Сетивни органи (Organa sensum)

Сетивните органи представляват крайно диференцирани и високо специализирани периферни нервни прибори - рецептори, които са своеобразно продължение на централната нервна система, и различни по устройство и сложност спомагателни формирования. Основната функция на тези органи е да регистрират промени, настъпващи във външната и вътрешна среда на организма, след което информацията за тези промени се пренася до централната нервна система, където тя се обработва, осъзнава и може да породи специфични реакции от страна на различни афекторни органи.

Посредством сетивните органи се получават редица сетивни възприятия. Основните сетивни органи биват:

• орган на зрението;
• орган на слуха и равновесието;
• орган на вкуса;
• орган на обонянието;
• рецептори за обща сетивност.

Едни от най-сложно устроените сетивни органи са тези на зрението и слуха, който представляват високо специализирани анатомични образувания, възприемащи сигнали от разстояние - телерецептори. Те са изградени от сетивен епител и сетивни нервни окончания, както и от допълнителни структури с опорна, защитна и проводна функция - довеждат външните светлинни и звукови дразнения до невроепителните клетки. Органът на равновесието е анатомично свързан със слуховия орган - част е от вътрешното ухо, но осъществява функцията си самостоятелно. По-просто устроени са органите на обонянието, вкуса и осезанието.

Върху отделните сетивни органи действат строго специфични фактори на околната среда. Тези фактори са:

• светлинни лъчи;
• звукови вълни;
• течни и газообразни химични вещества;
• термични и механични агенти.

Изброените по-горе специфични дразнители се възприемат от рецептори, осъществяващ връзка между околната среда и организма и се наричат екстерорецептори. Промените от вътрешната среда на организма се регистрират от специфични рецепторни образувания в двигателния апарат - проприорецептори, и такива, разположени в кръвоносните съдове и вътрешните органи - интерорецептори. Те имат сравнително просто устройство и са интегрална част от съответния орган.

Посредством сетивните органи организмът получава информация само за определени изменения в заобикалящата го среда. Така например окото възприема електромагнитни вълни с определена дължина на вълната или видимата светлина (400 до 700 nm), докато инфрачервени, ултравиолетови и рентгенови лъчения не се долавят. Слуховият орган се дразни от въздушни трептения с честота в границите от 20 Hz до 20000 Hz. Инфра- и ултразвуковите въздушни трептения не се възприемат. Вкусовите и обонятелните органи регистрират дразнения от определени химични вещества, достигащи до тях в определена концентрация.

Съществува избирателна способност на организма по отношение на взаимодействието му със заобикалящата го среда, която е биологично целесъобразна - регистрират се само такива фактори, имащи значение за живота на организма. Тяхното възприемане обезпечава способността за приспособяване на организма към постоянно променящите се условия на околната среда.

Сетивните органи са свързани със структури, влизащи в състава на нервната система, като по този начин се изграждат отделните сетивни анализатори.