Електроенцефалография

Още през 19-ти век са правени опити за регистриране на биоелектричната активност на мозъка, но едва във втората четвърт на миналото столетие Ханс Бергер успява да запише мозъчната активност, като поставя на скалпа електроди. Така е поставено началото на клиничната електрофизиология. Бергер нарича метода електроенцефалография, а записът който се получава - енцефалограма (ЕЕГ).

За извършване на електроенцефалография се използват множество електроди, обикновено от 8 до 16, които се поставят на различни места в областта на скалпа по определена схема. Записът отразява спонтанната биолектрична активност на мозъка и се регистрира като вълнообразни колебания с малка амплитуда. В зависимост от честотата си колебанията се разделят на алфа, бета, тета и делта вълни. Обикновено колкото честотата е по-висока, толкова амплитудата им е по-малка. Видът на вълните в ЕЕГ на израсналя индивид зависят от мястото на записващите електроди и от състоянието на нервната система.

Алфа вълните (α-вълни) имат честота от 8 до 13 Hz (най-често около 10 Hz) и амплитуда от 20 до 100 μV. Те се отвеждат най-добре от окципиталната (тилната) и от париеталната корова област, в будно и спокойно състояние и при затворени очи. Алфа-вълни, но със значително по-малка амплитуда, могат да се появяват от време на време и в дрyги участъци на кората. Когато очите се отворят, количеството на α-вълните силно намалява и те се заместват от β-вълни. Процесът е известен като десинхронизация. Алфа-вълните често се наблюдават във вид на α-вретена, които следват едно след друго. Вретеновидната форма на записа се дължи на плавното повишаване и след това понижаване на амплитудата на α-вълните в течение на 0,5-1 s.

Бета-вълните (β-вълни) имат по-висока честота (13-30 Hz), но значително по-малка амплитуда, в сравнение с α-вълните. Те могат да се отведат от цялата мозъчна кора в будно състояние и при отворени очи. Бета-вълните са по-добре изразени във фронталната област, от където могат да се отведат и при затворени очи. При усилена умствена дейност и при психично напрежение в ЕЕГ има повече β-вълни и по-малко α-вълни, дори и при затворени очи. Процесът, при който при затваряне на очите се появява и засилва алфа-ритъма е известен като синхронизация.

Тета-вълните (θ-вълни) са по-бавни, в сравнение с α-вълните, но могат да имат по-голяма амплитуда от тях. Честотата на θ-вълните е от 4 до 7 Hz. При възрастни индивиди те се срещат главно през първите три фази на бавновълновия сън, но понякога могат да се отведат и в будно състояние от темпоралната или от фронталната корова област по време на силни емоционални преживявания.

Делта-вълните (δ-вълни) са най-бавните вълни на ЕЕГ (честота от 0,4 до 4 Hz), но тяхната амплитуда достига до 150 μV (а понякога дори и повече). Те се наблюдават само при дълбок сън (трета и четвърта фаза на бавновълновия сън).

Електроенцефалографията се генерира в мозъчната кора и представлява сумарен отговор от електрични явления, които съпровождат дейността едновременно на множество неврони. От различните видове неврони с най-голямо значение за генериране на ЕЕГ имат пирамидните клетки. Техните дендрити са ориентирани перпендикулярно към повърхността на мозъчната кора, което позволява генерирането на променлив дипол в зависимост от мястото на активните в дадент момент синапси - близо до тялото или към периферията на пирамидните клетки. До пирамидните неврони непрекъснато достигат ритмични импулси от различни участъци на централната нервна система и това определя честотата на записваните колебания в потенциала. Особено голямо значение имат импулсите, идващи от таламуса.

Електроенцефалографията намира широко приложение, както за клинични, така и за научни цели. Значението на метода е незаменимо при изследване за епилепсия във всичките и форми. ЕЕГ се прилага особено много и за изследване на състояния с променено съзнание и рзличните фази на съня. Използва се още за проследяване на мозъчнит функции при отравяния, черепно-мозъчни травми, фармакологични повлиявания, в психологията и психиатрията.