Кома, неуточнена МКБ R40.2

Определение:

Комата е състояние на пълна по-продължителна загуба на съзнание, при което изчезват рефлексите и волевите движения, сетивносттам реакции към външни дразнения, дихателни и сърдечни разтройства. Комата следва да се разграничава от по-леките степени на промяна в яснотата на съзнанието, които се обозначават като сомнолентност и сопор. Комата е животозастрашаващо състояние, изискващо спешна диагноза и лечение за да се предотврати необратимото увреждане на мозъка.

Етиология:

Основните причини за развитие на кома в деска възраст могат да се разделят на:

- възпалителни заболявания на центалната нервна система - менингит, енцефалит, мозъчен абсцес

- черепномозъчни травми - комоцио, контузио

- мозъчни тумори

- епилептичен статус

- инсулт

- нарушения в електролитните и алкалнокиселиното равновесие - ацидоза, алкалоза, нисък натрий и калий.

- ендокринни заболявания - диабетна кетоацидоза, надбъбречна недостатъчност

- хепатална кома - при сърдечна и чернодробна недостатъчност

- хипогликемия

- уремична кома

- интоксикации - от барбитурати, салицилати и др.

Патогенеза:

Яснотата на съзнанието е функция от дейността на мозъчната кора, ретилуларната формация и таламуса. Нарушение на съзнанието може да се дължи на блокиране в активирането на мозъчната кора от ретикуларната формация или увреждане на самата мозъчна кора. Комата може да се развие от директното увреждане на мозъчната кора от различни фактори, както и вторично от процеси извън мозъка.

Клинична картина:

По клиничната симптоматика може да установи вида на комата. При налична висока температура най-вероятната причина за кома е енцефалита, гърчове - епилепсия, мозъчна травма, сърцебиене - сърдечна недостатъчност, диабетна кома, надбъбречна недостатъчност, ускорено дишане - пневмония, метаболитна ацидоза, ацетонов дъх - диабетна кетоацидоза.

Диагноза:

Въпреки че основният симптом е загубата на съзнание пълната липса на отговор при дразнения, първо трябва да се осигурят нормално дишане и кръвообръщения. В следващ етап се изяснява причината довела до кома - пита се за прекарана травма в главата, хронични заболявания, интоксикация с различни агенти - алкохол, медикаменти. Извършва се лабораторни изследвания - електролити, кръвна захар, калий, ликвор, амоняк. Прави се скенер на мозъка. За бърза преценка на коматозно състояние е необходимо провеждане на неврологични изследвания. За тази цел съществува скала за оценка на кома - скала на Глазгоу, оценяваща в цифри възможноста на пациента за двигателни и сетивни реакции. При деца под 2 години тази скала е неприложима, поради все още неразвития понятиен апарат и говор. При деца съществуват специални подобни скали - педиатрични скали на Симсон, Райли

Лечение:

Коматозните състояния се лекуват по спешност - реанимация. Особено важно е предотвратяване и навременно лечение на мозъчния оток. Това може да се извърши с манитол, кортикостероиди. Лечението на комите е насочено към причинителя - при инфекции се прилагат антибиотици, при епилептична кома - антиконвулсанти, при мозъчно тумори - операция.