Зрителна острота

Зрителната острота е мярка за способността на зрителната сетивна система да различава най-малките подробности на зрителните обекти. Тя определя пространсвената разделителна способност на окото.

Зрителната острота може да се определи като най-малкото разстояние между две точки, на което те могат да се възприемат като две отделни. Тъй като напречният размер на колбичките в централната ямка е средно 1.5 μm, образите между две точки върху ретината трябва да бъдат отдалечени поне на 2 μm един от друг, за да възбудят две съседни колбички. Известно е, че в областта на централната ямка (fovea centralis) всяка колбичка се свързва с отделна биполярна клетка, а тя от своя страна с отделна ганглийна клетка. Затова възбуждането на двете колбички предизвиква възбуждане на две отделни ганглийни клетки. Тъй като в периферните части на ретината рецептивните полета на ганглийните клетки са по-големи, разстоянието между образите на две точки трябва да бъде значително по-голямо, за да попаднат те в две отделни рецептивни полета. Затова зрителната острота на области извън централната ямка е значително по-ниска, отколкото зрителната острота в самата централна ямка.

Зрителната острота се измерва чрез най-малкия зрителен ъгъл, под който две точки се виждат като отделни. Тя се приема за нормална, ако този ъгъл е една ъглова минута (1′), като у някои хора той може да бъде по-малък и следователно зрителната острота да бъде по-голяма. Основните предпоставки за висока зрителна острота са ясното изображение на зрителния обект върху ретината и високата контрастна чувствителност на зрителната сетивна система.

При извършване на изследвания за определяне на зрителната острота измерването става, не в ъгли, а в относителни единици. Когато минималнията ъгъл на различаване на е 1′, зрителната острота се приема за единица (visus=1). Ако минималният зрителен ъгъл е два пъти по-голям (2′), зрителната острота е два пъти по-малка (visus=0.5).

При методът за изследване на зрителната острота на човек се използват зрителни знаци или оптотипи. Оптотипите се представят във вид на таблици или могат да се прожектират на екран. Използването на прожекционни апарати има редица предимства като еднаква яркост и контраст на всички знаци и високо качество, но често в практиката се използват таблиците. Обикновено таблиците съдържат два вида оптотипи - пръстени на Ландолт (Landolt) и знак на Снелен (Snellen). Пръстенът на Ландолт представлява прекъсната на едно място черна окръжност, а оптотипът на Снелен наподобява буква ″Ш″. Най-големите оптотипи се разполагат на първия ред от таблицата, а с всеки следващ ред големината им намалява.

Изследването на зрителната острота е винаги монокулярно. Това означава, че всяко око се изследва поотделно. Изследваният сяда на 5 метра от таблицата с черни оптотипи на светъл фон. Той назовава ориентацията на черните чертички в оптотипа на Снелен и ориентацията на прекъсването на пръстена на Ландолт.

Зрителната острота зависи от разликата в яркостта на обекта и фона (от яркостта), от локализацията на изображението на зрителния обект върху ретината, от ширината на зеницата и от възрастта на изследваното лице.