепресивен ефект, показват преди всичко потискащи ефекти върху психичните прояви.