Съзнание

Съзнанието представлява състояние на мозъка, което се характеризира с правилна ориентация на индивида за време, място, както и за самия себе си. Човек в ясно съзнание знае какви са неговите усещания, мисли и действия, каква е собствената му връзка с околната среда. Съзнанието е необходимо за осъществяване на всички висши функции на нервната система. Основната му функция е да осигури най-добър текущ анализ на информацията от околната среда и миналия опит, както и да я направи достъпна за частите на мозъка, които вземат решение, планират и извършват волевите движения. Най-висшето ниво на съзнанието е самосъзнанието. То включва възможността на човек да разбира собствените си мисли, да прави самооценка, да разбира различието си от останалата част от обществото.

Съзнанието е необходимо за сложната обработка на сетивната информация, която води до възникване на усещания, възприятия и възможност за разпознаване на обектите (включително и хора) в околната среда. За съзнателното възприемане на сетивната информация е необходимо:

• вниманието да бъде концентрирано и фокусирано върху информацията;
• текущата сетивна информация да се задържи в оперативната памет и да се свърже с миналия опит, съхранен в дълготрайната памет;
• сетивната информация да бъде свързана с контекста, времето и мястото;
• да се извърши оценка на значението на сетивната информация.

Всичко това означава, че съзнателното възприемане на сетивната информация изисква активиране на сложна мрежа от мозъчни структури, които са свързани не само с непосредствената обработка на сетивната информация, но и с вниманието, паметта и емоциите. Ако не се активира цялата мрежа, информацията остава неосъзната.

Съзнанието е необходимо и за регулация на волевите движения. Волевите движения се характеризират с целенасоченост, сложност, точност и пластичност. Знае се обаче, че много от волевите движения при многократното им повтаряне започват да се извършват автоматично, без участие на съзнанието. Това е една от важните прояви на обучението и представлява компонент на имплицитната памет. Такива автоматични движения са ритмичните движения в ежедневната дейност (ходене, дъвкане), движенията при редица спортове (бягане, плуване, каране на ски) и свиренето на музикални инструменти. Те се включват и прекратяват съзнателно, докато самото им извършване, което е поредица от стереотипни, повтарящи се движения, протича напълно автоматично.

Съзнанието е невъзможно без поддържане на състояние на бодрост, за което основна роля имат дифузните модулаторни системи на ствола и неспецифичните ядра на таламуса. Те осигуряват такова ниво на възбудимост на коровите неврони, позволяващо им да взаимодействат помежду си и с другите мозъчни области по бърз и пластичен начин, което е необходимо условие за съзнателните функции.

Все още не са известни неврофизиологичните основи на съзнанието. Има данни, че по време на редица съзнателни процеси като внимание, разпознаване, оперативна памет, се наблюдава синхронизирана (кохерентна) високочестотна (30-40 Hz) електрична активност в кората, записана на електроенцефалография. Синхронизацията може да се дължи на връзки в самата кора или на връзки между таламуса и кората. Установено е, че при много съзнателни дейности има синхронизация на високочестотна активност в специфични и неспецифични таламокортикални нервни мрежи. Предполага се, че съдържанието на съзнанието се определя от синхронизираната високочестотна активност в специфичните таламокортикани мрежи, докато синхронизираната активност в неспецифичните таламокортикални мрежи вероятно е необходима за временно свързване на всички неврони, обработващи информация за обекта на внимание, в едно функционално цяло.

Приема се, че съществуват три нива на съзнание:

• ясно съзнание;
• намалено (нарушено съзнание);
• безсъзнание.

Нарушеното съзнание има няколко степени, които се различават по вида и силата на стимулацията, необходими за поддържане на бодрото състояние, по възможността да се следват команди и да се извършват смислени движения. Най-добрият метод за оценка на нивото на съзнанието е скалата на Глазгоу. Пълна загуба на съзнанието има при синкоп, кома и дълбока обща анестезия. Синкопът е кратък период на загуба на съзнание, който се дължи на неакдекватно мозъчно кръвоснабдяване. Това състояние отзвучава след възстановяване на кръвообращението. Комата е продължителна загуба на съзнание, при която никаква стимулация не може да предизвика бодрост. Общата анестезия е контролиран период на загуба на съзнание, който възниква под действието на анестетика и отзвучава при преустановяване на въвеждането му. Всички форми на безсъзнание се характеризират с широко разпространена, бавновълнова синхронизирана активност в електроенцефалограмата и с намалена метаболитна активност на кората.