Рецептори за обща сетивност (Sensory receptors)

Рецепторите за обща сетивност се разполагат във всяка една част на човешкото тяло. Те регистрират информация относно промени, настъпващи в близката до организма околна среда и в неговата вътрешна среда. Те представляват своеобразни трансдюсери, които преобразуват една форма на енергия - стимул, в друга - електрически (нервен) импулс.

Във функционално отношение рецепторите се разделят на четири групи:

• механорецептори;
• ноцицептори (рецептори за болка);
• терморецептори;
• хеморецептори.

Морфологично (структурно) се разделят на две основни групи:

• некапсулирани (свободни) рецептори;
• капсулирани рецептори.

1. Некапсулираните рецептори са разпространен в почти всички тъкани и органи. Те представляват терминални разклонения на сетивни без миелинови нервни влакна, локализирани между епителните клетки на кожата и лигавиците, около космените фоликули, в съединителната тъкан, в сърцето, както и в стените на вътрешните органи и кръвоносните съдове. В кожата се открива като дървовидно разклонени нервни окончания, разположени между епитела на зародишевия клетъчен слой на епидермиса. Те изхождат от нервна мрежа от миелинови нервни влакна, намираща се под епидермиса. Около космените фоликули се откриват тънки крайни окончания на сетивни нервни влакна.

Специфичен тип некапсулирани рецептори са дисковете на Меркел. Характерно за тях е, че терминалните нервни окончания са представени под формата на сплеснати дискове, които влизат в контакт с една епителна клетка от базалния епидермален слой. Те се откриват в устните, външните полови органи и по-рядко в окосмените част на кожата.

Свободните рецептори възприемат чувството за болка, допир (нервните окончания около космените фоликули, Меркелови дискове) и промени в околната температурата.

2. Капсулираните рецептори са сетивни нервни окончания, намиращи се сред обвивка (капсула) с различно устройство и специализация. В зависимост от това се разграничават няколко вида подобни рецептори.

Телца на Фатер-Пачини - едни от най-големите и най-високоспециализирани капсулирани рецептори сред рецепторите за обща сетивност. Представляват овални телца с дължина от 1-4 мм и могат да се видят с невъоръжено око. Всяко от тези телца притежава капсула, която е изградена от много на брой концентрично ориентирани пластинки от колагенни влакна и периневрални клетки, наподобяващи обвивките на лук. В телцето на Пачини навлиза едно миелиново нервно влакно, което при навлизането си загубва миелиновата обвивка. Непосредствено около това нервно влакно се разполагат цитоплазмените израстъци на Шванови клетки, формиращи т.нар. вътрешна колба. Терминалния участък на нервното влакно се разполага в центъра на телцето и завършва с малко задебеление.

Телцата на Пачини се откриват в подкожната съединителна тъкан, като особено много са във възглавничките на пръстите, дланите и стъпалото. Те са разположени също в пристенната коремница, опорака на тънко черво, в съединителната тъкан около сухожилията, във връзковия апарат на ставите и в ставните капсули.

Телца на Голджи-Мацони са капсулирани рецептори с близък строеж до този на телцата Пачини. Те имат по-малък размер и капсулата им е съставена от 10-15 реда периневрални клетки. Намират се в подкожието на пръстите и по повърхността на сухожилията. Телцата на Голджи-Мацони имат функция подобна на тази на телцата на Фатер-Пачини.

Телца на Майснер представляват рецепторни образувания с овална форма, разположени в кожните папили на неокосмената част на дланите, дланната част на пръстите и стъпалото. Те са изградени от тънка съединителнотъканна капсула във вътрешността, на която се намират плоски епителоидни клетки, заграждащи напречни пространства. Във всяко от тези телца навлизат от 2 до 6 нервни влакна, обвити с миелин, който отпада при проникването им в капсулата. Крайните окончания на нервните влакна имат един спираловиден ход, като преминават между епителоидните клетки. Телцата на Майснер са свързани с чувството за допир (механорецепция).

Рецептори на Руфини - имат тънка обвивка от периневрални клетки, в която прониква нервно влакно, разклоняващо се няколкократно. Те се намират в подкожието, по главичката на пениса, около ставите и във венците. Тези рецептори във функционално отношение са механорецептори и са чувствителни на натиск и разтягане.

Крайни колби или телца на Краузе са образувания с овална или сферична форма, съставени от тънка съединително тъканна обвивка и навлизащо във вътрешността им нервно влакно без миелинова обвивка. Нервното влакно се разклонява, образува много на брой извивки, като така се формира нервно клъбце. Тези рецепторни образувания са разположени в лигавицата на устна кухина, в конюнктивата, в серозните обвивки (плевра, перитонеум), в ставните синовиални мембрани. Съществуват и т.нар. сложни колби на Краузе, които притежават две колби - външна тънка колба и вътрешна колба от Шванови клетки, обхващащи кълбовидно ориентирани безмиелинови нервни разклонения. Те се разполага по външните полови органи, като са концентрирани основно по главичката на пениса и клитора, поради което се наричат още генитални телца. Те се активират от продължителен натиск.

3. Невро-мускулните вретена представляват специфични рецепторни прибори на скелетните мускули, част от рецепторите за обща сетивност. Те регистрират промени в състоянието на мускула. Невро-мускулните вретена са образувания с цилиндрична форма, изградени от 2-14 модифицирани (интрафузални) мускулни влакна, кръвоносни съдове, сетивни нервни влакна и фиброзна тъкан. Отвън се разполага капсула от съединителна тъкан, през която проникват няколко сетивни миелинови нервни влакна. След проникването си те губят миелиновата обвивка, разклоняват се около миофибрите (мускулни влакна), като се ориентират спирално или пръстеновидно, и завършват с невромускулни синапси върху тях. Невро-мускулните вретена възприемат разтягането на мускула и стимулират рефлексната контракция на съответния мускул.

4. Сухожилните органи на Голджи представляват специфични телца, разположени в сухожилията на мускулите. Те са съставени от обвити със съединителнотъканна капсула колагенни влакна, между които се разполагат разклонени сетивни нервни влакна. Сухожилните органи на Голджи са рецептори на разтягането.

Проприоцептивната сетивност се свързва с регистриране на дразнения, възникващи в мускулите и техните сухожилия, както и възприемане на дразнения от движението на ставите. Импулсите, зараждащи се от дразненето на невро-мускулните вретена и сухожилните рецептори, са от основно значение за осъществяване автоматичната регулация на движенията и мускулния тонус от гръбначни и малкия мозък. Отношение към тези регулаторни механизми имат и телцата на Пачини, рецепторите на Руфини и некапсулирани рецептори, разположени в ставните връзки и капсули, както и в периоста (надкостница). Възникващите проприоцептивни импулси достигат по аферентни нервни пътища до кората на главния мозък и са свързани осезанието за положение на тялото и частите му в пространството.

Интерорецепцията (сетивността на вътрешните органи) е все още слабо проучена. Известно е, че не възприемат някои химични и механични дразнения. Болката, възникваща от вътрешните органи и кръвоносните съдове, се свързва с тяхното разтягане или спазъм на мускулната им стена. Тя се възприема от некапсулирани свободни нервни окончания.