Припадък [синкоп] и колапс МКБ R55

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Синкопите или припадъците са различни по етиология и патогенеза състояния, протичащи с остро нарушение на съзнанието, в резултат на недостатъчна мозъчна циркулация и настъпила хипоксия или двигателни прояви, които трябва да се разграничават от епилептичните припадъци, дължащи се на ненормален синхронен неврален разряд. С термина колапс се описва внезапната загуба на сила с или без загуба на съзнание.

Причини и рискови фактори

Припадък (синкоп) не е заболяване само по себе си, а е симптом, който следва да бъде изяснен, уточнен и насочен към съответното подлежащо нарушение, провокиращи измененията. Сред най-честите причини за развитие на припадък се включват:

• вазовагален синкоп: означава се още с термина неврокардиогенен синкоп и е най-често срещаната форма на припадък. Причинява се от внезапно разширяване на кръвоносните съдове и драстичен спад на сърдечната честота, като се провокира от продължително стоене прав и физическо натоварване, емоционално претоварване и стрес, болка и други
• ортостатичен синкоп: нарича се още и ортостатичен хипотоничен припадък, който възниква при рязко изправяне от легнало или седнало положение, като се среща по-често при възрастни хора, при обезводняване, както и при прием на някои антихипертензивни лекарства
• кардиогенен синкоп: среща се при различни сърдечни заболявания със или без ритъмни и проводни нарушения. Дължи се на внезапно намален сърдечен минутен обем, в резултат на което намалява мозъчната перфузия и мозъка изпада в хипоксия. Обикновено в основната му стои подлежащо сърдечно заболяване, включително ритъмни нарушения (брадикардия, тахикардия, камерни фибрилации), хипертрофия на лявата камера, кардиомиопатия, исхемична болест на сърцето, аортна стеноза и други
• афективно-респираторни пристъпи: често срещани в детска възраст между 6 месеца и 6 години. Настъпват винаги след определен отключващ момент (страх, гняв, болка). Продължават обикновено не повече от 30 секунди и се дължат на настъпила мозъчна хипоксия в резултат на спиране на дишането и намален минутен сърдечен обем
• други причини за синкоп: редица цереброваскуларни, метаболитни и системни фактори могат да провокират настъпването на припадък, включително хипогликемия (ниска кръвна захар), анемия, хипоксия, интоксикация с лекарства, алкохол, наркотични вещества. Особена форма на синкоп е припадъкът при уриниране или микционен синкоп. При него човек губи съзнание по време на или непосредствено след уриниране в резултат от преходна хипотония и церебрална хипоперфузия

Основните рискови фактори за синкоп и колапс включват физическо или емоционално претоварване, дехидратация, злоупотреба с алкохол или забранени субстанции, гладуване, ниско кръвно налягане, ниска кръвна захар, излагане на високи температури и други.

Симптоми

При синкоп (припадък) се наблюдава краткотрайна, но настъпила внезапно загуба на съзнание, често съпроводена с отпадане на мускулния тонус или колапс и последващо бързо възстановяване.

Обикновено загубата на съзнание при обикновения припадък е кратка, в рамките на няколко секунди до не повече от две минути.

Симптомите, съпровождащи загубата на съзнание, се проявяват внезапно и често включват замайване, замъгляване на зрението, изпотяване, шум в ушите, слабост, треперене, бледост, усещане за прилошаване. Възможни са още гадене, пребледняване, промени в пулса, като всички тези прояви се развиват много бързо, но са ясен предвестник на приближаващия и настъпващ синкоп и дават възможност за реакция от страна на пациента и заемане на безопасна позиция (преустановяване на извършваните дейности, сядане, вик за помощ).

По време на самия синкоп пациентът губи съзнание, докато при колапс мускулатурата се отпуска внезапно, което е и причина пациентите да падат.

Важна клинична особеност за разграничаване от другите видове припадъци е, че след много кратко време пациентите възвръщат съзнание без данни за остатъчни явления и симптоми. Възможни са объркване или слабост за кратко, а при някои може да липсва спомен за самия припадък и колапс.

