Функционална морфология на окото

Във функционалната морфология на окото се включват три слоя – външен, среден и вътрешен.

1. Външният слой е представен от склерата (бялото на окото). В предната си част тя прехожда в прозрачна роговица (корнея).
2. Средният слой е изграден от множество кръвоносни съдове и се състои от хороидея, ресничесто (цилиарно) тяло и ирис. Хороидеята се разполага в задните части на очната ябълка. Ирисът представлява оцветената дисковидна структура с отвор в средата, който се нарича зеница. Чрез промяната в големината на отвора на зеницата се регулира количеството светлина, което навлиза в окото. Непосредствено зад ириса се намира лещата на окото. Лещата е прозрачна и еластична структура, която има собствена капсула.
3. Вътрешният слой на окото е представен от ретината и е изграден от множество нервни елементи. Ретината трансформира енергията на светлинните лъчи в биоелектрични потенциали. Пространството между ретината и задната повърхност на лещата е изпълнено с прозрачна и желеобразна материя, която се обозначава като стъкловидно тяло.

Пространството между предната повърхност на лещата и роговицата е изпълнено от бистра водниста течност. Воднистата течност се секретира от ресничестото тяло в задната камера. Като задна камера се означава пространството между предната повърхност на лещата и ириса. През зеничния отвор воднистата течност преминава в предната камера. Като предна камера се означава пространството между ириса и роговицата. От предната камера през канал на Шлем, който се разполага в иридо-корнеалния ъгъл, воднистата течност се оттича във венозната система. Нарушенията в оттичането водят до повишено вътреочно налягане и глаукома.