Злокачествено новообразувание на окото и неговите придатъци МКБ C69

Окото е част от зрителната система на организма, която се състои от три части: периферна, проводна и централна. Към периферната се отнасят очната ябълка и придатъците й - клепач, слъзен апарат, конюнктива, орбита, двигателен апарат. Злокачествено новообразувание може да се развие на практика от всяка, тъкан участваща в изграждането на окото и неговите придатъци

Ретинобластома се среща предимно в детска възраст, най-вече между две и четири години, но може да възникне още в първите месеци от живота. Честотата му е 1:16 000 новородени.

Различни фактори водят до развитие на злокачествени новообразувания на окото и неговите придатъци. По важните от тях са: генетична предизпозиция, възпалителни заболявания на окото и неговите придатъци, радиация - рентгенови лъчи, слънчева радиация.

Злокачествените новообразувания на окото и неговите придатъци могат да бъдат първични и вторични. Последните са всъщност метастази от други органи. В клепачите и конюктивата най-честите злокачествени новобразования са от епителен и пигментен произход. От епителен са базоцелуларен и плоскоплетъчен карцином. Базоцелуларния карцином се локализира най-често в областта на долния клепач, рядко мерастазира. В по-напреднали стадии може да проникне в орбитата, околоносни кухини, нос.

Плоскоклетъчния карцином на клепачите кърви лесно при минимална травма и по-често метастазира в регионалните лимфни възли.

От пигментните тумори рядко може да се развие малигнен меланом. От злокачествените тумори на увеята най-чест е малигнения меланом на увеята. Той е и най-честият първичен вътреочен тумор. Най-често се развива в хориоидеята след това в цилиарното тяло и накрая в ириса. Туморът е пигментиран и нараствайки може да предизвика отлепване на ретината, метастазира по кръвен път най-често в черния дроб. Клинично тези метастази могат да се открият години след откриване на първичната локализация на тумора в увеята. Злокачественото новообразование на ретината се нарича ретинобластом. Той води началото си от фоторецепторите на ретината.

Обикновено първия симптом, който се забелязва е бялата зеница - т.нар. амавротично котешко око. По-късно се разива кривогледство, сълзотечение, зачервяване на окото, екзофталм, разширени зеници.

За диагностика на злокачествените новообразования на окото и неговите придатъци се използват офталмоскопия, ехография, флуоресцентна ангиография, КАТ, ЯМР, рентгенография и лабораторни изследвания - следят се нивата на чернодробните ензими ASAT и АLAT, които могат да дадът информация за наличие на метастази в черния дроб.

Лечението на злокачествените новообразования на окото и неговите придатъци зависи от вида на злокачествения процес, от локализацията му и от тъканта от която се е развил. Терапията е комплексна - оперативно, лъчетерапия, химиотерапия, имонотерапиякриотерапия.

Прогнозата на злокачествените новообразования на окото и неговите придатъци зависи от локализацията, хистологичния вариант и стадия на процеса.