Ирис (Iris)

Ирисът представлява отвесно разположена мембрана, която има кръгъл отвор в средата. Ирисът е известен още като дъговица.

Ирисът е най-предната част на увеята (средната съдова обвивка на очната ябълка). Коренът на ириса започва от най-предната част на цилиарното тяло. Посредством предната очна камера, ирисът се отделя от роговицата, а в посока назад граничи със задната очна камера, лещата и стъкловидното тяло. Коренът на ириса, заедно с най-предната част на цилиарното тяло, трабекуларният апарат и задната стена на роговицата образуват иридо-корнейния ъгъл.

Предната повърхност на ириса се характеризира със своеобразен грапав рисунък, който се дължи на криптите и кръвоносните съдове.

Ирисът се състои от два слоя: преден (мезодермален) слой и заден (ектодермален) слой.

Преден (мезодермален) слой. Мезодермалният слой отпред е покрит с еднослоен плосък епител, който представлява продължение на ендотела на роговицата. Под него се разполага стромата на ириса. Тя е съставена от хлабава съединителна тъкан, кръвоносни съдове и пигментни клетки.

Ирисът се разделя на зенична част (pars pupilaris) и цилиарна част (pars ciliaris). Зеничната част има формата на пръстен и се характеризира с известна светлост и тънкост, а цилиарната част е по-тъмна и разположена по-периферно. На границата между двете части има фестонирано надигане, наречено ирисова яка, в което преминава малкият артериален кръг. В зеничната част на ириса се намират циркулярно разположени влакна на мускула свивач на зеницата, а в цилиарната част - радиално разположени влакна на мускула дилататор на зеницата.

Заден (ектодермален) слой. Невроектодермалният слой има два пигментни пласта - един преден, частично пигментиран и заден, който е напълно пигментиран. Двата пласта се виждат в канта на зеничния ръб под формата на черна фестонирана ивица.

Цветът на ириса зависи от количеството на пигмента в клетките на стромата и в пигментния слой. При вродена липса на меланин е налице конгениталното заболяване албинизъм.

Кръвоснабдяването на ириса се осъществява от a. ciliares post. longi и a. ciliares anteriores. Те образуват в корена на ириса големия артериален кръг, а в ирисовата яка - малкия артериален кръг.

Инервацията на дилататора на ириса се извършва от симпатикови влакна, идващи от горния шиен симпатиков възел. Инервацията на сфинктера е парасимпатикова, като нервните влакна идват по хода на очедвигателния нерв. Сетивната инервация се осъществява от n. trigeminus (тригеминалния нерв).

Функцията на ириса се свързва с промяна на ширината на зеницата, чрез което се регулира потока на влизащата в окото светлина.