Парестезия на кожата МКБ R20.2

Парестезията се определя като абнормно усещане на тялото, като изтръпване, мравучкане, убождане с игли или изгаряне, тези усещания най-често обхващат кожата по пръстите на ръцете и краката или цял крайник, но могат да се срещнат и по цялото тяло. Според причината усещането за парестезия може да бъде краткосрочно и да изчезне бързо, както става при хипервентилация или при дълго притискане на нерв (когато човек спи върху ръката си). Усещането бързо изчезва, когато налягането се облекчи. При някои хора може да се получи хронична парестезия - това обикновено е симптом на тежки състояния.

Хроничната парестезия е симптом на основно неврологично заболяване или травматични нервни увреждания. Парестезията може да е причинена от нарушения, които засягат централната нервна система. Това могат да са исхемични атаки, енцефалит, множествена склероза или миелит. Съдовите лезии или новообразуванията, притискащи гръбначния мозък, също могат да причинят парестезии.

Парестезията може да се смята за симптом на определено заболяване. Има различни варианти, с които тя би могла да се опише от пациентите: сърбеж, изтръпване, скованост, мускулна атрофия, "усещане за полазване на мравки" по кожата, усещане за "убождане с иглички".

Състоянията, които могат да причинят парестезия, са:

Радикулопатия - При нея нервните коренчета са притиснати или възпалени. Това се случва при дискова херния, стеснения на канала, през който преминава нерва, новообразувания, които притискат нерва.

Радикулопатията, която засяга долната част на гърба се нарича лумбална. Тя причинява парестезии на кожата на долния крайник. При по-тежки състояния е възможно да бъде засегнат и седалищния нерв.

Цервикалната радиколопатия се дължи на увреда на нервите, които инервират горния крайник. При нея има симптоми като парестезия на горните крайници, слабост в ръцете и болки в шията.

Невропатията (полиневропатия) - се дължи на хронични нервни увреждания. Най-честата причина за невропатия е хипергликемията (висока кръвна захар).

Други състояния, чийто симптом е парестезията са: мигрена, алкохолизъм, хиповитаминоза, менопауза, дехидратация, фибромиалгия, херпес зостер, хипогликемия, болест на Фабри, атеросклероза, множествена склероза, лупус еритематодес, синдром на Гилен - Баре, хипервентилация и др.

Диагностицирането на парестезията се основава върху определянето на основното заболяване, което я причинява. Анамнезата в комбинация с физикалния преглед и лабораторните изследвания са от най-съществено значение за диагнозата.

Парестезията може да се класифицира като преходна и хронична. Преходната се дължи на хипервентилация или паник атака. Хроничната се дължи на нервно дразнене, лошо кръвообращение, невропатия и др.

Лечението на парестезията се основава върху терапията на заболяването, причиняващо я. За хора с нарушена циркулация, възстановяването на циркулацията чрез упражнения и масаж може да разсее усещането за мравучкане и скованост. Ако парестезията се дължи на хронично заболяване като захарен диабет или се появява като страничен ефект на терапия (химиотерапия), по-голяма част от лечението се насочва към облекчаване на симптомите на човека. Ако парестезията се проявява в лека степен, за нея се препоръчват противовъзпалителни като ибупрофен и аспирин.

При пациенти с тежка форма на парестезия на кожата е възможно да се приложат антидепресанти, като те се дозират в много по-малко количество, отколкото при терапията за облекчаване на депресия. Смята се, че лечението помага, защото променят възприятията на пациента за болка. Ако парестезията е много тежка, се предписва опиево производно (кодеин).

Съществуват и редица алтернативни лечения. Едно от тях е хранителната терапия. Към менюто на пациента се добавят витамини, по-специално B12. Тази терапия също трябва да се проследява с повишено внимание, защото е възможно високите нива на витамин B6 също да предизвикат парестезия. От хранителния режим също се изключва приема на алкохол.

Други методи са акупунктурата и масажът. Прилагат се още локални средства, мехлеми, съдържащи веществото "капсаицин", което се изолира от лютите чушки. Препоръчва се още носенето на по-широки дрехи и обувки.