Формиране на зрителен образ

Формиране на зрителен образ се осъществява благодарение на оптичния апарат на окото. Към оптичния апарат на окото се отнасят роговицата, воднистата течност, лещата и стъкловидното тяло. Светлинните лъчи последователно преминават през всяка една от тези среди и се пречупват. Най-голяма пречупвателна сила притежава роговицата. Максималната пречупвателна способност на оптичния апарат е от порядъка на 72 диоптъра (D). След пречупването от оптичния апарат на окото, светлинните лъчи се фокусират върху ретината. Получава се образ, който е намален и обърнат. За да бъде един предмет обект на ясно виждане, задължително условие е образът да бъде фокусиран точно в равнината на ретината.

Оптичният апарат на окото притежава способността да променя пречупвателната си способност в рамките на 12-14 D. Тази възможност позволява върху ретината на окото в различни моменти от време да се получават ясни образи, както на предмети на по-далечно разстояние, така и на предмети, разположени по-близо.

Механизъм на акомодация

Способността на окото да се нагажда за гледане на предмети, разположени на различно разстояние от него, се нарича акомодация. Акомодацията на окото се постига благодарение на способността на лещата да променя своята пречупвателна способност. Лещата притежава капсула, към чиито краища се прикрепват подобно на ветрило Циниеви нишки. Посредством тях лещата се свързва с разположения като кръг около нея ресничест мускул. Ресничестият мускул е част от ресничестото тяло. Съкращаването на ресничестия мускул води до отпускане на Циниевите връзки. В резултат кривината на лещата се увеличава и пречупвателната й способност нараства. Лещата е пригодена за близко виждане. Отпускането на цилиарния мускул води до обтягане на Циниевите връзки и намаление на кривината на лещата. Намалена е пречупвателната й способност и лещата е пригодена за гледане надалеч.

Процесът на акомодация се контролира от парасимпатикуса. Колкото активността на парасимпатиковите нерви е по-голяма, толкова ресничестият мускул е по-силно съкратен и пречупвателната способност на лещата е по-голяма.

Оптични аномалии

С течение на времето еластичността на лещата намалява. Понижават се и нейните акомодационни способности. Най-близката точка на ясно виждане при млади хора е при около 7 cантиметра разстояние на предмета от очите. При възрастни разстоянието постепенно се увеличава. Затова за да видят даден предмет по-ясно, възрастните изпитват нуждата да го отдалечат от очите си. Състоянието е известно като пресбиопия и налага носенето на събирателни лещи (sph+) при гледане наблизо.

Използването на очила се налага и при наличие на несъответствие между пречупвателната сила на оптичния апарат и размерите на очната ябълка.

При пречупвателна сила на неакомодирано око от 58.6 D предно-задният размер на очната ябълка трябва да бъде 24.4 mm, за да може образът на един по-далечно разположен предмет да попадне точно върху ретината. Ако размерът на очната ябълка е по-голям, отдалечените премети се виждат неясни, тъй като техните образи се получават пред ретината. Налице е оптичен дефект, който се означава като късогледство (миопия). Аномалията се коригира с разсейващи лещи (sph-).

При далекогледство (хиперметропия) предно-задният размер на очната ябълка в по-малък, образите на далечно разположените предмети при неакомодирано око се получават зад ретината. Включването на акомодационните способности на ретината позволява фокусирането на далечно-разположените предмети върху ретината. Тези възможности обаче са ограничени и предметите разположени на по-близко разстояние остават неясни дори и при напълно акомодирано око. Оптичният дефект се коригира с използването на събирателни лещи (sph+).

Астигматизъм е оптичен дефект, при който има нарушения в пречупвателната сила на роговицата. Смутена е пречупвателната способност в отделни меридиани (вертикален, хоризонтален и други). Астигматизмът се коригира с цилиндрични лещи (cyl).

Корекцията на оптичните дефекти, освен чрез използване на очила, може да се осъществи и чрез помощта на контактни лещи, които се поставят върху роговицата. По хирургически път с помощта на лазерен лъч се ремодeлира кривината на роговицата, а от там и нейната пречупвателна способност.

Прозрачността на средите, които влизат в състава на оптичния апарат са от изключително значение за правилното формиране на зрителен образ. С течение на възрастта прозрачността на лещата намалява и тя помътнява. Състоянието е известно като катаракта (перде на окото). Развитието на катаракта може да се ускори при диабет, метаболитни заболявания, въздействие на УВ лъчи и други. Лечението е оперативно.