Анемия, неуточнена МКБ D64.9
› Причини и патогенетични особености
› Симптоми
› Диагноза
Въведение
Анемията представлява болестно състояние, характеризиращо се с намален брой на циркулиращите еритроцити (червени кръвни клетки) и ниски стойности на хемоглобин и хематокрит. Анемиите се причиняват от количествени, структурни и функционални промени в клетките от еритробластния ред в костния мозък и на еритроцитите в периферната кръв. При тях се нарушават основни жизнени процеси, като пролиферация, матурация, диференциране и функциите на еритроцитите.
При анемия, неуточнена, факторите, отключващи процеса, както и някои патогенетични особености, са неизвестни.
Причини и патогенетични особености
Анемиите се класифицират в зависимост от:
- морфологична характеристика на еритроцитите: макроцитни (хиперхромни), нормоцитни (нормохромни), микроцитни (хипохромна)
- етиологичен принцип: различават се наследствени (вродени, хередитарни, конгенитални) и придобити, като придобитите от своя страна могат да бъдат първични или да възникнат вторично в резултат на друго подлежащо заболяване или вредно въздействие
- клинично протичане: според давността на симптомите и скоростта на изява на състоянието се различават анемии с остро, подостро и хронично протичане
- патогенетичен механизъм възникване: според патогенетичната класификация анемиите се разделят на два основни типа, а именно анемии, дължащи се на нарушена еритроцитна продукция и анемии, причинени от повишена еритроцитна деструкция (хемолитични анемии)
Анемиите, дължащи се на нарушена еритроцитна продукция, са голяма и разнородна група, като възникват в резултат от нарушена синтеза на хемоглобин (остри следкръвоизливни анемии, желязодефицитни анемии, сидеробластни анемии, таласемии, хемоглобинози, дизеритропоетични (рефрактерни) анемии, анемии при порфирии), нарушена синтеза на ДНК (мегалобластни анемии), както и увреждане на стволовите клетки, каквото се наблюдава при хипо-апластични анемии (костно-мозъчна инсуфициенция).
Анемиите, дължащи се на повишена еритроцитна деструкция (хемолиза), биват вродени, придобити и вторични, причинени от химични, инфекциозни и паразитни фактори.
При анемия, неуточнена, етиологията не е известна, като е необходимо изключване на всички възможни причини.
Независимо от вида на анемиите, основният патогенетичен механизъм, който ги обединява, е нарушение в транспорта на газовете, инсуфициентното кислородно насищане на кръвта и тъканите (хипоксемия и хипоксия). Хипоксемията и тъканната хипоксия обуславят възникването на симптомите, характерни за анемичния синдром.
Симптоми
Клиничната картина при неуточнена анемия показва изключително голяма вариабилност, като може да доминират проявите на основното заболяване (при наличие на такова) или тези на анемичния синдром.
Характерно за анемията е бледост на кожата и видимите лигавици, сърцебиене, задух (при физическо усилие, а при тежките форми и при покой), промени в настроението, липса на апетит, когнитивен спад (влошена памет, концентрация, внимание), нарушения на съня, промени по кожата и ноктите, косопад и много други.
При тежките форми на анемичен синдром, както и при персистиране на симптомите продължително време, е налице риск от развитие на различни полиорганни нарушения, включително сърдечно-съдови и неврологични увреждания.
Възможно е и развитие на жълтеница в хода на заболяването с характерните за нея клинични белези, включващи пожълтяване на кожата и склерите, промени в цвета на урината и изпражненията, сърбеж, коремен дискомфорт и други.
Диагноза
Поставянето на диагнозата при неуточнена анемия се основава на метода на изключването, като е необходимо различаване от всички останали видове и форми на анемия. Това се постига чрез обстоен анализ на получената в хода на множеството клинични, лабораторни и други изследвания информация:
- анамнеза и физикални находки: посредством анамнезата се установява наличие на кръвозагуба, преценя се диетата, търсят се данни за хронична инфекция и възпаление, употребата на медикаменти (цитостатици, антибиотици, аналгетици, антиконвулсанти, антималарийни), откриват се симптоми характерни за анемичен синдром, като сънливост, умора, задух при физическо натоварване, главоболие, сърцебиене и психични симптоми като нарушения на паметта, съня и когнитивните способности. При физикалния преглед могат да се наблюдават бледа кожа и видими лигавици, жълтеница с различен интензитет, наличие на кръвоизливи по кожата и лигавиците, хепатоспленомегалия, признаци на малабсорбция и малнутриция, прояви на сърдечна недостатъчност
- лабораторни изследвания: основните лабораторни изследвания включват периферна кръвна картина, морфология на еритроцитите, еритроцитни индекси, включвания в еритроцитите, концентрация на хемоглобин, хематокрит, серумно желязо, желязо свързващ капацитет, серумен феритин, билирубин, активност на ензими в серума. Провеждат се специални изследвания като електрофореза на хемоглобин, активност на еритроцитни ензими и други за подпомагане на диференциалната диагноза
- други изследвания: при необходимост се назначават и други изследвания, включително костномозъчна биопсия, образни и инструментални изследвания, генетичен анализ и други
Диференциалната диагноза е изключително широка и изисква различаване от всички останали форми на анемия.
Лечение и прогноза
Лечението при анемия, неуточнена, е комплексно и зависи от клиничната изява, протичането, тежестта на анемичния синдром, наличието на друго заболяване, водещо до анемия, както и редица други индивидуални фактори.
В общия случай може да се наложи:
- хемотрансфузия: кръвопреливането е един от основните начини за бърза корекция на наличния дефицит, като може да се използва и като поддържаща терапия до стабилизиране на пациентите
- хемостимулиращи средства: често се назначава допълнителен прием на витамини от група В (особено фолиева киселина, витамин В12, пиридоксин), желязо и други, както и лечение с еритропоетин
- симптоматични средства: в зависимост от оплакванията при конкретните пациенти се назначават различни симптоматични средства, промени в храненето, оценка на приеманите лекарства и при необходимост замяна с по-безопасни алтернативи
Прогнозата при неуточнена анемия е силно вариабилна, като зависи до голяма степен от повлияването на пациента от приложените лечебни средства.
Изображения: freepik.com
Симптоми и признаци при Анемия, неуточнена МКБ D64.9
- Повръщане
- Коремна болка
- Повишена телесна температура
- Забавен растеж
- Малка глава
- Учестена сърдечна дейност (тахикардия)
Библиография
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/anemia/symptoms-causes/syc-20351360
https://www.hematology.org/education/patients/anemia
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/3929-anemia
https://mountnittany.org/wellness-article/anemia-unspecified-child
Коментари към Анемия, неуточнена МКБ D64.9