Зрителна сетивна система

Благодарение на зрителната сетивна система човек е в състояние да възприема и различава формите, цветовете, ориентацията и движението на предметите в заобикалящия го свят. Адекватен дразнител на зрителната сетивна система са слънчевите лъчи, които отразявайки се от предметите, носят информация за техните качества и признаци.

Сетивният орган на зрителната система, който е чувствителен към светлината е окото. То има сложно устройство. За повече информация прочетете „Функционална морфология на окото“. Светлинните лъчи са електро-магнитни вълни, които представляват само една малка част от огромния електро-магнитен спектър. При човек видимата част на електро-магнитния спектър обхваща областта между 400-700nm. Светлинните лъчи, разположени в дълговълновата част на спектъра, се възприемат като червени, а тези в късовълновата – синьовиолетови. Представителите на някои животински видове като рибите и костенурките са чувствителни към по-широк обхват от дължини на вълните, включващ и ултравиолетовата част на спектъра (под 400nm).

Формиране на зрителен образ

Зрителният образ се формира с помощта на оптичния апарат на окото, включващ роговицата, воднистата течност, лещата и стъкловидното тяло. Светлинните лъчи преминават през всяка една от тези среди и се пречупват. Пречупвателната способност на окото може да се променя. Това позволява нагаждане за оптичния апарат за гледане на близко и далечно разположени предмети. Това явление се различа акомодация. При промяна в тези способности на зрителната система се наблюдават различни оптични аномалии – пресбиопия, миопия, хиперметропия, които често се нуждаят от оптична корекция.

Фоторецептори

Зрението се обуславя от наличието на чувствителни на светлина рецептори в ретината, наречени фоторецептори. Те са два типа пръчици и колбички. Пръчиците се свързват с нощното зрение, а колбичките с дневното. Освен това колбичките са отговорни и за цветното зрение или с други думи способността на човешкото око да разпознава различни цветове.

Организация на нервната мрежа в ретината

Ретината не е изградена само от пръчици и колбички, а общо от пет типа клетки, които формират сложна мрежа, в която се обработва значителна част от зрителната информация. Тези клетъчни елементи са разположени върху слой от пигментен епител, съдържащ меланин. Този слой участва пряко в ресинтезата на зрителните пигменти, намиращи се във фоторецепторите.

Светлинна адаптиция на окото

Зрителната система притежава способността за светлинна адаптация или с други думи тя може да се адаптира към промени в осветеността на средата. Различават се два типа светлинна адаптация – адаптация на тъмно и адаптация на светло. Механизмите за адаптация също са два – фотохимичен и неврофизиологичен. Промените в осветеността водят до разширяване или свиване на зениците.

Пространсвената разделителна способност на окото се означава с термина зрителна острота. Нейното изследване е важно за оценка на здравето на зрителната система.

Интересни факти за зрението

• Очите са вторият най-сложен орган след мозъка.
• В еволюцията очите са започнали своето развитие преди 550 милиона години.
• Очите започват своето развитие две седмици след зачеването.
• От раждането до смъртта очите са с едни и същи размери.
• Роговиците са единствените структури в човешкото тяло, които нямат кръвоснабдяване.
• Повече от един милион нервни влакна свързват окото с мозъка. По тази причина трансплантация на око за сегашното развитие на медицината е невъзможна.
• 80% от нашите спомени се дължат на това, което виждаме.
• 80% от това, което научаваме, се дължат на зрението.
• Хората и кучетата са единствените видове, за които е известно, че търсят визуални знаци с друг човек.
• Дактилоскопичните отпечатъци имат едва 40 уникални характеристики. За разлика от тях ирисът притежава 256 уникални характеристики, поради което неговото рентгеново сканиране все повече се използва за целите на сигурността.