Зрителна сетивна система

от 17 окт 2018г.

Благодарение на зрителната сетивна система човек е в състояние да възприема и различава формите, цветовете, ориентацията и движението на предметите в заобикалящия го свят. Адекватен дразнител на зрителната сетивна система са слънчевите лъчи, които отразявайки се от предметите, носят информация за техните качества и признаци.

око Сетивният орган на зрителната система, който е чувствителен към светлината е окото. То има сложно устройство. За повече информация прочетете „Функционална морфология на окото“. Светлинните лъчи са електро-магнитни вълни, които представляват само една малка част от огромния електро-магнитен спектър. При човек видимата част на електро-магнитния спектър обхваща областта между 400-700nm. Светлинните лъчи, разположени в дълговълновата част на спектъра, се възприемат като червени, а тези в късовълновата – синьовиолетови. Представителите на някои животински видове като рибите и костенурките са чувствителни към по-широк обхват от дължини на вълните, включващ и ултравиолетовата част на спектъра (под 400nm).

Формиране на зрителен образ

Зрителният образ се формира с помощта на оптичния апарат на окото, включващ роговицата, воднистата течност, лещата и стъкловидното тяло. Светлинните лъчи преминават през всяка една от тези среди и се пречупват. Пречупвателната способност на окото може да се променя. Това позволява нагаждане за оптичния апарат за гледане на близко и далечно разположени предмети. Това явление се различа акомодация. При промяна в тези способности на зрителната система се наблюдават различни оптични аномалии – пресбиопия, миопия, хиперметропия, които често се нуждаят от оптична корекция.

Фоторецептори

око Зрението се обуславя от наличието на чувствителни на светлина рецептори в ретината, наречени фоторецептори. Те са два типа пръчици и колбички. Пръчиците се свързват с нощното зрение, а колбичките с дневното. Освен това колбичките са отговорни и за цветното зрение или с други думи способността на човешкото око да разпознава различни цветове.

Организация на нервната мрежа в ретината

Ретината не е изградена само от пръчици и колбички, а общо от пет типа клетки, които формират сложна мрежа, в която се обработва значителна част от зрителната информация. Тези клетъчни елементи са разположени върху слой от пигментен епител, съдържащ меланин. Този слой участва пряко в ресинтезата на зрителните пигменти, намиращи се във фоторецепторите.

Светлинна адаптиция на окото

цветно зрение Зрителната система притежава способността за светлинна адаптация или с други думи тя може да се адаптира към промени в осветеността на средата. Различават се два типа светлинна адаптация – адаптация на тъмно и адаптация на светло. Механизмите за адаптация също са два – фотохимичен и неврофизиологичен. Промените в осветеността водят до разширяване или свиване на зениците.

Пространсвената разделителна способност на окото се означава с термина зрителна острота. Нейното изследване е важно за оценка на здравето на зрителната система.

Интересни факти за зрението

Очите са вторият най-сложен орган след мозъка.
В еволюцията очите са започнали своето развитие преди 550 милиона години.
Очите започват своето развитие две седмици след зачеването.
От раждането до смъртта очите са с едни и същи размери.
Роговиците са единствените структури в човешкото тяло, които нямат кръвоснабдяване.
Повече от един милион нервни влакна свързват окото с мозъка. По тази причина трансплантация на око за сегашното развитие на медицината е невъзможна.
80% от нашите спомени се дължат на това, което виждаме.
80% от това, което научаваме, се дължат на зрението.
Хората и кучетата са единствените видове, за които е известно, че търсят визуални знаци с друг човек.
Дактилоскопичните отпечатъци имат едва 40 уникални характеристики. За разлика от тях ирисът притежава 256 уникални характеристики, поради което неговото рентгеново сканиране все повече се използва за целите на сигурността.