Зенична реакция

Зенична реакция - реакцията на зеницата на светлина е рефлекторно свиване на зениците на двете очи при увеличаване осветеността на ретините.

Окото е изключително важен орган от зрителната система.

Окото – oculus, ophtalmus има ябълковидна форма, изградено е от три слоя:

• външен – tunica externa (fibrosa);

• среден – tunica media (vasculosa), увея;

• вътрешен – tunica externa, ретина.

 

Външният слой представлява склерата (sclera) и роговицата (cornea).

Средният слой е съдовата обвивка на окото състой се от хориоидея (choriоidea), цилиарно тяло (cоrpus ciliare), ирис (iris);

Вътрешната обвивка се състой от ретина (retina).

В предния край на окото се намира ирисът, в центъра на който се разполага зеницата. Зеницата действа като бленда и регулира постоянно количеството на светлинните лъчи, които достигат до ретината.

Зад ириса се намира лещата (lens)- прозрачна еластична структура. За капсулата на лещата се захваща чрез множество връзки един кръгово разположен мускул, наречен ресничест мускул.

Вътрешният слой на окото се нарича ретина. Тя е изградена от нервни клетки, където се намират фоторецепторите и други неврони.

Пространството между ретината и задната повърхност на лещата е изпълнено с желеобразна материя, наречена стъкловидно тяло.

Очното съдържимо включва преднокамерна и заднокамерна вътреочна течност (humor aquosus), леща (lens), стъклено тяло (corpus vitreum).

Към окото съществуват редица защитни приспособления:

• слъзни жлези (glandulae lacrimales);

• клепачи (palpebrae);

• мигли, които го предпазват от неблагоприятни въздействия (изсушаване, напрашаване).

 

Зеницата реагира на светлина, като при съкращаването на единия мускул m.sphincter papillae зеницата се свива (миоза-miosis) при увеличаване на светлината, а при съкращаване на другия мускул - m.dilatator papillae зеницата се разширява (мидриаза-mydriasis) това става при намаление на светлината, промяната на зеницата става благодарение на сфинктера и дилататора на ириса, които имат вегетативна инервация.

M.sphincter papillae e по-мощния от двата мускула.

Промените на зеницата във връзка със светлината имат рефлексен характер и се означават като зенична реакция на светлина.

Наблюдаваните промени в зеницата дават информация за увреждане на вегетативната и централната нервна система.

Нормално зеницата е кръгла или леко овална.

Кръглата форма може да бъде нарушена при задни синехии (може да има формата на детелина, ключалка), след глаукомни пристъпи (остава широка и с овална форма).

Цветът на зеницата е черен, а при осветяване – светлочервена. Белезникъв цвят на зеницата е налице при катаракта, ретинобластом, зелена – глаукома, жълтеникав – абсцес на стъкловидното тяло, а червеникав – кръв в стъкловидното тяло.

Големината на зеницата е 2,75 мм до 4,75 мм.

Нормално зениците на двете очи са еднакви. Малка разлика може да се срещне при здрави хора с различна рефракция на двете очи, например късогледото око е с по-широка зеница от еметропичното (нормалното).

Ако разликата в ширината на зеницата е по-голяма състоянието се нарича анизокория (среща се при отравяния с атропин, ботулизъм, дифтерия).

Жените и късогледите имат по-широки зеници от мъжете и далекогледите.

Синеоките изглеждат с по-широки зеници.

При възрастни хора зениците са по-тясни и по-ригидни. 

В осъществяването на този рефлекс участват фоторецепторите и други нервни елементи на ретината, определени участъци на средния мозък, както и мускулите на ириса.

Чрез зеничната реакция на светлина се регулира количеството светлина, което навлиза в окото.

 

Движението на очите се извършва чрез напречнонабраздени мускула, които се захващат, от една страна за костите на орбитата, а от друга - за външната повърхност на очната ябълка.

Зрителният образ се формира от оптичния апарат на окото (роговицата, лещата и стъкловидното тяло).

Светлината преминава през оптичния апарат, който е прозрачен се фокусира в равнината на ретината.

Полученият образ е обърнат и умален. Участъкът от ретината, където се проектира образът на даден предмет се нарича централна ямка.

 

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

• общ преглед на пациента;

• офталмологични прегледи;

• травми;

• съмнение за употреба на наркотични вещества;

• установяване на състояние на кома, екзитус (смърт);

 

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не е необходима предварителна подготовка от страна на пациента.

 

Метод на провеждане на изследването:

Изследването на зрителна реакция се осъществява по следния начин:

Наблюдава се с просто око или с лупа ширината на зеницата при директна и консенсуална реакция на светлината.

 

Пряка зенична реакция се нарича реакцията на осветената зеница.

 

Консенсуална зенична реакция се нарича реакцията на другата зеница, която не се осветява.

Реакциите се изследват при дневна светлина.

 

Пряка директна зенична реакция

Покриват се с длани двете очи на пациента. Зениците се разширяват под закриващите ръце. При откриване на едното око следва свиване на зеницата му – пряка, директна  зенична реакция. Същият резултат се получава във втората зеница, която в случая не може да се види.

