Бял имел, Клейник, Кукувича плюнка

Бял имел: Вечнозелено, полупаразитно, двудомно храстче.  Расте кълбовидно върху своя приемник. Развива вилужно разклонено стъбло и седящи, срещуположни, целокрайни листа. Те са кожести, продълговати и с тъмнозелен цвят. Цветовете са малки, жълно-зелени, събрани на групички. Гроздовидния плод е белезникав. Растението се нарича още Клейник и Кукувича плюнка.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Паразитира върху дървета в цялата страна.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Клонките и листата на имела, които се берат рано пролетта или през есента. Сушат се на сянка.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

• алкалоидите ератоксин и вискотоксин;
• холин;
• ацетилхолин;
• инозит;
• флавоноиди;
• дъбилни вещества;
• провитамин А;
• витамин С
• белтъчини, смолисти вещества и други.

ДЕЙСТВИЕ:

• регулира кръвното налягане;
• стимулира кръвообращението;
• стимулира дейността на жлезите с вътрешна секреция;
• има кръвоспиращо действие.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Намира приложение при:

• хронични спазми и припадъци;
• при оплаквания в климактериума, свързани със сърцебиене, възбуда или чувство за страх;

Чаят от имел помага, но трябва да се пие по-продължително време.

НАЧИН НА УПОТРЕБА: 1 чаена лъжица дребно нарязани листа се варят 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка 3-4 пъти дневно, преди ядене. Плодовете на растението могат да се консумират, след ядене.