За съдовия синкоп е характерно, че той притича със световъртеж, гадене, побледняване, изпотяване и прогресивно помрачаване на съзнанието, сърцебиене, ускорено дишане, повишаване на кръвното налягане, гръдна болка, изтръпване на крайниците, чувство за задушаване и обща слабост.

Повечето форми на синкоп са доброкачествени и особено при млади и привидно здрави лица не крият особен риск, то все пак са налице известни съображения, които следва да се вземат под внимание.

По време на синкоп и колапс е възможно настъпване на различни по тежест травми, включително фрактури, контузии, черепно-мозъчни травми, професионални инциденти (например при работа с машини, при шофиране).

Диагноза и изследвания

Обикновено диагнозата при синкоп (припадък) и колапс е предимно клинична, въз основа на характерните прояви на състоянието, но в някои случаи може да се наложи разпит, преглед и назначаване на някои изследвания с цел изключване на възможни подлежащи причини, провокирали загубата на съзнание.

Най-често при диагнозата се взема под внимание информацията, получена в хода на следните изследвания:

• анамнестични данни: важно е изясняване какво пациентът е правил преди настъпването на синкопа, изясняване на възможни провокиращи фактори, поява на предупредителни симптоми (световъртеж, замайване, слабост). Необходимо е уточняването на известни подлежащи заболявания, рискови фактори, уточняване продължителността на загубата на съзнание
• физикални находки: необходим е обстоен цялостен преглед, като е особено важно измерване на кръвното налягане при покой и при изправена позиция на тялото (при съмнения за ортостатична хипотония), оценка на неврологичния статус
• изследвания: по преценка на лекаря може да се назначат някои базови изследвания, като например електрокардиограма (ЕКГ) и кръвни изследвания (пълна кръвна картина, кръвна захар, хемоглобин), в по-редки случаи се налага назначаване на ехокардиография, електроенцефалография, холтер мониториране и други

Важно е различаване на обикновения синкоп или припадък и колапс от някои други идентично протичащи състояния, най-вече от епилепсия, синкоп в резултат от подлежащи неврологични, метаболитни или системни заболявания и усложнения.

Лечение

Терапевтичният подход при синкоп (припадък) и колапс се определя строго индивидуално, съобразно подлежащата причина, общо състояние на пациента, наличие на усложнения, възраст и индивидуални особености.

Най-често лечението при синкоп включва:

• общи мерки: изключително важно е осигуряване на безопасна среда и покой за пациента до пълно възстановяване на съзнанието и мускулния тонус. За подобряване кръвооросяването на мозъка и притока на кръв към мозък се препоръчва поставяне на пациента в легнала позиция и повдигане на краката. Важна е адекватната хидратация и прием на бързи въглехидрати (захар, глюкоза, шоколад), главно в случаите, при които припадъкът се дължи на обезводняване или хипогликемия
• етиологично лечение: при ортостатичния синкоп е необходимо предприемане на мерки за избягване на ситуации, провокиращи спад в кръвното налягане, внимателно и бавно изправяне, прием на достатъчно течности и сол, компресивни чорапи и други. При вазовагален синкоп е важно избягване на прекомерно излагане на високи температури, обезводняване, стрес, физическо натоварване
• лечение на усложненията: при установяване на усложнения, свързани с припадъка (травми, контузии) или свързани с провокиращия фактор (подлежащи заболявания) е важно провеждането на целенасочена консултация и лечение с цел превенция на нови увреждания

Макар да изглежда привидно напълно доброкачествено и безобидно, загубата на съзнание не бива да се неглижира и всеки синкоп и колапс следва да се обсъдят обстойно с лекуващия лекар.

Прогноза

Прогнозата при припадък (синкоп) и колапс зависи до голяма степен от етиологията на състоянието, възрастта на пациента и неговото общо състояние.

Вазовагалните форми, особено при млади хора, имат отлична прогноза и не крият риск от дългосрочни усложнения. Ортостатичният синкоп подлежи на добър контрол и превенция, докато синкоп в резултат от подлежащи неврологични, сърдечно-съдови или метаболитни нарушения може да има по-лоша прогноза и по-трудно овладяване във връзка с естеството на подлежащите нарушения.

Изображения: freepik.com