 

Консенсуална непряка зенична реакция

Пациентът (изследваният) седи наполовина обърнат към прозореца. Закриваме с длан окото на пациента, разположено по-близо до прозореца и се изчаква една минута докато се разшири зеницата на непокритото око. Открива се покритото око и се вижда, че зеницата на оставеното открито око се свива отчетливо т.е. реагира консенсуално.

Реакцията на зеницата е на светлина е рефлекторно свиване на двете ъеници при увеличаване на осветеността на ретините. Папиломоторният отговор намалява по сила при осветяванеот фовеята към ретинната периферия. 

Аферентната част на рефлексната дъга на веничната реакция на светлина започва от ретината, като съответните влакна вървят в състава на зрителния нерв и завършват в ядрото на Ленц.

От него започват невроните, които достигат до двете ядра на Edinger-Westphal-Якубович (това обяснява консенсуалната зенична реакция на второто око при осветяване на първото).

От ядрото на Edinger-Westphal-Якубович започва аферентната част на на рефлексната дъга, която върви по хода на окуломоторния нерв. Времето на зеничната реакция на светлина е 0,2 – 0,5 секунди.

Реакция на конвергенция представлява реакция при поглед наблизо – свиване на двете зеници при фиксиране на близко разположен обект.

Дължи се на:

• едновременно разпространение на импулсите за конвергенция и акомодация;

• ирисов сфинктер;

При отместване на погледа двете зеници се разширяват. 

 

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на изследването няма да усещате дискомфорт или болка.

 

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Няма рискове от проведеното изследване.

 

Резултати от проведеното изследване:

    Нормални стойности:

Зениците се разширяват под закриващите ръце. При откриване на едното око следва свиване на зеницата му – пряка, директна  зенична реакция. Същият резултат се получава във втората зеница, която в случая не може да се види.

При консенсуална зенична реакция - открива се покритото око и се вижда, че зеницата на оставеното открито око се свива отчетливо т.е. реагира консенсуално.

   Отклонения от нормата:

• Реакция на Тоurnay:

Разширяване на зеницата на отведеното око при поглед встрани. Дължи се на синкинезия (връзка) между нерва абдуценс и симпатиковата инервация на дилататора.

При болка, страх, възбуда зениците се разширяват. По време на сън и наркоза зениците са тесни. Разширяване на зениците при наркоза означава предозиране.

При агония зениците са тесни, а разширяването им означава настъпване на смърт.

 

Патологични реакции на зеницата:

 

• Амавротична реакция на зеницата

Получава се при прекъсване на зрителния нерв или емболия на централна ретинна артерия. При ослепяване не се получава зенична реакция нито на ослепялото око, нито на другото зрящо око (липсва директна и консенсуална зенична реакция).

  Ако се освети зряшото око и двете зеници се свиват.

 

• Хемианоптична зенична неподвижност на Вернике -  получава се при увреждане на зтителните трактуси (пътища). При осветяване на слепите половини на ретините на двете очи зениците не реагират, а при осветяване на зрящите половини на ретината – зениците се свиват.

 

• Абсолютна зенична неподвижност

Получава се при поражение на еферентната част на зеничната рефлексна дъга от ядрото на очедвигателния нерв до ириса (парасимпатиково еферентно увреждане). Зеницата е в мидриаза и не реагира на осветяването на нито едно от очите, нито при поглед отблизо.

 

• Рефлексна зенична неподвижност (синдром на Argyll – Robertson) – липса или отслабване на пряката и консенсуалната зенична реакция на светлина при запазена или усилена зенична реакция при поглед наблизо (конвергенция). При едностранно поражение в съответната страна се развива миоза, което води до анизокория.

Дължи се на поражение на междинните неврони на еферентната зенична рефлексна дъга от луес, съдови процеси, мозъчни травми, тумори, парализи.

 

• Пупилотония (синдром на Ейди) (Adie) –pupillotonia - парасимпатиково смущение на сфинктерите на ирисите, най-често вродено и по-често при жени се среща.

Представлява предимно едностранно тонично забавяне на всички зенични реакции. Зеницата е в мидриаза и не реагира на светлина и при поглед наблизо, реакциите са силно забавени. Окончателно свиване на зениците става след минути. Забавено е обратното разширяване до изходна ширина.

Възможно е пупилотонията да се съчетава с липса на пателарен и ахилесов рефлекс.

 

• Анизокория (anisocoria)

Необходимо е да се определи:

• коя зеница е с нормална ширина и коя с патологична;

• какъв е видът на миозата – дали се касае за спастично състояние на сфинктера или за пареза на симпатикуса;

• какъв е типът на мидризата – дали се касае за паретично състояние на сфинктера или спазъм на дилататора;

Това се установява с фармакодинамични зенични проби с помощта на медикаменти – кокаин, хоматропин, пилокарпин.

 

Кога не трябва да провеждате изследването?

Няма противопоказания за провеждане на изследването.