Други кожни изменения МКБ R23

Кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Тя изпълнява някои много важни функции: покривна, защитна, терморегулаторна и др. Кожата също така поддържа постоянството във вътрешната среда на човешкия организъм, тя е съставена от няколко слоя и притежава придатъци.

Нозологичните единици, представящи други кожните изменения, са: цианоза, бледност и лепкава кожа, спонтанни екхимози и петехии, промени в структурата на кожата (десквамация, индурация, лющене), както и холестеролови натрупвания, мраморна кожа, фиброзна папула, везикулозни обриви.

Цианозата се наблюдава по кожа и лигавици под формата на синкаво оцветяване. Причина за цианозата е повишеното ниво на редуцирания хемоглобин и пониженото насищане на кръвта с кислород.

Цианозата бива централна и периферна.

Централната се дължи на заболявания на сърдечно-съдовата система или на заболявания на белите дробове. Симптомите на централната цианоза се откриват по устните и езика. При развитието на централна цианоза обикновено се открива и периферна такава с присъщата й симптоматика.

Периферната цианоза се причинява от намалена местна циркулация или от повишена консумация на кислород от периферните тъкани. Най-често периферна цианоза се наблюдава при конгестивна сърдечна недостатъчност, циркулаторен шок, излагане на ниски температури или и вродени аномалии на периферните кръвоносни съдове.

Периферната цианоза се описва със синкаво или червено оцветяване на засегнатата повърхност, студена кожа.

Терапията на цианозата се извършва чрез лечение на основното заболяване, при по-тежки състояния се извършва терапия с кислород.

Бледността се представя като силна загуба на оцветката на кожата. Симптомите на бледност се проявяват най-силно по ръцете, лицето, ноктите. Бледността на кожата се причинява от намаленото й кръвоснабдяване. Причините, които могат да доведат до това състояние, са: анемия, заболявания на кръвоносната система, шок, припадък, ниски температури, ниска кръвна захар, злокачествени новообразувания и др.

Лепкавата кожа е състояние, при което кожата се описва като бледа, хладна и влажна. Причините, които могат да доведат до това състояние, са: безпокойство, хипогликемия, силна болка, дехидратация, пневмония, белодробна емболия и др.

Терапията на тези състояния се основава върху лекуване на основното заболяване.

Пристъпи на зачервяване на кожата, съпроводени с усещане за топлина и парене, се наричат хиперемия. Зачервяването на кожата може да се дължи на повишено количество на наситения хемоглобин в кръвта, промени в притока и оттичането на кръвта, психическо състояние, прием на медикаменти или храни и др.

Лечението на хиперемията може да се провежда с медикаменти (бета-блокери, клонидин, ботокс) или чрез хирургична намеса.

Спонтанните екхимози могат да възникнат вследствие на нарушения в целостта на кръвоносните съдове, при което се наблюдава просмукване на кръв в околните тъкани.

Спонтанните екхимози се числят към други кожни изменения, като те могат да са симптом на някои заболявания: левкемия, ОБН (остра бъбречна недостатъчност), множествен миелом, чернодробна цироза, миелофиброза и др.

Петехиите са кръгли червени петна под повърхността на кожата, подобни на екхимозите, но техните размери не надхвърлят 3 мм. Петехиите могат да бъдат симптом на много заболявания: автоимунни, алергии, вирусни инфекции, тромбоцитемия и др.

Десквамацията се изразява в олющване на най-горния слой от клетки на епидермиса. Отслояването става на по-големи групи от клетки. Десквамацията може да е симптом на редица заболявания: Х-свързана ихтиоза, екзема, алергии и др.

Индурацията е процес на изолирано втвърдяване на меките тъкани на кожата. Причини, които могат да доведат до индурация, са: оток и възпаление на засегнатото място.

Лющенето на кожата е състояние, при което се наблюдава отслояване на епидермиса под формата на големи люспи. Кожата изглежда суха и напукана. Някои състояния, които могат да доведат до лющене на кожата, са: контактен дерматит, хипопаратиреоидизъм, псориазис и др.

Терапията отново се основава върху лечение на основното заболяване.

Холестероловите натрупвания, известни още като ксантоми, представляват мастни отлагания под кожата. Локализират се на-често на: колене лакти, длани, стъпала и др. Състоянието се свързва с повишени нива на липиди в кръвта, но не е задължително условие.

Заболявания, при които по-често се срещат ксантомите, са: диабет, първична билиарна цироза, метаболитни нарушения и др.

Лечението е хирургическо или медикаментозно. При хирургическото лечение се наблюдава тенденция към рецидиви.

Мраморната кожа е често срещано състояние, което се дължи на съдови аномалии. Наблюдава се обикновено при новородени. Състоянието се приема за нормално, дължи се на незрялостта на нервната система и изчезва след затопляне на новороденото.

Фиброзната папула на лицето е доброкачествено заболяване. Характерно е за възрастта 30-50 години, засяга еднакво двата пола и всички раси. Лечението е хирургично.

Везикулозните обриви се представят като мехури с малък диаметър, около 3 мм, по повърхността на кожата и лигавиците. Везикулозният обрив се описва при следните заболявания: екзема, варицела, херпес зостер и др.